Определение № 129 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2206/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените от ищеца Г. М. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за установяване на несъществуването на парични вземания по договор за банков кредит като погасени по давност, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът оспорва жалбата.

Решаващия краен извод за погасяване на спорните вземания по давност въззивният съд е обосновал с правните съображения, че в рамките на образуваното за събиране на спорните вземания изпълнително производство срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече от момента на последното същинско изпълнително действие – насрочването на публична продан на 25.10.2011 г., в рамките на този срок, изтекъл на 25.10.2013 г., ответникът не е поискал извършването на изпълнителни действия, като нова публична продан е била поискана едва след срока – с молба от 21.11.2013 г., поради което с изтичането на срока изпълнителното производдтво е било прекратено по право и извършените след 25.10.2013 г. изпълнителни действия не следва да бъдат взети предвид. Поради това е приел, че след прекъсването на давността с последното изпълнително действие на 25.10.2011 г. е започнал да тече нов петгодишен срок на погасителната давност, изтекъл към датата на предявяване на исковете. Тези изводи съдът е обосновал с позоваване на постановките по ТР № 2/2013 на ВКС - ОСГТК, съгласно които в рамките на образуваното изпълнително производство погасителната давност не спира да тече, докато същото е висящо.

Допускането на касационно обжалване жалбоподателят обосновава с въпросите

• времетраенето на насрочена публична продан валидно изпълнително действие ли представлява, което да прекъсва давността,

• искането за спиране на публична продан, приема ли се за валидно действие по изпълнително дело,

• нормата на чл. 61 ГПК, при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, като спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството, приложима ли е в случаите на спряна публична продан,

• при спряно действие по изпълнително дело, при възобновяването нов давностен срок ли започва да тече,

• т. 10 от ТР № 2/2013 приложима ли е за период преди постановяване на решението,

за които поддържа аргументирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.

Последният от поставените въпроси отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото правните изводи на въззивния съд относно липсата на спиране на погасителната давност за времето на висящност на изпълнителното производство, са съобразени с постановките по т. 10 от ТР № 2/2013.

Съдът констатира, че е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ВКС - ОСГТК по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Евентуалното постановяване на тълкувателно решение по този въпрос би било от значение за отговора на поставения от жалбоподателя въпрос, посочен по - горе, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК.

С тези мотиви съдът