Определение № 481 от 15.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 915/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Български имоти” АК чрез юрисконсулт С. Н. срещу решение № 899/02.06.2011 г. /погрешно посочено в жалбата под № 544/ на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 840/2011 г. в частта, в която е уважен иск срещу ЗК [фирма] – в частта, в която е потвърдено уважителното първоинстанционно решение. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по жалбата – В. Х. Ц. оспорва касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор. С влязло в сила определение № 66/13.03.2012 г., настоящият състав на ВКС е спрял производството по настоящото дело с оглед образуваното за разглеждане от ОС на ТК на ВКС тълкувателно дело № 1/2010 г. по формулирания от касатора въпрос, обусловил изхода на спора, а именно правото на пострадал при ПТП, при уважен в наказателния процес граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на щетата – виновния водач на МПС, да претендира обезщетение за вредата пряко и от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач. Тълкувателно дело № 1/2010 г. към настоящия момент е приключило с тълкувателно решение № 2/2010 г., поради което и на основание чл.230 ал.1 предл.1-во ГПК производството по делото следва да се възобнови и настоящият състав на ВКС се произнесе по допускане на подадената касационна жалба по реда на чл.288 ГПК. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от В. Х. Ц. срещу ЗК [фирма] по чл.226 ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, виновно причинено от водач на МПС, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност”. Искът е уважен изцяло от СГС, чието решение е потвърдено от САС за сумата 26500 лв. и е обезсилено за разликата до 29200 лв. като в тази част производството е прекратено. САС е приел, че искът е основателен за предявения размер от 26500 лв. за обезщетяване на причинените неимуществени вреди, като следва да бъде приспаднато извършеното частично плащане от ответника. САС е приел още, че наличието на уважително решение в полза на ищцата за обезщетяване на вредите от същото ПТП срещу прекия причинител /делинквента/ не обуславя недопустимост на иска срещу застрахователя, каквото е поддържаното от него възражение, тъй като се касае за спор между различни страни и отговорност на различни основания от застрахователя и делинквента. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК този за правото на пострадал при ПТП, при уважен в наказателния процес граждански иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на щетата – виновния водач на МПС, да претендира обезщетение за вредата пряко и от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач и допустимостта на иска на увреденото лице срещу застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ. С ТР № 2/2010 г. е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл.407 ТЗ /отм./, съответно по чл.226 ал.1 КЗ. Съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за всички съдебни инстанции, а съгласно т.2 от ТР № 1/2010 г. представляват задължителна съдебна практика. Доколкото разрешаването на поставения от касатора въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в посоченото по-горе ТР № 2/2010 г., няма основание да се приеме, че е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – противоречивата до момента съдебна практика е разрешена с ТР № 2/2010 г. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. На основание чл.78 ал.3 ГПК и с оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати на ответната страна - В. Х. Ц., направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 550 лв. адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът: