Определение № 150 от 04.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1154/02.02.2018 г. на М. Г. Т. и В. Г. Т. от [населено място], представлявани от адв. К. К., срещу определение № 31/16.01.2018 г., постановено по гр.д. № 5044/2017 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите срещу въззивно решение № 221 от 19.07.2017 г. по възз.гр.д. № 152/2017 г. на Окръжен съд - Враца. Насрещната страна К. Г. Т. в срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима за разглеждане, тъй като цената на предявения иск е под установения от законодателя в чл.280, ал.2 ГПК / ред. до изм. с ДВ бр.86-2017 г./ праг за достъп до касационно обжалване от 5 000 лв. Посочено е, че цената на иска е в размер на 4 376 лв., определена съгласно чл.69, ал.1, т. 4, вр. с т. 2 от ГПК и при отчитане, че предмет на делото е само наследствената 1/ 2 ид.ч. на ищцата от прехвърлената с алеаторния договор 1 /2 ид. ч. от недвижимите имоти. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на приложимата към момента на подаване на касационна жалба с вх. № 7023/ 31.08.2017 г. редакция на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 1-во ГПК /до изм. с ДВ, бр.86/2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая, въззивният съд се е произнесъл по иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, чиято цена за идеалната част, за която ищцата е легитимирана като наследник да иска разваляне на договора е под 5 000 лв. Видно от представеното по делото удостоверение изх.№ 94 00 -0 -8901/15.06.2016 г. на [община] /л.54 от делото на РС – Враца/, в същото е посочено, че данъчната оценка на имотите е общо в размер на 9 012.40 лв. За прехвърлената с договора 1/2 ид.част оценката е 4 506.20 лв., а предмет на иска е само частта на ищцата като наследник на прехвърлителите, или цената на предявения иск е 2 253.10 лв. При това положение, с оглед така стабилизираната в производството пред първата инстанция цена на претенцията по чл.87 ал.3 ЗЗД, постановеното въззивно решение не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като изрично законодателят е изключил тази категория актове / с цена на иска до 5 000 лв./ от касационен контрол. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение