Определение № 2335 от 22.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 126 от 27.06.2024 г. по в. т. д. № 210/2024 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 180 от 20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1063/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на К. Х. П. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 12 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 07.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. В касационната жалба се излага, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност. Оплакванията са срещу неправилната преценка на решаващия съдебен състав, че по делото е установен в пълнота фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото увреждането на ищцата е резултат от случайно събитие, респ. причината за произшествието е поведението на самата пострадала, която като водач на велосипед е предприела неправомерна маневра в опасната зона на спиране на застрахования водач на л. а. Хонда с рег. [рег.номер на МПС]. След подробно пресъздаване на фактическата обстановка относно механизма на произшествието и следващите от същата правни изводи, които са различни от тези на въззивния съд, е формулиран петитум за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/. „Относно отговорността на застраховател по застраховка ГО на автомобилистите и обстоятелството доказани ли са с надлежни доказателствени средства в процеса всички обективни елементи от фактическия състав на деликта и правоизключващото възражение, направено от страна на застрахователя, относно наличието на „случайно деяние“? Доказан ли е главен факт по делото, като елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправният характер в деянието на лицето, за което се твърди да е причинило деликт в процесното ПТП, в което е пострадала ищцата като водач на велосипед?“; 2/. „Относно следва ли въззивната инстанция повторно да разреши материалноправния спор, като установи истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани във въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 2 ГПК?“ Поддържа се и наличие на самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като противоречащо на основни принципи в правото относно деликта, както и на закона и на събраните доказателства. Ответницата по касация К. Х. П., чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 287 ГПК изразява писмено становище за липса на предпоставките за селектиране на касационната жалба, както и за нейната неоснователност по същество. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Третото лице – помагач на страната на ЗД БУЛ ИНС АД – С. М. Г. не е депозирала писмен отговор против жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по жалбите на двете спорещи страни, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения от фактическа и правна страна: Механизмът на пътнотранспортното произшествие е изяснен с основното и допълнителното заключение по назначената автотехническа експертиза и той е следният: На 21.06.2021 г. около 07:50 часа ищцата К. П. пътувала с велосипед в [населено място], по [улица]в участъка между фабрика „Победа“ и завод „Спартак“. Пътят бил с две насрещни ленти за движение, разделени с непрекъсната маркировка. Трафикът бил интензивен, видимостта - отлична. Ищцата заемала дясната част от нейната лента. Наближавайки спирка на градския транспорт, където имало автобус с пътници, ищцата внезапно предприела завой наляво. Пресичането на това място било забранено. Едва след като започнала маневрата, ищцата подала сигнал с ръка, но в този момент се ударила в задната дясна врата на наближаващия зад нея лек автомобил „Хонда CR-V“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от третото лице – помагач С. Г. със скорост около 64 км/ч (при ограничение от 50 км/ч). В резултат на сблъсъка ищцата паднала от велосипеда и получила телесни увреждания. Според вещото лице водачката на лекия автомобил е имала възможност своевременно да възприеме велосипедистката като опасност и да предотврати инцидента с незначително отклонение на колата си, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Тя обаче не проявила нужното внимание. Продължила пътуването си, без да дава вид, че осъзнава случилото се. Ищцата от своя страна предприела рискована и късно сигнализирана непозволена маневра за ляв завой, без изобщо да се убеди, че около нея няма движещи се МПС. Инцидентът е разследван по приложеното ДП № 298/2021г. на ІІ РУ на МВР – Бургас. Тъй като не било установено поведението на водачката С. Г. да покрива състав на престъпление против транспорта, наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с постановление от 19.07.2022 г. на РП – Бургас. Независимо от това, при така изяснената фактическа обстановка въззивният съд е намерил, че поведението на С. Г. представлява граждански деликт по чл. 45 ЗЗД. Тя е нарушила правилата за движение като е управлявала МПС с превишена и несъобразена скорост, без нужната концентрация. Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена на 07.12.2022 г. С оглед възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и гореописания механизъм на ПТП, въззивният съд е приел, че и двете участнички в пътния инцидент имат равен принос за увреждането. Вярно е, че велосипедистката е била по-уязвимата страна, но в случая следва да се отчете обстоятелството, че тя сама се е поставила в опасност. След съобразяване на заключението на вещото лице по медицинската експертиза (че в резултат на произшествието ищцата е получила вътреставна фрактура на дисталната част на дясната лъчева кост със значителна дислокация, налагаща по-продължително лечение; имала кръвонасядания по левия клепач, десния устен ъгъл, както и навяхване на лявата лакетна става, последиците от които преодоляла за около 15 дни; фрактурата на дясната ръка (в областта на китката) наложила гипсова имобилизация за 40 дни и последваща рехабилитация; възстановяването при такова увреждане протича в рамките на 3-4 месеца; на ищцата обаче бил предписан отпуск по болест за двумесечен период (62 дни); по-късно ищцата получила и скъсване на дългото екстензорно сухожилие на десния палец, за което основна причина е фрактурата на китката; оперативно лечение на сухожилието още не било извършено), както и след съобразяване на гласните доказателства относно конкретно претърпените от ищцата болки, трудности и неудобства, въззивният съд е формирал извод, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди с оглед критериите по чл. 52 ЗЗД възлиза на 24 000 лв. След прилагане на приетата степен на съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД паричната компенсация е редуцирана до 12 000 лева. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения: Относно естеството на правния въпрос като обща селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 1 ГПК). Поставеният първи въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се отнася до това, доказани ли са по конкретното дело елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и правоизключващото възражение на касатора за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Видно е, че въпросът касае изцяло обосноваността и законосъобразността на въззивното решение, поради което не можи да послужи като общо основание за селектиране на касационната жалба. Вторият въпрос е принципно относим към постановяването на всяко въззивно решение, тъй като се отнася до процесуалните задължения на съда при мотивиране на съдебния му акт. Спрямо него обаче не се доказва твърдяното допълнително селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. След като съдът при изследване механизма на произшествието въз основа на двете заключения по автотехническата експертиза е приел, че противоправно поведение и вина за неговото настъпване имат и двамата водачи, като са изброени и съпоставени извършените от тях нарушения на закона, довели до процесното увреждане, следва, че той е намерил за неоснователно възражението на ответника за липса на виновно поведение на застрахования водач. Същевременно изрично възражение, че увреждането на ищцата е резултат от случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК, относно което са налице подробни разсъждения в касационната жалба, не е било релевирано пред инстанциите по същество. Въззивният съд е изпълнил вменените му от ГПК задължения повторно да разреши материалноправния спор, като установи истинността на фактическите твърдения на страните, чрез преценка на събраните доказателства и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и да мотивира решението си при излагане на фактически и правни изводи по съществото на спора и след произнасяне по защитните доводи и възражения на страната, съобразно оплакванията й във въззивната жалба. С оглед горното, не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност по смисъла на цитираната разпоредба представлява квалифицирана форма на неправилност, пряко установима от мотивите на обжалвания съдебен акт и изразяваща се в превратно приложение на закона, приложение на несъществуваща правна разпоредба или грубо нарушение на правилата на формалната логика, от каквито пороци обжалваното въззивно решение не се установи да страда. При този изход от спора в полза на адв. К. С. А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ответницата по касация в размер на 800 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение