Определение № 1223 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1863/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца К. П. К. чрез адвокат София Н. срещу решение № 957 от 11.07.2023г. по в.гр.д.№ 1055/2023г. на Апелативен съд София в частта, имаща за резултат отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в качеството му на увредено лице от смъртта на баща си П. К. К., настъпила при пътно произшествие от 18.06.2020г., за разликата над 112 500лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ - ОЗ“ АД, привлечено на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“АД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилно приложение от въззивния съд на материалноправните разпоредби на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД. Поддържа, че не са отчетени личностите взаимоотношения между ищеца и загиналия му баща и установената по делото силна емоционална връзка, свързаността им в условията на общо домакинство, загубата на моралната подкрепа на родителя. Касаторът се позовава на несъобразяване на икономическата конюнктура в страната, на нивата на лимитите на застрахователното покритие по застраховката ГОА и на указанията в ППВС № 4/1968г. Възразява, че е допуснато и отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост. Наведен е довод, че не е доказана причинната връзка между неизпълнението на задължението за поставяне на предпазен колан и възможността да бъдат ограничени вредите от злополуката. Касаторът счита, че изводите на вещите лица по този въпрос не са категорични и са основани на предположения. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г. Посочва се, че в конкретния случай размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно спрямо даденото в т. 11 от ППВС № 4/1968 г. тълкуване на чл. 52 ЗЗД. Страната счита, че е налице противоречие с практиката по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне въз основа на този селективен критерий. Без да е формулиран правен въпрос в изложението е посочено, че относно обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика - т.7 от ППВС № 17/1963 г., която не е съобразена изцяло от решаващия въззивен състав. Възразява се, че във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване, и е недопустимо приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем. Посочва се, че вещите лица правят извод, че в конкретния случай е налице камшичен удар, но се възразява, че при такъв удар без значение е обстоятелството, дали пострадалият е бил с предпазен колан или не, тъй като има свободно движение на главата; при установената висока скорост на движение на лек автомобил „Тойота” и с поставен колан би могло да се стигне до тежки увреждания и дори и до летален изход. В писмен отговор ответното дружество ЗАД „ДаллБогг Живот и здраве“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с въззивна жалба от двете насрещни страни по спора срещу първоинстанционното решение, с което в резултат на приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, определеното за справедливо обезщетение за моралните вреди на ищеца от смъртта на неговия баща от 150 000лв. е намалено с 1/5 и е присъдено в размер на 120 000лв. Ищецът е настоявал за уважаване на иска в предявения размер от 200 000лв., а ответникът е поддържал, че искът е основателен до размер на 70 000лв. При така очертания предмет на спора въззивната инстанция е приела, че правопораждащите спорните материални права юридически факти са установени със сила на пресъдено нещо с влизане в сила на решението в частта за уважаване на иска за сумата 70 000лв. При преценката си за механизма за настъпване на произшествието въззивната инстанция се е основала на заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза. Приела е за установено, че на 18.06.2020г. около 18.20 часа, преди осми километър на автомагистрала „Тракия“ в посока към [населено място], водачът на л. а. „Тойота Авенсис“ с peг. [рег.номер на МПС] се е движил в лява пътна лента в посока към [населено място] със скорост 120 км/ч. В същия времеви момент и на същото място - в лява пътна лента е се е намирал спрял л. а. автомобил „Сеат“, с peг. [рег.номер на МПС], който преди това бил претърпял пътнотранспортно произшествие с друг лек автомобил. Лекият автомобил „Сеат“ не е бил изместен в аварийната лента, бил е обозначен само с включени аварийни светлини (без поставен предупредителен триъгълник). В аварийната лента междувременно се установил лек автомобил „Ауди 80 с цел водачът му, виждайки аварийните светлини, да окаже помощ. Шофьорът на лекия автомобил „Тойота“, независимо че е могъл своевременно да възприеме спрелия в неговата лента л.а. „Сеат“, предизвикал кос удар между предната лява зона на управлявания от него автомобил и задната дясна част на л. а. „Сеат“. Вследствие на удара л. а. „Тойота“ продължил своето движение и реализирал втори удар между предната дясна зона в задна лява зона на л. а. „Ауди“. П. К. К. е пътувал в л.а. „Тойота“ на задната седалка зад водача, травматичните му увреждания са настъпили вътре в купето. Причина за смъртта му, настъпила на 23.06.2020г., е тежка черепно мозъчна травма, фрактура на челната кост, на черепната основа, хемоцефалия и др. При установения от вещите лица удар на автомобила, в който е пътувал пострадалият, комплексната съдебна експертиза е обосновала извод за ефективност на предпазния колан, тъй като вследствие на действието на инерционните сили, тялото на пострадалия е придвижено напред и нагоре, а вследствие на ротационното движение на автомобила около масовия му център и по посока обратна на часовниковата стрелка, се е отклонило на ляво, при което главата с лицевата си част е достигнала до горната част на средната колонка и тавана на автомобила, като по този начин се е получила тежката черепно мозъчна травма. Вещите лица са приели, че пострадалият е не е пътувал с предпазен колан. Посочили са, че при правилно поставен такъв, той би предпазил пътника от последващо инерционно движение в посока напред, не би се стигнало до контакт на тялото му с вътрешното оборудване на автомобила; тялото не би достигнало до контакт със средната лява колонка, тавана на автомобила и облегалката на водача. Вещите лица са посочили, че биха могли да се получат други увреждания, но не и в степента и тежестта, в която са установени в конкретния случай. Въз основа на показанията на разпитаната свидетелка съставът на въззивния съд е приел за установено, че ищецът е живял в една къща в [населено място] със своя баща. Били сплотено семейство, отношенията им били топли, сърдечни, ежедневието им протичало съвместно, а в най-тежките моменти се подкрепяли във всеки един аспект. Ищецът бил в шок поради младата възраст на починалия родител, не можел да приеме загубата, имал силно усещане за нея и преживявал силно