Определение № 905 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от Софийски градски съд частна касационна жалба срещу определение № 2702/31.10.2022г. на САС, ТО, 13 състав по в. ч. гр. д. № 2366/2022г., с което е потвърдено определение № 260547/28.09.21г. на СОС, ГО, 3 състав по гр.д. № 27/2021г., с което е отхвърлена молба с вх. № 265687/18.08.21г. за допълване на определение № 260503/10.08.2021г. на СОС в частта за разноските, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Софийски градски съд в размер на 200 лв. Твърди, че определението е неправилно на осн. чл.281, т.3 ГПК и иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което в полза на Софийски градски съд да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. въз основа на НЗПП. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, по въпросите: 1/. „Има ли право на разноски за юрисконсултско възнаграждение ответникът по иска по ЗОДОВ /чл.2б, чл.2в/, когато исковата молба е подадена преди влизането в сила на изменението на чл.10 ЗОДОВ с добавяне на новата ал.4, ДВ, бр. 94 от 2019 г.?“ и 2/. “При положителен отговор на горния въпрос, има ли право ответникът по иска по ЗОДОВ /чл.2б, чл.2 в/ на разноски за юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на делото поради недопустимост на иска при съответно приложение на чл.78, ал.4 ГПК вр. § 1 от ПЗР на ЗОДОВ?“. По делото е постъпила и т.нар. насрещна касационна жалба от „Аеропак Инженеринг“ ООД, с която се иска допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ТО, 13 състав определение № 2702/31.10.22г. и за отмяна като „нищожна, недопустима, неоснователна и незаконосъобразна“ на частната касационна жалба на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение, САС, ТО 13 състав е приел, че приложимата разпоредба на чл.10, ал.4 ЗОДОВ /Нова, ДВ, бр.94/29.11.2019г./, се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила - § 6, ал.1 ПЗР на ЗИДЗОДОВ. В случая исковата молба е подадена на 25.08.17г ., т.е. преди влизането в сила на ЗИДЗОДОВ, приет с бр.94/ 29.11.2019г ., поради което предвид изричната уредба на разноските в производството по реда на ЗОДОВ, съответно § 6, а.1 ПЗР към ЗИДЗОДОВ, разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ /Нова, ДВ.,бр.94/29.11.2019г./ не следва да намери приложение и ответникът не може да претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на производството. ПО частната касационна жалба на Софийски градски съд: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените въпроси. С определение № 2/20.04.2021г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, искането на гл. прокурор на Р.България за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: „В хипотезите на чл.10,ал.2, респ. на чл.10,ал.3 ЗОДОВ дължи ли ищецът разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато юридическото лице – ответник по иска съгласно чл.205 АПК е представлявано в съдебното производство от юрисконсулт?“ е отклонено. В мотивите на определението е прието, че даденото с новата ал.4 на чл.10 ЗОДОВ законодателно разрешение следва да се приложи и за заварените дела с оглед вече изразената воля на законодателя по този въпрос, а и за да се избегне занапред различно третиране на сходни положения, различаващи се единствено по време, като след влизането в сила на чл.10, ал.4 ЗОДОВ поставеният по тълкувателното дело въпрос се явява „неуреден въпрос“ по смисъла на §1 от ПЗР на ЗОДОВ за заварените дела и по силата на тази препращаща разпоредба приложение по тях следва да намерят нормите на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, които са идентични по смисъл с новото законодателно разрешение в чл.10,ал.4 ЗОДОВ. В противоречие с това правно разрешение, въззивният съд е приел, че, тъй като исковата молба е подадена преди влизане н силата на ЗИДЗОДОВ и с оглед изричаната уредба на разноските в производството по реда на ЗОДОВ, съответно на §6, ал.2 ПЗР към ЗИДЗОДОВ, разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ /Нова- ДВ, бр.94/291.11.19г./ не следва да намери приложение и ответникът не може да претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на делото. Предвид изложеното, обжалваното от касатора СГС определение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което „Аеропак Инженеринг“ ООД на осн. чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК следва да бъде осъдено да заплати на Софийски градски съд своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Относно т.нар насрещна касационна жалба от „Аеропак Инженеринг“ ООД: Частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С обжалваното от дружеството определение, САС, ТО, 13 състав е потвърдил определението на първоинстанционният съд, в частта, с която е отхвърлена молбата на ответника СГС за допълване на първоинстанционното прекратително определение в частта на разноските, при отричането на което право на ответника СГС на разноски, за ищецът „Аеропак Инженеринг“ ООД липсва правен интерес от обжалването му. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отд.,