Определение № 1028 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 231/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Людком“ЕООД чрез назначения по реда на чл.29,ал.2 ГПК особен представител адвокат Н. В. от САК срещу решение № 709 от 11.11.2022г. по в.т.д.№ 633/2022г. на САС, 13 търговски състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 78/2022г. на СГС, 4 търговски състав за прекратяване по иск на прокуратурата, на основание чл.155,т.3 ТЗ на търговско дружество „Людком“ЕООД поради смърт на управителя, който е и едноличен собственик на капитала и отсъствие на заявено от наследниците искане за продължаване дейността на дружеството. В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на иска с правно основание чл.155,т.3 ТЗ, предявен от прокурора. Без да се оспорват фактическите изводи на съдилищата, че в продължение на повече от три месеца дружеството няма управител, тъй като вписаният е починал на 11.12.2019г., а видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ това лице продължава да фигурира като управител и дружеството не е прекратено, при същевременно отсъствие на заявено от наследниците искане за продължаване на дейността на дружеството, касаторът счита, че дружеството е прекратено по силата на закона и прокурорът няма правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.155,т.3 ТЗ, тъй като правната промяна, която се иска съдът да постанови, вече е настъпила, което прави искът недопустим. Твърдението и в касационната жалба и в изложението е, че въпросът по който следва да се допусне касационното обжалване По какъв ред се прекратява едноличното дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик и управител на дружеството и бездействие на наследниците му, е решаван противоречиво от съдилищата видно от практиката, на която страната се позовава. Въведена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, по съображения, че отговорът на този въпрос ще попълни празнота в закона, преодоляването на която обосновава развитие на правото. Не е постъпил отговор на касационната жалба от Софийска градска прокуратура, от чието име е предявен искът. За да се произнесе, съставът на ВКС прецени, че съдебната практика по поставения от касатора въпрос е уеднаквена със задължителна за съдилищата сила с т.1 на ТР №1/2020г. от 31.05.2023г. на ОС на ГК на ВКС - При смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Аргументите са, че предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага изводът, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки - да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва автоматично. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ - по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска. Изводите в обжалваното решение за допустимостта на иска са в синхрон с уеднаквената с тълкувателното решение съдебна практика, което изключва основателността на искането за допускане на обжалването по въпроса, получил съответно на тълкувателното решение разрешение. На особения представител на касатора, назначен в рамките на производството по настоящото дело на основание чл.29,ал.2 ГПК, следва да се определи възнаграждение в размер на минимума по чл.9,ал.2 (настояща редакция) от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение - 1 200лв., дължимо от ищеца - страната, предизвикала предявяването на иск по отношение на субект, който няма законен представител. В случая исковата молба е предявена от прокурора, поради които на основание чл.83,ал.3 във вр. чл.83, ал.1,т.3 ГПК сумата следва да се изплати от бюджета на ВКС. „Людком“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС държавна такса от 30 лв. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.