Определение № 1047 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4568/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Й. С. К. и Й. Д. К. срещу решение № 183 от 29.07.2025 г. по гр. д. № 416/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 301 от 05.04.2024 г. по гр. д. № 20213230103220/2021 г. на Районен съд – Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите срещу С. и Г. Й. К. искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване по чл. 56 ЗС № ...., том ...., нот. дело № ............/............ г., вписан в СВ с вх. рег. № ............, том ............, стр. ..................., с което ищците са дарили на синовете си - ответниците по 1/2 идеална част от следните недвижими имоти: 1. апартамент № 39, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, със застроена площ 69. 34 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераси, ведно с изба с полезна площ 4. 65 кв. м., както и 1.95596 % ид. ч. от общите части на сградата и 1.95596% ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно място и 2. дворно място от 930 кв. м., находящо се в [населено място], общ. Добричка, обл. Добрич, съставляващо парцел 26, с пл. № 188 в кв. 33 по регулационния план на селото, ведно с построената в същото къща от 30 кв. м. и гараж от 21 кв. м. Касаторите поддържат в касационната жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени с всички произтичащи от това законни последици. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателите К. навеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос, обобщен и преформулиран от касационния съд, съобразно правомощията му по чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: Как се преценява нуждата от издръжка на дарителя по иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД – абстрактно или въз основа на конкретните му нужди? Хипотетичните или действителните доходи на дарителя и надарения ли са от значение при извършването на горепосочената преценка за нуждата от издръжка на дарителя и за дължимия извод за възможността на надарения да я даде?. Касаторите твърдят, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС; решение № 1077 от 28.06.1994 г. по гр.д. № 922/1994 г. на ВС, ІV г.о.; решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 209/2010 г. на ВКС; решение № 145 от 01.11.2017 г. по гр. д. № 786/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 375 от 09.05.2003 г. по гр.д. № 937/2002 г. на ВКС, ІІ г.о.. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК сочат бланкетно. Релевират и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в това, че въззивният съд е извършил тежко нарушение на процесуалния закон като не е допуснал разпит на ответника С. К. по реда на чл. 176 ГПК за правнорелевантни факти (този ответник не се е явил да отговори на допуснати от първоинстанционния съд въпроси по реда на чл. 176 ГПК без уважителна причина според ищците), поискан във въззивната жалба в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – С. Й. К. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно - деловодни разноски пред ВКС. Ответникът по касационната жалба – Г. Й. К. не подава отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. За да отхвърли като неоснователни предявените от касаторите искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че през 1997 г. ищците са дарили на двамата си сина (ответниците) процесните два недвижими имота (гореописани като предмет на атакуваното дарение) при равни права за надарените и при запазване в полза на дарителите – съпрузи на вещното право на ползване върху имотите, както и че на 14.09.2021 г. ищците са поканили синовете си чрез електронни писма с идентично съдържание, изпратени до двамата ответници, да им заплащат месечна издръжка в размер на 300 лв. до 25-то число на месеца, когато си плащат сметките, поради значително увеличение на цените и влошаване на здравословното им състояние, при които два фактора, надарените не разполагат с достатъчно средства да се издържат. С електронни писма от 24.09.2021г. и от 28.09.2021 г. двамата ответници са отказали на ищците да им осигуряват исканата месечна издръжка, тъй като доходите им не позволяват това, защото имат законово задължение да издържат собствените си деца, които подпомагат и ще продължат да подпомагат финансово, а Г. е и длъжник по договори за ипотечен и потребителски кредит. Окръжният съд е посочил, че при договор за дарение, надареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Кумулативно изискуемите предпоставки като основание за отмяна на дарението в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД са: трайната нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до надарения и отказът на последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. Решаващият съд е извел въз основа на систематично тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на надарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. "а" и"б" ЗЗД. Ето защо, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма, така че непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата, или към датата на исковата молба, също с характер на покана, или към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Когато доказателствата по делото установят, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, надареният е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в правно в момента на възникване на необходимостта от издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на нуждите за издръжка, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя. Това е така, защото целта на договора за дарение - да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарената облага се връща на отчуждителя, за да може той, който не е получил нищо срещу нея, да посрещне неотложните си нужди, т. е. да реализира доходи от върнатата вещ, вкл. чрез продажбата й. Няма логика дарителят да иска издръжка от надарения, евентуално – връщане на дареното имущество, ако би могъл да разполага с недостигащите му средства след отдаване под наем или добиване на други доходи от притежаваното от него имущество, вкл. и чрез разпореждане с него. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД от значение е цялостното имущество на дарителя – както разполагаемите парични средства, така и всички други притежания, от които може да реализира доход. Когато се определя цифрово сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се вземат предвид заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално дарителят е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Въззивният съд е приел, че ищците по делото са съпрузи, които са подарили притежавани от тях в режим на съпружеска имуществена общност апартамент в [населено място] и дворно място с къща и гараж в [населено място], обл. Добрич, имат общо домакинство и разходват общо доходите си от спестявания и пенсии за издръжката си. Установил е, че дарителите са отправили покана до надарените за даване на издръжка на 14.09.2021 г.; че производството пред Районен съд - Добрич е било образувано на 15.10.2021 г.; че първоинстанционното решение е било постановено на 05.04.2024 г. и че устните състезания пред въззивната инстанция са били проведени на 16.06.2025 г.. Приел е въз основа на доказателствата в процеса, че за цялата 2021 г. ищците са разполагали с доходи от пенсии в общ размер от 12 663. 12 лв., т. е. месечно в размер на 1 055. 26 лв., а общият месечен паричен разход на домакинството на ищците по статистически данни (поради невъзможността на вещото лице по допуснатата експертиза да установи реално потребление на група разходи (за транспорт, съобщения), липсата на ангажирани от ищците доказателства за потребление на други конкретни разходи (примерно за свободно време, културен отдих и образование ) и данните, че конкретното потребление на други разходи (примерно за ел. енергия, вода и здравеопазване е в рамките на средностатистическите данни)) е в размер от 1 076. 91 лв.. Заключил е, че към датата на отправяне на поканата за издръжка и завеждане на делото, доходите от пенсии на ищците равнят на месечните им разходи. Съобразил е също електронната кореспонденция на ищеца К. с ответника С. от 22.08.2021 г., в която ищецът е признал, че със съпругата си разполагат със спестявания, достатъчни за живота им и за погребенията им. Окръжният съд е изследвал месечния доход на ищците към момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция, който само от пенсии е 1 619. 36 лв., а от пенсии и добавки възлиза на 1 739. 36 лв., при общ паричен разход на домакинството по статистически данни в размер на 1 642. 31 лв., при което отново е извел извод, че доходите от пенсии на ищците равнят на месечните им разходи. Въз основа на горепосочените съпоставки на месечен доход с месечен разход на домакинството на ищците, решаващият съд е заключил, че както когато дарителите са отправили покана до надарените за даване на издръжка на 14.09.2021 г., така и към датата на подаване на исковата молба -15.10.2021 г. и към датата на устните състезания пред въззивната инстанция на 16.06.2025 г., не е налице тяхна трайна нужда от издръжка за задоволяване на месечните им потребности, вкл. за прием на лекарства за заболяванията им. По въведения в предмета на делото довод на ищците за нуждата им от провеждане на оперативни лечения (спорно по отношение на ищеца поради съществуващия риск), за които не разполагат със средства, решаващият съд е намерил, че наличните разполагаеми парични средства и всички други притежания, от които ищците могат да реализират доход (от продажба или отдаване под наем на подарените недвижими вещи, върху които ищците имат запазено вещно право на ползване, всяка от които вещи е за целогодишно живеене), не сочат на трайна нужда, която може да бъде задоволена единствено чрез получаване на допълнителни средства от надарените. Освен гореизложените фактически и правни аргументи, въззивният съд е подчертал, че по делото е установено, че ищците съзнателно са се поставили в положение да не реализират доходи, респ. намалили са паричните си активи (спестяванията си, минимизирани чрез тегления) точно преди завеждане на делото с разход не за задоволяване на твърдяната здравословна нужда, а за закупуване на дограма, респ. за задоволяване на непосочени от тях други нужди на стойност 3 200 лв. Това се е случило към момент, в който е установено влошаване на отношенията на ищците с един от ответниците (С.), което е индиция, че разколебаването в дарствения акт, а не нуждата от издръжка, е мотив за отправеното искане за отмяна на дарението. При горепосочените решаващи съображения предявените искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД са приети за неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касаторите правен въпрос, обобщен и преформулиран от касационния съд съобразно гореизложеното, съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото е от значение за крайния изход на спора, но спрямо него не са осъществени релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което по него не следва да бъде допускан искания касационен контрол. По приложението на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е формирана трайна и непротиворечива съвременна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване (решение № 975 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 4052/2007 г. на I г. о., решение № 238/20.03.2009 г. по гр. д. № 6464/2007 г. на I г. о., решение № 293/14.07.2011 г. по гр. д. № 1302/2010 г. на IV г. о., решение № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на IV г. о., решение № 194/02.10.2013 г. по гр. д. № 130/2013 г. на III г. о., решение № 432/22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 60327/28.06.