Определение № 4 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 52/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по възникнал спор за подсъдност, повдигнат от Административен съд – София-град (АССГ) с определение №10785/06.12.2023 г., постановено по адм.д. 9311/2023 г. относно това кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба, подадена от М. Добрев срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) до Софийски градски съд (СГС) с вх.№ 49286/03.08.2022 г. Първоначално исковата молба е подадена до СГС и въз основа на нея е образувано гр.д. 8245/2022 г. С определение № 7817/12.08.2022 г., постановено по гр.д. 8245/2022 г. по описа на СГС, се приема, че предявените частични искове подлежат на разглеждане от Софийски районен съд (СРС) и делото се изпраща по подсъдност на СРС. Този извод е обоснован от съдържанието на исковата молба и установената съдебна практика относно частичните искове. С определение № 22752/28.06.2023 г., постановено по гр.д. 54207/2022 г. по описа на СРС е прието, че се претендира обезщетение за вреди, причинени от бездействието на държавен орган, поради което е приложим реда по чл. 203 и сл. от АПК за разглеждане на искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗАДОВ) и делото е изпратено по компетентност на АССГ. АССГ повдига препирня като се обосновава, че предявените искове не подлежат на разглеждане от административните съдилища по аргумент от чл. 128 от АПК, защото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за бездействие на държавни органи, изразяващо се в непредприемане на действия по разкриване и разследване на престъпления, а тази дейност не е административна по своя характер, респективно не е приложим чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решаването на спора за подсъдност е от компетентността на състав, включващ трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от АПК. Настоящият смесен състав намира, че исковата молба, подадена от М. Добрев против Министерство на вътрешните работи подлежи на разглеждане от СРС по следните съображения: В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял вреди от бездействието на органи на МВР (конкретно на ГДБОП) да извършат разследване на подаден от него сигнал за заплаха за смърт като нито са предприели действия по разкриване на извършителите, нито са сезирали прокуратурата или извършили други действия по разследване на описаните от него престъпни прояви. Според § 1 от допълнителните разпоредби на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Органите на МВР принадлежат към изпълнителната власт, но при упражняването на функции по разследване на престъпления, не действат като административни органи и не осъществяват административна дейност. Съгласно чл. 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. При осъществяване на своите правомощия разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Следователно отговорността за твърдяното от М. Добрев бездействие не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което на основание чл. 103 от ГПК и по аргумент на противното от чл. 128 от АПК, възникналият по този повод спор подлежи на разглеждане от районен съд по реда на ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България