Определение № 154 от 16.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1713/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕС ПИ ТРАНС“ ЕООД и Е. В. Р. - С., трети лица - помагачи на ответника „БИОЛАЙФ-И“ ООД, чрез процесуалния им пълномощник – адв. П. Д., срещу въззивното решение № 33/21.01.2025г., постановено по в.т.д. № 818/2024г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15-ти състав, с което е потвърдено решение № 714/17.05.2024г. по т.д. № 2276/2022г. на Софийски градски съд. С него са отменени по исковете по чл. 74 ТЗ, предявени от В. Г. П., решенията на Общото събрание на „БИОЛАЙФ-И“ ООД, проведено на 28.11.2022г., обективирани в протокол от 28.11.2022 г. от 13,00 часа по т. 1, т. 2, т. 3 от дневния ред, а именно: решение на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключване на В. Г. П. като съдружник в дружеството и изплащане на дружествения му дял, решение за поемане на дяловете от другите двама съдружници след изключването му; решение за приемане и подписване на нов дружествен договор и за оправомощаване на управителя да упълномощи адвокат за вписване на промените в ТРРЮЛНЦ, и решенията на Общото събрание, обективирани в протокол от 28.11.2022г. от 14,30 часа по т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от дневния ред, а именно: решение за освобождаване на В. Г. П. като управител на „БИОЛАЙФ-И“ ООД, без освобождаването му от отговорност за дейността му като такъв; за избор и назначаване на нов управител на „БИОЛАЙФ-И“ ООД, за приемане на нов дружествен договор съобразно настъпилите промени; за възлагане на един от съдружниците да подпише договор за управление с новоизбрания управител и за оправомощаване на новоизбрания управител да упълномощи адвокат за вписване и обявяване на промените в ТРРЮЛНЦ.

Касационните жалбоподатели поддържат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърдят, че не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че на ищеца не било надлежно връчено предупреждение за изключване и не е бил редовно уведомен за Общото събрание. Изтъкват, че ищецът В. П. е вписан като единствен управител на дружеството, т.е. седалището и адресът на управление на „БИОЛАЙФ-И“ ООД се явяват негова месторабота и той е уведомен за книжата там. Касационните жалбоподатели сочат, че документите са изпратени на П. и на електронната му поща, а съдът не им бил указал, че не сочат доказателства за това дали адресатът ги е получил. Според касаторите оформеният след изпращането на документите по куриер и чрез „Български пощи“ ЕАД на адреса по лична карта на В. П. отказ да бъдат получени книжата следвало да се прецени като надлежно негово уведомяване, тъй като той отклонявал процедурата по получаването им, знаейки за същите в качеството си на управител на дружеството. Поддържа се в касационната жалба по подробно изложените доводи, че са налице всички основания за изключване на съдружника П. въз основа на установени по описаните ревизионни актове и другите писмени доказателства нарушения. Предвид горното касаторите претендират допускане на касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационните жалбоподатели сочат, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като поставят следните въпроси:

1. „Следва ли да се установява по делото дали документите по изключването са стигнали до получателя – изключения съдружник, ако същите са връчени по месторабота на изключения съдружник, получени от служител на работодателя, удостоверено от входящия регистър на работодателя, при данни по делото, че работодателят е уведомил изключения съдружник, че има такива документи, но същият е избрал да не ги получи? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими и допустими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка?“;

2. „Следва ли да се приеме, че документите по изключването не са получени от ответника, ако в отговора на исковата молба самият изключен съдружник сочи, че е отказал да получи документите по изключването – предупреждение за изключване и покана за свикване на общо събрание?“;

3. „Следва ли отклоняването от получаване на неблагоприятни за съдружника документи по изключването му и свикването на общо събрание за това да се счита за невъзможност за редовно свикване на общо събрание, доколкото съдружниците са положили необходимите за изпращането на документите усилия чрез различни начини на връчване на документите по изключването? При положение, че изключеният съдружник, притежаващ 50% от дяловете на дружеството, е и управител на дружеството, следва ли да бъде търпяно от дружеството вредоносното му поведение, чрез което са нанесени вреди на дружеството, доказани с влязъл в сила ревизионен акт, представен по делото, само защото същият отказва да приеме документите – предупреждение за изключване и покана за свикване на общо събрание?“;

4. „Следва ли да се приеме, че вече веднъж узнал на адреса си по месторабота за документите по изключването - предупреждение за изключване и покана за свикване на общо събрание, съдружникът и управител, чието изключване се иска от дружеството, е отказал да ги получи, което е потвърдено от свидетели в хода на делото, потвърдено е и със съответните документи от куриерска фирма и от „Български пощи“ ЕАД? Може ли в този случай отказът от получаване да се приравни на получаване от страна на недобросъвестен съдружник – управител, който цели да предотврати изключването си? Може ли в този случай отказът от получаване да се приравни на получаване на документите по изключването? Следва ли дружеството, претърпяло вреди, да търпи недобросъвестен съдружник, само защото същият отклонява получаването на документите по изключването?“

Ищецът В. Г. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище от 09.05.2025г. и второ становище от 13.08.2025г., приподписано от процесуалния му пълномощник - адв. П. Д..

Ответникът „БИОЛАЙФ-И“ ООД не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от събрания доказателствен материал по делото не се установява редовно уведомяване на съдружника В. Г. П. за проведените на 28.11.2022г. общи събрания на „БИОЛАЙФ-И“ ООД, нито редовно връчване на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ за изключването му. Счел е, че за изпращане на предупреждението по чл. 126, ал.3 ТЗ и на поканата за свикване на събранието по пощата и чрез куриерска фирма „Еконт“ АД не се прилагат правилата на ГПК, а на Закона за пощенските услуги, чл. 6, ал.3 от който предвижда, че пратките се доставят лично на получателите, в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса за получаване, в пощенските станции, в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. САС е посочил, че не е налице връчване в нито една от гореописаните хипотези.

Апелативният съд е приел, че книжата, свързани с провеждане на общото събрание, не са връчени надлежно по местоработата на ищеца чрез завеждането им във входящия регистър на дружеството, тъй като въпреки че действително адресът на дружеството е месторабота на управителя му, то следва да се установи, че документите са достигнали до своя получател. Извод за това не следвал от ангажираните по делото доказателства, тъй като от показанията на свидетеля Р. С. се установявало, че са налице влошени отношения между П. и останалите съдружници и той рядко посещавал офиса. Въззивният съд е изтъкнал, че не е налице редовно връчване на документите и чрез соченото уведомяване по телефон от съдружника Р.. САС е приел, че ищецът не е получил надлежно книжата и чрез изпращането им по електронна поща. Посочил е, че доставянето на електронно съобщение до електронен адрес се приравнява на връчването на писмен документ, но по делото няма категорични доказателства, че електронната поща, на която са изпратени документите, е именно електронен адрес на ищеца, както и че действително са били доставени и получени от В. П. процесните книжа. Апелативният съд е отчел, че П. няма качеството на адресат по смисъла на чл. 5 ЗЕДЕП и не е лице, което по закон има задължение да получава електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявление в електронна форма. Наред с горното въззивният съд е подчертал, че от представените преписи от титулната част на електронните писма до ищеца не се установява съдържанието на приложените към електронните писма документи, за да се прецени че това са именно процесните предупреждение за изключване и покана. Въз основа на така изложените мотиви САС е заключил, че е нарушена процедурата по свикване на общото събрание, проведено на 28.11.2022г. от 13.00 ч., то не е редовно свикано, а това е достатъчно, за да се приеме, че взетите на него решения са незаконосъобразни. Въззивният съд е счел, че това важи и води до незаконосъобразност и на решенията на ОС, проведено на същата дата от 14.30ч., тъй като същите са пряко свързани с изключването на съдружника В. П. и са негова последица. С оглед горното САС е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 74 ТЗ.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не следва да го извежда от изложението, а може само да го конкретизира и уточни.

Първият поставен от касаторите въпрос се състои от два подвъпроса. В първата си част питането им относно получаването на документите във връзка с Общото събрание по месторабота на изключвания съдружник е по правилността на обжалваното решение. Отговорът на този въпрос изисква обсъждане на конкретните доказателства по делото във връзка с направените фактически изводи на въззивния съд, а проверката на правилността на обжалвания акт съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на производството по разглеждане на касационната жалба, а не на производството по чл. 288 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно въпросът в тази част не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме, че въпросът е правен, относно връчването на покана за Общо събрание на съдружник е налице практика на ВКС. С решение № 104 /03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на І т.о. и Решение № 74/14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г. на І т.о. и мн. др., състави на Върховния касационен съд са дали разрешение, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на Общо събрание на съдружниците в ООД и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, включително и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа при отчитане на спецификите на съдебното производство, като са приложими уредените в чл. 37 и следващите от ГПК процесуални правила. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК и формираната по приложението на същата практика на състави на ВКС, обективирана в решение №18/12.02.2024г. по т.д.№1595/2023г. на ВКС, 2 т.о., решение № 25/27.03.2014г. по гр.д. № 6894/2013г. на ВКС, 4г.о., определение № 3464/08.12.2025г. по ч.т.д. №486/2025г. на ВКС, 1 т.о. и мн. др., връчването на друго лице – работодател на адресата, изисква управител, работник или служител на работодателя – юридическо лице, чрез който става връчването, да се подпише в разписката за връчване със задължението да предаде документа. Въззивният съд в случая съгласно горецитираната практика е приел, че само чрез завеждането в деловодство на документите, не се установява редовно връчване на поканата за Общото събрание и предупреждението за изключване по чл. 126 ТЗ. Апелативният съд съответно на практиката на ВКС е отчел, че поставянето на номер от входящ регистър върху един документ за входиране на същия в деловодството на дружеството, без да е отразено от кого е сторено, не удовлетворява изискването за надлежно връчване. САС е заключил, че не се установява конкретен служител по месторабота на П. да е получил документите със задължението да му ги предаде, за да се приеме, че са редовно връчени чрез работодател по месторабота на ищеца при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК относно връчване в канцелария на юридическо лице. Кредитирайки гласните доказателства за влошени отношения и рядко посещаване на офиса от П., съдът е отчел, че не се установява получаване на книжата. Наличието на практика по въпроса, с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовават касационните жалбоподатели бланкетно, без да излагат конкретни твърдения за предпоставките.

Втората част на поставения в изложението първи въпрос относно задълженията на въззивния съд е с процесуалноправен характер и се явява обуславящ, т.е. удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и допълнителния селективен критерий за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т. 1 - 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В константната практика на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, за да формира своите изводи от фактическа и правна страна по спорните въпроси по делото. Касаторите не сочат кои конкретно доказателства и доводи са останали необсъдени, освен общото оплакване в касационната жалба относно ревизионния доклад и другите доказателства за извършени нарушения от съдружника. Въззивният съд не е процедирал противно на практиката на ВКС и не е допуснал нарушение на процесуалните си задължения, тъй като е приел, че не е спазена процедурата по връчване на покана за Общото събрание и предупреждението за изключване на съдружника П., и поради това не е обсъждал дали той е извършил сочените нарушения и дали същите удовлетворяват изискванията на предпоставките по чл. 126 ТЗ за изключването му. Самото неспазване на процедурата по връчване на предупреждението и документите за свикване на ОС е довело до извод за основателност на исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на атакуваните решения на ОС, поради което съдът не е следвало да обсъжда по същество твърденията и доказателствата по основанията за изключване. Предвид горното този въпрос не удовлетворява допълнителния селективен критерий и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставеният втори въпрос от касаторите - дали следва да се приеме, че документите по изключването не са получени от ответника, ако самият изключен съдружник сочи, че е отказал да ги получи, е пряко свързан с въпросите по т. 4, по която формулираните питания са с оглед твърденията им, че е налице отказ за получаване на книжата, и следва да бъдат разгледани заедно. Въпросите не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са свързани с несподелената от въззивния съд теза на касационните жалбоподатели, че е налице отказ за получаване на документите от страна на съдружника П. и признание на този факт. Софийски апелативен съд не е приел, в съответствие с данните по делото, че е налице признание от страна на изключвания съдружник на отказ от получаване, нито е счел, че има надлежно оформен отказ. Въззивният съд подробно е обосновал защо нито оформената от куриерската фирма „Еконт“ АД разписка, нито известието от „Български пощи“ ЕАД, в които е отразено, че пратките са непотърсени/лицето е ненамерено, не могат да се приемат за връчване при отказ. Въпросите са фактологични и изискват обсъждане на конкретните доказателства по делото във връзка с направените фактически изводи от съда. Преценката на отделните факти и събраните доказателства по делото е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по обсъжданите въпроси изключва необходимостта от произнасяне по осъществяването на въведеното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Още повече, че касационните жалбоподатели не са изложили твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочили да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика, т.е. не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на който се позовават.

Третият поставен от касаторите въпрос в първата си част изразява становището им, че са положени необходимите усилия за изпращане на документите по различни начини и била налице невъзможност за редовно свикване на Общо събрание. Въззивният съд е обсъдил всички доводи на касаторите относно твърдяното от тях връчване на ищеца П. на поканата за свикване на Общото събрание и на предупреждението за изключването му, като е приел, че нито един от сочените способи не доказва редовно връчване на книжата, поради което така поставеният въпрос отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разрешаването му от въззивния съд не е противно, а съгласно практиката на ВКС и не е налице допълнителното селективно основание за допускане на касационно обжалване. В практиката по чл. 290 ГПК на състави на ВКС, обективирана в решение № 74/14.07.11 г. по т.д. № 633/2010 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 104/10.03.11г. по т.д. № 876/2010 г. на ВКС, 1 т.о. и други, се приема, че при липса на изричен способ за връчване на поканата за Общо събрание в дружествения договор /който би имал приоритет/, законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, без оглед начина, по който е извършено връчването, като е допустимо връчването на поканата да бъде извършено и с нотариална покана при приложение на специалната норма на чл. 50 ЗННД или по друг начин. Апелативният съд не е процедирал противно на разрешенията в практиката като е заключил, че независимо от използваните няколко различни способа за връчване на документите /в конкретния случай не е изпращана нотариална покана/, не е налице доказателство, че същите са редовно получени от съдружника П. при отчитане на съответните приложими правила относно връчване на документи, включително и по Закона за пощенските услуги. Относно редовността на връчване чрез пощата е налице и практика на ВКС, обективирана в решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о. и решение № 101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г. на ВКС, II т.о., съгласно която при връчване чрез пощенска пратка съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение, издадено от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис / чл. 5, ал. 1 от Общите правила/ или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност /чл. 5, ал. 2 от Общите правила/. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл.5, ал.3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. Произнасянето от въззивния съд съответства на дадените разрешения в цитираните актове на ВКС. Несъгласието на касаторите с фактическите изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като проверката им е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Наличието на практика по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което касаторите се позовават бланкетно.

Последната част от поставения по точка 3 от касаторите въпрос – дали следвало да бъде търпяно от дружеството „вредоносното поведение“ на съдружника и управител, при нанесени вреди, доказани с влязъл в сила ревизионен акт, само защото той отказва да получи документите за свикване на Общото събрание, не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Същият не е обуславящ и съответен на решаващите мотиви, тъй като въззивният съд не е обсъждал наличието на вреди за дружеството и не е възприел, че има надлежно оформен отказ от получаване на книжа. Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, изключва необходимостта от обсъждане на допълнително селективно основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, което е и ненадлежно обосновано от касационните жалбоподатели.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован и съответният порок да може да бъде установен пряко от същия, без да се налага обсъждане на доказателствата и процесуалните действия на съда. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, но не може да бъде установена само въз основа на акта, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само при допуснато касационно обжалване. В случая обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Не се установява в конкретния случай в атакуваното въззивното решение фактическите констатации на съда от значение за правните изводи да са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Касаторите не излагат конкретни доводи относно твърдяната очевидна неправилност, а преповтарят оплакванията си по касационната жалба, които са насочени към оспорване правилността на въззивния акт и не могат да обосноват допускането на касационния контрол на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора разноски на касационните жалбоподатели не се следват. Ответникът по касация не е заявил искане за присъждане на разноски за настоящото производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение