Определение № 413 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4055/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийския районен съд против решение № 234 от 9.5.2025 г., постановено по в.гр. д. № 126 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 424 от 3.12.2024 г. по гр. д. № 411 по описа за 2023 г. на Костинбродския районен съд в обжалваната му част. С тази част Софийският районен съд е осъден да заплати на Е. Д. М. 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 4.03.2015 г. до 3.04.2023 г. от забавено разглеждане на н.ч.х.д. 3274 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Кои са критериите определящи понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД при определяне на конкретен размер на обезщетението във връзка с решаване на делата в разумен срок и задължен ли е решаващият съд да:

а/ посочи и обсъди тежестта на всеки от тях при определяне конкретен размер на обезщетение при претендирани от ищеца конкретни неимуществени вреди;

б/ съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия справедливост, включително изложените във въззивната жалба, с която съдът е сезиран, аргументи, подкрепени със събраните по делото доказателства, че:

-ищецът се е дезинтересирал от инициираното от него производство/ липса на каквато и да е било активност в период от повече от шест години от страна на Е. М. по делото/

-ищецът е инициатор и страна по множество дела през процесния период до степен да бъде прието от съдебни органи, че поведението му е кверулантно и той злоупотребява с правото си на иск-обстоятелство, водещо до обективния извод за невъзможност Е. М. да помни и да следи постоянно и едновременно/или поне периодично/ за развитието на всяко едно от тези дела, а още по-малко да търпи вреди от забавеното разглеждане на всяко едно от тях;

в/ съобрази съдебната практика в сходни хипотези с оглед изискването за сходно решаване на аналогични случаи.

2. Каква е тежестта на критериите-липса на активност от страната, съответно наличие на множество заведени дела през процесния период от страната, претендираща обезщетение-при обсъждане на въпроса дали е оборена презумпцията за настъпване на неимуществени вреди във връзка с решаване на делата в разумен срок?

Е. Д. М. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която Софийският районен съд е бил осъден да заплати 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от забавено гледане на НЧХД №3274/2015 г., Софийският окръжен съд е проследил последователността и продължителността на производството. Констатирал е, че подадената от Е. М. тъжба е постъпила на 4.3.2015 г., оставена е била без движение с разпореждане от 17.09.2015 г., което е било съобщено на тъжителя едва на 4.4.2016 г. След поредица от процесуални действия на 25.07.2016 г. съдията докладчик с разпореждане е дал указания на М., които са му били съобщени на 4.8.2016 г. На 15.08.2016 г. тъжителят е поискал продължаване на определения му срок с двадесет дни, кокто и предоставяне на правна помощ. По тази молба съдът не се е произнесъл и не е предприел каквито и да било действия по движението на делото до 22.03.2023 г., когато го е прекратил делото с разпореждане поради изтекла абсолютна давност за инкриминираното деяние. Затова в крайна сметка въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че е допуснато необосновано забавяне на наказателното дело от частен характер. Счел е, че ищецът е претърпял обичайните вреди от това забавяне, които не е нужно да доказва, защото се презумират съобразно практиката на ВКС и ЕСПЧ. Според въззивния съд жалбоподателят не може да черпи аргументи от липсата на активност на тъжителя по забавеното съдебно производство, доколкото той не е длъжен да проявява активност във връзка с действия, чието извършване е служебно задължение на съда. Ето защо, след като ищецът по никакъв начин не е допринесъл за забавянето на делото, въззивният съд е счел за основателен иска за обичайните неимуществени вреди до пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 2 000 лв.

От тези мотиви е видно, че въззивният съд е отказал да отчете при определяне размера на неимуществените вреди от забавеното съдебно производство обстоятелството, че ищецът се дезинтересирал от воденото от него дело в продължение на повече от шест години. Както е посочено в цитираното от касатора решение № 320 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на IV ГО, пострадалият извежда вредите си именно от неразумно дълго продължилият процес - това е причинило страданията, чието обезщетяване иска в настоящето производство. В този смисъл неговото поведение е индикатор до каква степен това производство е имало значение в личностната му сфера, защото колкото по-важен е резултатът от него за пострадалия, толкова вредите са по-големи. И обратно - ако резултат от производството не е бил значим фактор в интимните му преживявания, вредите от забавянето му са по-малки. И както е вярно, че държавните органи противоправно са бездействали, така също е вярно, че ищецът също не се е интересувал от движението на делото. Това е индикатор, че резултатът от производството не е бил от съществено значение в неговия живот. Поради това негативните му емоционални преживявания от забавянето не могат да бъдат считани за твърде интензивни. Следователно обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по обобщения и уточнен въпрос на касатора в следния смисъл:

За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия "справедливост", включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство.

По този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение