Определение № 2830 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3731/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. В. В. от [населено място] срещу определение № 6945 от 06.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 5817/2023 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 22.02.2023 г. по гр. д. № 21034/2022 г. на Софийския районен съд в частта, с която не е прието искането да се включи в делбената маса недвижим имот с идентификатор *****., представляващ апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска отмяната му. Ответната страна по жалбата В. А. Ц. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 21034/2022 г. на Софийския районен съд е образувано по искова молба на В. А. Ц. срещу Ц. В. В., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 69, ал. 1 ЗН за съдебна делба на апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3. С писмения отговор ответникът е направил искане по чл. 341, ал. 2 ГПК, като с молба от 03.02.2023 г. е уточнил, че в делбеното производство следва да бъде включен и апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес], който е съсобствен между него, ищцата и третото лице М. Г. Г.. Въззивният съд е приел, че не са налице условията на чл. 341, ал. 2 ГПК, тъй като по отношение на заявения за делба от ответника имот е налице имуществена общност, в която наред със страните по настоящото дело, участва и трето лице, поради което този имот не следва да се включва в наследствената маса по този ред. Предвидената в нормата на чл. 341, ал. 2 ГПК възможност е за включването на други имоти в производството по съдебна делба на етапа на първото съдебно заседание, а не за включване и на други лица като страни по делото, защото конституирането им като главни страни означава да не се провежда първо съдебно заседание по чл. 342 ГПК, доколкото по отношение на тях не е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК. В допълнение съдът е посочил, че включването на заявения за делба от ответника имот, който е съсобствен с трето лице, би довело до усложняване на делбата, но не би спомогнало за постигане на преследваната с нормата на чл. 69, ал. 2, изр.1 ЗН цел – да се допуснат до делба достатъчно имоти, за да има във втората фаза на съдебната делба по-голяма възможност за реално поделяне, при което на всеки съделител се отрежда отделен имот. Нормата на чл. 345 ГПК би била приложима, ако ответникът е поискал в наследствената маса да бъде включена притежаваната от страните 1/2 ид. част от апартамента в[жк], а не както е заявил в уточнителната молба от 03.02.2023 г., че иска включването на целия имот и е предявил иск за делба и срещу трето лице, тоест иска конституирането на ново лице като ответник, което е недопустимо. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Когато по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК по почин на ответника се иска включване в производството по съдебна делба и на други имоти, които наследодателят на наследниците - съделители е притежавал в съсобственост с трети лица, следва ли и допустимо ли е третите лица да бъдат конституирани като страни в същото делбено производство; 2. Допустимо ли е съединяване в едно делбено производство на искове за делба на наследствен имот с делба на целия друг имот, който наследодателят на страните - сънаследници е притежавал в съсобственост с трето лице, или единствено е допустимо заедно с първоначално заявения делбен наследствен имот, в същото производство в делбената маса да се включи и да се допусне делба само на притежаваната между сънаследниците /страни по делото/ идеална част от имота, който е съсобствен с третото лице, като последното не се конституира. Бланкетно се релевират и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК – нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на въззивното определение. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице. По отношение на първия поставен въпрос въззивното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 102 от 02.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1306/2017 г., II г. о. С него е прието, че когато с молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК се иска в производството по делба да бъдат включени имоти, съсобствени с трети лица, искането за конституиране на тези лица и извършването на делба първо с тях, не осъществява целта на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК за увеличаване броя на делбените имоти и осигуряване по-голяма възможност за получаване на дял в натура. Включването на тези имоти, които са съсобствени с трети лица, само би довело до усложняване на делбата. С оглед на това, делбата на страните с другия собственик на процесния имот следва да бъде извършена в отделно производство. Не е налице противоречие и с т. 3 на ППВС № 4/1964 г., в която се приема, че делбата с третото лице може да се извърши в същото производство, тъй като тези указания са относими към втората фаза на делбата, когато тя е допусната при условията на чл. 345 ГПК (чл. 283 ГПК /отм./), а не към настоящата хипотеза. Вторият формулиран от касатора правен въпрос също не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него също не е налице противоречие с посочените решения на ВКС. В решение № 228 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 1026/2011 г., I г.о. е прието, че в производството по делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици на общата вещ, в противен случай тя е нищожна, а останалите две решения (решение № 67 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 3429/2018 г., II г. о., и решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г., II г. о.) не се отнасят до делба на наследство. С решение № 713 от 11.03.1981 г. по гр. д. № 163/81 г. на ВС, I г. о., е прието, че делба на съсобствена идеална част от недвижим имот е допустима. В определение № 39 от 21.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7782/2013 г., I г. о. и решение № 261 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 346/2011 г., II г. о., се посочва, че разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствен имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трето лице. В такъв случай имотът се изключва от делбената маса, ако до съставянето на разделителен протокол не бъде извършена делба с третото лице. Делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. В случая в съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че включването на имота в делбената маса по реда на чл. 341, ал.2 ГПК и конституирането на третото лице - съсобственик на процесния имот, е недопустимо, тъй като означава да не се провежда първо съдебно заседание по чл. 342 ГПК и би довело до усложняване на производството, но не би спомогнало за постигане на преследваната с нормата на чл. 69, ал. 2, изр.1 ЗН цел, поради което поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Обжалваното определение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,