Определение № 50842 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго - про продажби” АД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 82 от 02.03.2022 г. по гр.д.№ 233/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 701/ 2019 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и Г. И. Ш., че Г. Ш. не дължи на „Енерго - про продажби“ АД сумата 12 929,46 лв, начислена по фактура № [ЕГН]/ 19.02.2019 г. за период 20.09.2017 г. - 19.09.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] и с адрес на потребление [населено място], [община], и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателят претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?“; „Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти? Длъжен ли е съдът да зачете това доказване при формиране на решението му спора, в случай че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред?“; и „Следва ли експертното заключение на допусната и приета по делото експертиза да се преценява от съда, в това число и във връзка с другите доказателства по делото?“. Според касатора в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Същевременно поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно поради грешното разрешаване на поставените въпроси от въззивния съд. Ответната страна Г. Ш. оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема изрично становище по наличието на основанията за достъп до касационен контрол. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено, че ищцата била потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, енергията била доставяна в неин имот, присъединен към електропреносната мрежа. Счел твърдението на ответника, че е доставил електричество в повече от помесечно заплатеното за времето от 20.09.2017 г. до 19.09.2018 г. за недоказано. Посочил, че правилата на чл.183 ЗЗД относно заплащането на цена по доставка са дерогирани от чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а на Закона за енергетиката, предвиждащи специален ред за изчисляване, коригиране и заплащане на неотчетени количества електроенергия. Допълнително изложил, че за да претендира цена, продавачът трябвало да е изправна по правоотношението страна и да е доставил електричество. За това нямало доказателства. Констативният протокол от 19.09.2018 г., на който ответникът се позовава като доказателство за начислението, бил непротивопоставим на ищеца и бил съставен по процедура на ПИКЕЕ, отменена към момента на проверката. Сам по себе си той не установявал доставка на енергия и като частен свидетелстващ документ нямал доказателствена стойност за удостоверените в него факти. Това важало и за протокола на Българския институт по метрология от 31.01.2019 година, защото законът не му придавал нарочна удостоверителна сила. Касаело се за експертно заключение, нямащо обвързваща съда доказателствена сила, дори да било изготвено и изслушано при всички гаранции за законност, равенство на страните и противопоставимост, които съдебното производство дава. Твърдението на ответника, че е доставил незаплатено в исковия период електричество било голословно и почивало единствено на заключението на Метрологичния институт, че е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, което било в директно противоречие с останалите констатации на метрологичните експерти – че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. Експертизите сочели също, че било невъзможно да се установи причината за показанията в невизуализирания на дисплея на електромера регистър, експертите приели единствено, че „… с голям процент на вероятност …“ електрическата енергия, отчетена в този регистър, е преминала през електромера. Тезата на ответника се основавала единствено на това предположение, а такова доказване не било пълно. С оглед така очертания предмет на спора и мотивите на въззивния съд, първите два от поставените правни въпроси обуславят обжалваното решение. Въззивният съд ги е разрешил, като е посочил, че правилата на чл.183 ЗЗД са неприложими в отношенията по продажба на електрическа енергия, защото са дерогирани от чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а на Закона за енергетиката; както и че протоколът на Българския институт по метрология няма удостоверителна сила. Основателно касаторът поддържа, че тези разрешения са дадени в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд