Определение № 1185 от 23.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 570/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. Е., чрез процесуалния й пълномощник – адв. Е. Г. срещу определение № 1756/11.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1212/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Е. срещу определение № 1432/31.01.2024г. по гр.д. № 10378/2023г. на СГС за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение като е вменил в тежест на страната задължения, каквито тя няма по закон. Излага подробни доводи относно даваните й указания за отстраняване на нередовности на исковата й молба, предприетите от нея процесуални действия и сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че не е изпълнила свое задължение по чл. 127, ал. 2 ГПК. Твърди, че всички описани документи, с които е разполагала, са приложени към подадените от нея по електронен път молби, като останалите неприложени документи са такива, с които разполага ответникът, респ. са по изпълнителното дело, поради което с изрична молба от 27.11.2023г. е заявила доказателствени искания във връзка с тях. С оглед изложеното претендира допускане до касационно обжалване на въззивното определение, неговата отмяна, както и отмяна на определението за прекратяване на производството по делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, частната жалбоподателка се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси: 1. „Неизпълнението на неправилни указания влече ли след себе си неблагоприятни последици за неизпълнилата ги страна?“, по който въпрос сочи противоречие с решение № 434/13.05.2010г. по гр.д. №700/2009г., 1 г.о. на ВКС; 2. „Неизпълнението на изискванията на чл. 127, ал. 2 ГПК съставлява ли нередовност на исковата молба?“, по който се твърди противоречие с решение № 360/17.06.2024г. по гр.д. № 3124/2023г. на ВКС; 3. „Относно допустимостта да бъде наложена санкция за неизпълнение на задължението на страната по чл. 127, ал. 2 ГПК – при това към момент, в който не е приет окончателния доклад по делото, с който да се състави списък с правнорелевантните факти, да се разпредели доказателствената тежест между страните и на последните да се дадат указания за фактите, за които не сочат доказателства“, разрешен в противоречие с решение №416/11.05.2016г. по гр.д. №2612/2015г., 4 г.о. на ВКС; 4. „Относно задължението на страната по чл. 128, ал. 1, т. 3 ГПК за представяне на преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците и относно правомощието на съда по чл. 129, ал.3, пр.1 ГПК да върне исковата молба, ако ищецът не отстрани в срок нередовностите по чл. 128, ал.1, т.3 ГПК за представяне на преписи от приложенията към исковата молба за връчване на насрещната страна в случаите, в които такива преписи не са представени с исковата молба и за самия съд, и страната заявява, че не разполага с оригинал и копия на посочените документи / тоест в случаите, в които реално не е изпълнено задължението по чл. 127, ал.2 ГПК, а не както съдът неправилно е приел – това по чл. 128, ал.1, т. 3 ГПК, която норма касае различна от процесната хипотеза – за представяне на преписи от вече приложените за съда документи с цел връчването им на насрещната страна“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с определение от 02.10.2023г. разделената искова молба, подадена от М. Е., е оставена без движение, като в изпълнение на указанията, тя е представила по електронен път поправена искова молба. САС е изложил, че с определение №12835/26.10.2023г. СГС отново е оставил исковата молба без движение и е определил нов срок на ищцата да изпълни дадените й указания, включително да представи преписи от молбата - уточнение и приложенията към същата за насрещната страна, както и да представи всички описани приложения към поправената искова молба. С молба с вх. №110343/ 27.11.2023г. ищцата отново е депозирала поправена искова молба и писмени доказателства към нея. С определение от 06.12.2023г. съдът е продължил срока на ищцата за отстраняване нередовностите по исковата молба, като на 08.01.2024г. ищцата по електронен път е подала молба, в изпълнение на указанията, като е посочила, че прилага доказателствата, с които разполага в момента. Софийски градски съд е върнал исковата молба поради непредставяне на писмени доказателства за насрещната страна - неизпълнение на задълженията на ищцата по чл. 128, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че са основателни възраженията по частната жалба, че след като съдебните книжа – искова молба и приложения са подадени по интернет, то от същите не би следвало да се представя препис, а те се присъединяват в електронната система на съда, като съгласно чл.102з ГПК преписи за другата страна не се представят, както и че изпращането на преписите на електронен адрес на кредитните институции съгласно чл.50, ал.5 ГПК се извършва само по реда на чл. 38 ГПК, т.е. по електронен път. Независимо от горното, САС е счел, че определението за прекратяване, с характер на разпореждане за връщане на исковата молба, е правилно като краен резултат, тъй като ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 127, ал. 2 ГПК, защото тя е посочила, че представя конкретни писмени доказателства с исковата молба, а те реално не са приложени. Въззивният съд е приел, че дори и с последната уточняваща молба ищцата не е представила описаните в исковата молба доказателства под точки четири, седем, осем, девет, десет и единадесет. САС е посочил, че ако ищцата не е разполагала с тях, не следвало да ги описва, а да заяви други доказателствени искания. Предвид горното, макар и по различни съображения, е счел определението за прекратяване на делото за правилно и е оставил без уважение частната жалба. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр.2 ГПК, тъй като не е налице вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Поставените от частната жалбоподателка в изложението въпроси са взаимосвързани, поради което следва да бъдат разгледани общо като питане относно предпоставките за връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовностите й. Същите са обусловили изводите на въззивния съд, поради което отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. По така обобщения въпрос е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице сочената от жалбоподателката практика на ВКС и следва да се прецени съобразяването на същата от въззивния съд. Относно съдържанието на указанията, които ищецът следва да получи по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка с отстраняване на нередовности на исковата му молба, за да се приложи законосъобразно санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение, е налице практика на ВКС, съгласно която указанията следва да са конкретни, ясни и правилни. Съгласно решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., I г. о. на ВКС, решение № 162/09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., II г. о. на ВКС, определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о. на ВКС, определение № 891/28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о. на ВКС, определение №3064/17.10.2023г. по ч.гр.д. №3658/2023г., 3 г.о. на ВКС и мн. др., неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, респ. не съставлява основание за прекратяване на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи писмените доказателства. Както се посочва в решение № 360/17.06.2024г. по к.гр.д. №3124/2023г., 1 г.о. на ВКС, съгласно чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът е оправомощен да следи служебно за съответствие на исковата молба с изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, но не и за тези по чл. 127, ал. 2 ГПК, като неангажирането на доказателства от ищеца с исковата молба би могло да има за последица отхвърляне на иска, но няма отношение към редовността на исковата молба. Същото се приема и в решение № 416/11.05.2016г. по гр.д. № 2612/2015г., 4 г.о. на ВКС. Съгласно постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение № 322/05.06.2014г. по ч.гр.д. № 2438/2014 г., 1 г.о. на ВКС изискванията, на които следва да отговаря исковата молба по съдържание са посочени в чл. 127, ал. 1 ГПК, а задължителните приложения към нея са изброени в чл. 128 ГПК. Доказателствата, на които се основават исканията, съгласно чл. 127, ал. 2 ГПК следва да се посочат в исковата молба и да се представят, ако са в страната, но те не са част от необходимото съдържание към исковата молба, обезпечаващо нейната редовност. Само когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, съдът указва на ищеца да изправи нередовностите съгласно чл. 129, ал. 2 изр.1 ГПК и при неизпълнение може да я върне. Ако страната не сочи доказателства за установяване на твърденията си, съдът е длъжен да й укаже това в доклада по делото - чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 и ал. 2 ГПК. Непосочването на доказателствени искания и непредставянето на доказателства не прави исковата молба нередовна и не е основание за оставянето й „без движение“ и за връщането й. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горепосочената практика. С оглед горното разрешението от въззивния съд се явява неправилно. Същият е обосновал крайния си извод за потвърждаване на определението за прекратяване на делото, имащо характер на разпореждане за връщане на исковата молба, с неизпълнение от ищцата на указания да приложи към поправената си искова молба всички писмени доказателства, т.е. неизпълнение на изискването на чл. 127, ал. 2 ГПК. Горното не е основание за връщане на исковата молба, респективно прекратяване на производството. В случая не е и налице такова неизпълнение от страна на ищцата, като следва да се съобрази, че по делото на 08.01.2024г. са постъпили две молби по електронен път от ищцата, като към втората са прикачени като файлове част от доказателствата, които въззивният съд е счел за липсващи, и това е установимо при справка по електронната папка на делото в ЕИСС, а също е констатирано от първоинстанционния съд в производството по възстановяване на документи по делото. Следователно самият извод, че са налице непредставени доказателства, не е изцяло съответен на данните по делото. Неприлагането им, при положение, че в молбата от 27.11.2023г., която също не е съобразена от апелативния съд, ищцата е посочила, че с част от документите не разполага и е заявила искания за изискването им от ответника и от посочените изпълнителни дела, обуславя незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че е налице неотстранена нередовност на исковата молба, която да води до връщането й. Следва да се отбележи, че за ищцата не е съществувало задължение да представя преписи от приложенията към исковата молба за другата страна, както и доказателства по чл. 102з, ал.3 ГПК за предварително заплатена такса за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител, предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ГПК и обстоятелството, че противната страна е финансова институция. С оглед гореизложените доводи съдът намира, че след допускане на касационно обжалване на въззивното определение, същото, както и потвърденото с него определение на СГС, следва да бъдат отменени, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,