Определение № 18 от 24.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1130/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - гр.София срещу решение № 2225 от 25.11.2016г., постановено по в.гр.д. № 2539 по описа за 2016г. на Апелативен съд София, в частта, с която след частична отмяна на първоистанционното решение частично е уважен предявеният от Т. Д. К. иск срещу застрахователното дружество за заплащане на сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното й състояние, съпроводено с нови болки и страдания /ексцес/, настъпило на 21.10.2012г., което е в причинна връзка с ПТП, настъпило на 21.04.2012г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба - 31.03.2014г., като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски. Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като ищцата Т. К. била починала на 07.06.2016г., преди приключване съдебното дирена пред въззивната инстанция на 14.10.2016г., при което съдът е следвало да конституира нейните процесуални правоприемници, за да обезпечи по-нататъшното законосъобразно развитие на процеса. Същевременно са изложени твърдения и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че в сключеното между страните споразумение от 08.08.2012г. за извънсъдебно уреждане на отношенията помежду им са включени, както търпяните от ищцата до момента на сключването неимуществени вреди, така и бъдещите болки и страдания, които същата би търпяла от процесното ПТП. Също така заявява, че в производството не е констатирана качествена промяна на полученото увреждане, както и влошаването да е в причинна връзка с увреждането. Намира, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно на претърпените болки и страдания. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 9530 лева за първа съдебна инстанция. Препис от касационната жалба и нейните приложения е изпратен на Т. Д. К. чрез адв. В. О., която не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по нея. Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел за недействителна уговорката, че пострадалият не може да има претенции за обезщетяване на неимуществените вреди, които са били непредвидими към датата 08.08.2012г., но могат да настъпят от влошаване на здравословното състояние и са пряко свързани с получените при деликта увреждания. Възприел е, че изплатеното на ищеца въз основа на сключеното между страните извънсъдебно споразумение обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., се отнася до установените травматични увреждания на дясна раменна кост и на двете подбедрици. Посоченото по размер обезщетение е определено при наличието на предвидимост, че след зарастванията на счупените кости и изтичането на общ лечебен и възстановителен срок от една година, пострадалият въпреки наличните придружаващи заболявания ще може да се вертикализира, както и да се предвижда и обслужва самостоятелно. В настоящия случай обаче съдът е констатирал, че здравословното състояние на ищцата се е влошило до степен, че преживява на постелен режим, което състояние не е било предвидимо към датата на сключване на споразумението /08.08.2012г./, тъй като не е бил изтекъл необходимия шестмесечен срок за зарастване на костите. С оглед на изложеното решаващият състав е заключил, че травматичните увреждания и настъпилите усложнения са в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 21.04.2012г., а влошаването не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетение за неимуществени вреди. С оглед горното, възивната инстанция е приела доказан по основание иска и определя съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът не е поставил правен въпрос, а се е позовал на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика в т. 10 от Постановление № 4 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС и решение № 86/03.04.2015 г. по дело № 5563/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО. Въз основа на направена служебна справка в НБД „Население”, настоящият състав на ВКС констатира, че ищцата, Т. Д. К., е починала на 07.06.2016г. без да остави наследници по закон, поради което на основание чл.227 ГПК следва да бъде конституирана Държавата, чрез министъра на финансите, като страна в настоящото производство, в качеството й на правоприемник по чл.11 ЗН на починалата ищца, Т. К.. Процесуалното правоприемство е настъпило на 07.06.2016г. по силата на закона по време на висящността на въззивното производство преди даване ход на устните състезания на 14.10.2016г., поради което на правоприемника следва да се изпрати препис от въззивното решение с указания, че може да го обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, както и препис от касационната жалба на [фирма] за отговор в едномесечен срок от връчването. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение