Определение № 741 от 24.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 294/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Г. С. И., чрез адвокат В. Й., с вх.№10594 от 24.11.2010 год. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.11.2010 год. срещу решение №т.451 от 16.08.2010 год. по гр.д.№3297/2009 год. на Софийския апелативен съд,ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение №619 от 15.07.2009 год. по т.д.№0164/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-10 състав. С това решение по иска на „Е. Н. БВ” Х. с правно основание чл.26, ал.3,т.4 ЗМГО срещу касатора е признато за установено, че касаторът Г. И. е действал недобросъвестно при подаване на заявка вх.№74279/20.10.2004 год. за регистрация на националната словна марка „Големият брат” с рег.№51159/12.04.2005 год. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, като е прието, обаче, че процесната марка ”Големият брат”, при заявката за регистрация на която ответникът Г. И. е действал недобросъвестно, е тази с регистрационен №52547/01.09.2005 год. Позовал се е и на изслушаната пред първата инстанция съдебно маркова експертиза/стр.126 и сл. от гр.д.№164/2006 год. на СГС/, която се е произнесла именно по сходството на регистрираната от ответника марка „Големият брат”с регистрационен №52547/01.09.2005 год., а не тази, за която се твърди, че е предмет на иска, а именно- словна марка „Големият брат” с рег.№51159/12.04.2005 год. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, поради наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Навежда доводи, че поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- погрешно е определен предметът на спора, позовал се е на неотносимо към спора заключение на вещо лице. Като допуснато нарушение на материалния закон сочи тези по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК като основание за достъп до касация отново подържа произнасянето на въззивния съд по непредявен иск- съдът се е произнесъл по сходство с регистрирана от ответника марка, която не е била предмет на иска. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, обосновано със задълженията на въззивната инстанция съобразно ТР№1-2001-ОСГК. Поставя въпроса за ”тълкуване и прилагане на понятието „добросъвестност”, което съобразно кастора е направено в противоречие с практиката на ВКС-знание за точно определени факти от значение за придобиване на определени субективни права. Вторият поставен въпрос е „ При установяване на недобросъвестност по смисъла на чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО следва ли да се търси сходство между стоките и услугите, за които касаторът е регистрирал своята марка и услугите, предлагани от ищеца, за които се твърди знанието на касатора. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касационната жалба оспорва основанията за достъп касация, като подържа, че съдебната практика е единодушна по отношение критериите за недобросъвестно заявяване, както и за установяване на знание за стоките и услугите, за които са регистрирани марките. По въпроса за твърдяната недопустимост на въззивното решение, като постановено по непредявен иск, обжалваното въззивно решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед приоритета на проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение останалите формулирани процесуално-правни и материално-правни въпроси не следва да се обсъждат. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд