Определение № 1343 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5310/2015 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., чрез назначен по реда на ЗПП представител, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 30.01.2013 г. по гр.д.№ 4364/ 2012 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд от 07.09.2011 г. по гр.д.№ 27668/ 2009 г. (допълнено с решение от 03.02.2012 г.) и като краен резултат са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя против М. на п. искове, квалифициран по чл.71 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗЗДискр, за установяване на проявено спрямо М. Х. дискриминационно отношение от П. М. – служител на Затвора – Стара Загора, (изразяващо се в зачеркване в молби на М. Х. до деловодството на Затвора – Стара Загора, подадени в период 2007 г. – 2008 г., на думата „изисквам” и вписване вместо нея на думата „умолявам”), за осъждане на М. на п. да прекрати това дискриминационно поведение и за осъждането му да заплати на М. Х. сумата 2 906 лв – обезщетение за търпените от това поведение неимуществени вреди. В обективираното в самата касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е повдигнат материалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) съставлява ли отнемане на законови права действието на служител на М. на п., с което подменя писменото изявление на друго лице от „искане” в „молба”. Ответната страна - М. на п. - не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил от фактическа страна, че за периода 2007 г. – 2008 г. свидетелят П. М. (служител на М. на п.) приемал изходящата кореспонденция от лица, настанени в Затвора – Стара Загора. В този период ищецът адресирал до деловодството на затвора няколко молби, с които изисквал да бъде поставян изходящ номер на кореспонденцията му. Служителят М. зачерквал в тези документи думата „изисквам” и я заменял с думите „моля” или „умолявам”, защото считал, че такава е установената форма и че тя трябва да се спазва. Такава подмяна свидетелят не е правел в молбите на останалите лица, от които получавал кореспонденция до затворническата администрация. Той продължил с това си поведение и след като ищецът му направил забележка, като твърдял, че формата следва да се спазва. Съдът приел, че поведението на М. е причинило негативни изживявания на ищеца, съставляващи неимуществени вреди, но тези вреди не подлежат на обезщетяване от ответника, тъй като поведението на служителя не е дискриминационно. Съдът посочил, че няма законов признак, по който третирането на ищеца да се счита попадащо в обхвата на ЗЗДискр, а се касае за нарушаване на служебните задължения на служителя М., без връзка с общественото положение на ищеца. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос не е обуславящ. Съображенията на съда да отхвърли предявените искове не се състоят в това, че зачеркването на думата „изисквам” и заменянето й с думата „моля” или думата „умолявам”, не съставлява отнемане на права. Съдът е счел претенциите на ищеца за неоснователни, защото неравното третиране, което е установил, не е на база положението на ищеца, нито въз основа на друг признак по чл.4 ЗЗДискр, а се дължи на нарушения при изпълнение на задълженията на служителя М.. Правен въпрос във връзка с тези изводи на въззивния съд не е повдигнат, а релевираният въпрос във връзка с отнемането на права, не е обуславящ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, по който касационното обжалване може да се допусне, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по конкретното дело. Ако формулираният от касатора въпрос не обуславя правните разрешения на въззивния съд, той не може да е основание да се допусне обжалване на решението по касационен ред. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и