негативни емоционални моменти. При преценката за размера на дължимото обезщетение са обсъдени младата възраст на починалия - 44 годишен, отношенията на обич и привързаност, предизвиканата силна травма. Като релевантна е преценена обществено-икономическата обстановка в страната, лимитите на застрахователното покритие, съдебната практика по сходни случаи, вследствие на което е обоснован извод за справедливо по размер обезщетение в рамките на 150 000лв. Искът до пълния предявен размер е счетен за неоснователен по съображения за недоказаност смъртта на бащата да е предизвикала трайни здравословни проблеми у ищеца. При произнасянето си по въведеното възражение за непоставен обезопасителен колан от пострадалия като пътник на задната седалка на автомобила е обсъдено, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Обосновано е, че намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само при събрани в случая категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. За безспорно установено е прието, че пострадалият е пътувал по време на процесното ПТП без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил снабден. Изложени са съображенията, че заключението на вещите лица не допуска възможност травмата, довела до смъртта на П. К. К., да е настъпила при поставен такъв. Прието е за доказано по категоричен начин въз основа на кредитираната комплексна екпертиза, че при удара между двата леки автомобила, смъртоносното увреждане на починалия е в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, получена от удар в лявата странична колонка (средна лява колонка на автомобила) и в тавана на автомобила, вследствие на движението на тялото в купето на автомобила. Обосновано е, че за настъпването на претърпяното от К. увреждане, довело до летален изход, е допринесло неговото противоправно поведение - нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Обсъдено е установеното от експертизата, че при поставен предпазен колан биха се получили и други травми - в областта, през която преминава колана, ключица, ребра, гръдна кост и шията, но техния конкретен интензитет не е възможно да бъде изчислен с абсолютна точност, предвид редица субективни и индивидуални обстоятелства - състоянието на организма на пострадалия, конкретния механизъм на процесното ПТП, оказването на своевременна медицинска помощ и др. Въззивният съд е счел, че тези обстоятелства не са от естеството да изключат наличието на съпричиняване, тъй като противното означава приносът да бъде изключен на база на хипотетични положения, които няма как да бъдат установени по категоричен начин. С тези мотиви е обоснован изводът, че доказаният принос на пострадалия за настъпилото увреждане следва да бъде определен на ј, в резултат на което обезщетението за неимуществени вреди е редуцирано до размер на 112 500лв. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от практиката на съдилищата, формирана по въпроса за приложението на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и разяснен в ППВС № 4/1968г. Въззивната инстанция е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение, преценката й за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от сина морални болки не е абстрактна, а се базира на конкретните приети за установени по спора обстоятелства. Присъждането на обезщетения в размер, по-малък от претендирания с исковата молба, не се дължи на несъобразяване на решението със задължителната съдебна практика и с практиката на ВКС, а е резултат от основаната на доказателствата по делото и на закона преценка на въззивния съд. От друга страна доводът на касатора за несъответствие на определените обезщетения с доказаните в хода на делото житейски обстоятелства, релевантни за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и за неточно прилагане от въззивния съд на тази разпоредба, са относими към обосноваността и към материалната законосъобразност на обжалваното решение, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК. Във връзка с оплакването, което стои зад въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД - несъобразяване на икономическата обстановка в страната, следва да се има предвид, че въззивната инстанция е изложила изрични аргументи за релевантност на това обстоятелство при определяне размера на конкретното обезщетение. С решението по т.д. № 916/2011г. на 1 т.о. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за прилагене на критерия за справедливост. Определяните от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита, отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития и пострадали през периода на покритието. По приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД релевантен правен въпрос не е поставен, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване по него. Подробно изложените от въззивната инстанция принципни правни разрешения относно предпоставките, при които приносът на пострадалия може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение, са приложени съответно към установените факти по делото факти за конкретното несъобразено със закона бездействие на пострадалия - задължението му по чл.137а ЗДвП. Поради това няма основание за преценка да е допуснато отклонение от указанията в т.7 на ППВС №17/1963г. Касационно оплакване, което не съответства на възприетото в мотивите на състава на апелативния съд, е твърдението, че приносът е неустановен, „предполагаем“. Еднозначно инстанциите по същество са се позовали на категоричност на заключението на експертизата за причините за настъпване на смъртта на наследодателя на касатора - тежка ЧМТ и обстоятелствата, които са я причинили - удар в лявата странична колонка и тавана на купето на автомобила и категоричност на извода на експертите, че при поставен предпазен колан тялото на пострадалия не би достигнало до контакт със средната лява колонка и тавана и не би настъпила тежката ЧМТ, основната причина за смъртта. Решаващите състави са изложили аргументи относно обосноваността и пълнотата на експертното заключение като основание за кредитирането му. Теза на касатора са твърденията за „камшичен удар“, какъвто вещото лице при изслушването му в съдебно заседание е изяснило, че се получава при удар отзад, какъвто механизъм на произшествието в конкретната хипотеза не е налице. В обясненията си експертът е потвърдил извода, че причина за смъртта е тежката черепно мозъчна травма, получена от средната лява колонка на автомобила и в тавана, вследствие на движението на тялото „нагоре“, което движение би било препятствано от ползван предпазен колан. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати поисканите разноски за изготвянето на отговор на жалбата от юрисконсулт на ответното застрахователно дружество в размер на 150 лв. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.