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на ІV г.о., решение № 19/21.01.2025 г. по гр. д. № 4830/2023 г. на ІV г.о., решение № 578/14.10.2025 г. по гр. д. № 4901/2024 г. на ІV г.о. и др.), в която е възприето разбирането, че нуждата от издръжка за дарителя по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци (определени в цифрова величина) и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Тези нужди се установяват въз основа на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според НСИ, като се преценява кои от перата, от които е формирана издръжката според статистиката, и доколко по размер всяко, е съотносимо към специфичните нужди на дарителя, съответно кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят и нови пера, например за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и др. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – от наеми или цена на друго имущество. При наличие на имущество, от което могат да се реализират доходи, следва да се изхожда от неговото състояние и от преценката възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможността да се получат доходи от продажбата му, предвид състоянието на пазара. Нуждата от издръжка трябва да е трайна и това да е факт, било към датата на поканата, отправена преди подаване на исковата молба, било към датата на исковата молба, която също има ефекта на покана, или към датата на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на спора. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Силата на пресъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене и, поради това, съдът, в съответствие с чл. чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Нуждата от издръжка на дарителя може да се изразява както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и др., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Следователно според горепосочената практика на ВКС, нуждата от издръжка на дарителя по иск по чл. 227, ал. 1, б.„в“ ЗЗД се преценява въз основа на конкретните му нужди, а не абстрактно. Нуждата от издръжка трябва да бъде индивидуализирана за всеки отделен случай, като се отчита действителното състояние на дарителя, неговите специфични нужди и възможности, като средностатистическите данни за страната се използват като основа и ориентир при извършваната съпоставка на конкретните нужди и наличните доходи като математически величини. Това означава, че съдът следва да изследва конкретните нужди на дарителя въз основа на приетите доказателства, като съобразява не само наличните, но и потенциалните (реално постижими) доходи от имуществото му. Именно по този начин е процедирал въззивният съд в атакуваното решение, за да изведе решаващия си извод за неустановена трайна нужда от издръжка спрямо ищците. Последният е базиран на конкретните нужди на дарителите, при съобразяване с тяхното здравословно състояние и необходимостта от оперативна корекция на очното заболяване у ищцата, поемана от НЗК, и неустановената наложителност с оглед непремерения риск от оперативната интервенция за стенозата на гръбначния стълб на ищеца, която дори да бъде взето решение да бъде осъществена би могла да бъде заплатена от получаваните доходи от пенсии и от реално възможните доходи от притежаваното имущество, например чрез отдаване под наем на един от подарените имоти, върху които дарителите са запазили вещното право на ползване. Освен това, в съответствие с трайната практика на ВКС, са съобразени и останалите установени конкретни обстоятелства, мотивирали ищците да искат отмяна на процесното дарение като влошените им отношения с единия надарен – С., намаляването на спестяванията на дарителите към момента на отправяне на поканата до двамата ответници да дават издръжка чрез използването им за закупуване на дограма и чрез тегленето им с цел намаляване на доходите им към този момент, без да е установено за какво са изразходвани. Следователно при извършената преценка за нуждата от издръжка за дарителите са изследвани конкретните нужди, доходи и обстоятелства, установени по делото, а не абстрактни или теоретични такива, при което е съобразена практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, наличието на която изключва осъществяването на двете наведени допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Що се отнася до възможността на надарените да предоставят издръжка, въззивният съд не е обсъждал такъв въпрос в решението си. Това е така, защото е счел за достатъчно неустановяването на факта на трайна нужда от издръжка за дарителите, за да отхвърли предявените искове. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт, каквато не е наведеното от касаторите нарушение на процесуалния закон досежно недопуснат от въззивния съд разпит на един от ответниците по реда на чл. 176 ГПК в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Други такива пороци не са наведени и не са осъществени по настоящото дело, поради което не е налице и релевираната очевидна неправилност на въззивното решение. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторите - ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника С. К. сумата 766. 94 евро, равностойни на 1 500 лева, съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение