Определение № 400 от 08.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 876/2020 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П. К., чрез адвокат В. Б. и адвокат С. Б. от САК, срещу въззивно решение № 2480 от 12.11.2019 г. по в.гр.д.№ 75/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, г.о., І състав, с което (след отменяване на решение № 6542 от 22.10.2018 г. по гр.д.№ 7919/2016 г. на Софийски градски съд, І г.о., 3 състав) е отхвърлен предявеният от П. П. К. срещу О. И. Е. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на Ателие № * във вход *, кота +8,40 м., със застроена площ от 105,50 кв.м., от които 27,24 кв.м. тераса, състоящо се от входно антре, баня-тоалетна, дневна с кухненски бокс, две спални и тераса, заедно с 5,483 % ид.ч. от общите части на сградата, и Гараж № * със застроена площ от 16,43 кв.м., находящ се в същата сграда на кота –6,00 м., заедно с правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ * от кв. * по плана на [населено място], район „О. ”, с адрес ул. ,,В. ”, придобити по време на брака му с О. И. Е.. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа искане касационно обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) При придобиване на недвижим имот при действието на СК от 1985 г. /отм./ със средства, дарени от родителите на единия съпруг, предполага ли се дарствено намерение само по отношение на този съпруг или следва да се съберат и други доказателства, от които да се установи, че сумата е дарение само на единия съпруг, а не на семейството ? Съответно придобитото срещу така дарените средства имущество става ли изключителна собственост на този съпруг ?; 2) Ако дарителят е издал документ, че дарява сумата само на низходящия си / „… давам на сина ми … сумата от 160 000 лв. безвъзмездно, да ги ползва както намери за добре …”/ изразява ли се ясно дарствено намерение само за този съпруг и ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, това твърдение не е ли в негова доказателствена тежест ? Достатъчно ли е в този случай другият съпруг ,,само да разколебае тезата на ищеца” или „да внесе съмнение в твърденията на ищеца” /цитат от решението/ или този, който твърди, че паричните средства са дарени на семейството, следва да докаже това при условията на пълно и главно доказване ?; 3) Ако ответникът по иска по чл. 23 от СК изобщо няма твърдение, че дарението на парични средства е било за семейни нужди, може ли съдът сам да решава в чия полза е било направено дарението на парични средства само въз основа на разбирането си, че е ,,морално и житейски оправдано даването на парите да е било извършено за материално подпомагане на семейството” ?; 4) Ако даденото от родителите на единия съпруг е дарение само за него, а не за двамата съпрузи и по време на брака с дарените средства е придобит имот само на името на низходящия съпруг, който имот по своето предназначение е за творческа дейност, съобразно образованието и професията му, това релевира ли личния му принос в придобиването ?; 5) При предявен иск по чл. 23 от СК относими ли са фактите, касаещи отношенията между съпрузите, в периода на получаване на дарението и придобиване на спорния имот, както и тези, отнасящи се до труда в домакинството, вложен от съпруга, който не е получил дарението ? Не е ли решаващо какъв е произходът на вложените средства в придобития имот ?; 6) Правилно ли е решението, в което съдът приема за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен ? Относно първия и втория въпрос се твърди разрешаването им в противоречие с решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 982/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 3178/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 4903/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д.№ 978/2010 г. на ВКС, ІV г.о, относно третия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 982/2010 г. на ВКС, І г.о., относно четвъртия и петия въпрос – разрешаването им в противоречие с Решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д.№ 978/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно шестия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 72 от 07.07.2017 г. по гр.д.№ 3056/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 223 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 1626/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/2014 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа се и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответната страна по жалбата О. И. Е. е подала писмен отговор чрез адвокат К. Я. – М. от САК, в който поддържа, че въззивното решение е правилно и липсват основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили граждански брак на 14.07.2001 г., който е прекратен с развод съгласно решение по гр.д.№ 12303/2015 г. на Софийски районен съд, III г.о., 80 състав, в сила от деня на постановяването му - 01.02.2016 г. С нотариален акт № 40 от 15.11.2007 г. ,,Масон инжинеринг” ООД е продал на ищеца по време на брака на страните правото на строеж върху два обекта, които ще бъдат построени в жилищна сграда, строяща се в УПИ * от кв. * по плана на [населено място], местност „О. ”, [улица], целият с площ от 1 775 кв.м. - Ателие № * във вход * на кота + 8, 40 м, със застроена площ от 105,50 кв.м. и Гараж № * със застроена площ от 16,43 кв.м., находящ се на кота -6,00 метра. Съгласно удостоверение № 558 от 04.06.2010 г. на Столична Дирекция Строителен контрол, сградата е въведена в експлоатация на тази дата. Страните не спорят, че както правото на строеж, така и правото на собственост на имотите са придобити по време на брака на страните, поради което, независимо от обстоятелството, че само ищецът е страна по сделката, съгласно чл. 21 СК вещно-правният ефект на възмездния договор се разпростира в патримониума и на неучаствалия по сделката съпруг – ответницата. Семейният кодекс въвежда презумпция, че вещното право на собственост е придобито в резултат на съвместен принос, като тази оборима презумпция променя тежестта на доказване в хипотезата на предявен иск по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК. При такъв иск всяко твърдение за трансформация не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, установявайки пълно и пряко влагане на извънсемейни лични средства. По делото е представен документ, озаглавен „Разписка” за 160 000 лева от 08.10.2007 г. Последният представлява частен свидетелстващ документ, в който подписалият го е заявил, че дава на сина си 160 000 лева безвъзмездно, да ги ползва както намери за добре. Авторството не е оспорено, поради което е прието, че документът е подписан от посочения за негов издател. „Разписка”-та не се ползва с материална доказателствена сила нито за датата (същият няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК), нито за сумата. От този документ не може да се заключи, че е подписан на посочената дата, както и че П. В. е дал на сина си (ищеца П. К.) сумата 160 000 лева. Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им. В случая не е спазена квалифицираната писмена форма, като „разписка”-та не носи подпис на надарения. Допустимо е дарението на тази сума пари да се доказва чрез свидетелски показания, тъй като се твърди да е сключено между роднини по права линия от първа степен. По делото не е спорно, че ищецът е син на П. В. и Д. В., последната разпитана като свидетел. От разпита на св. Б., незаинтересован от изхода на спора, е прието за установено, че „преди десет години”, т.е. през 2007 г., с ищеца отишли при родителите на П. в [населено място], и последният е получил от тях пари в пачки с ластици и листче какво съдържат. Пред него парите не са броени, но знае, че били 160 000 лева от думите, които чул от П. и родителите му. Пак от П. знае, че парите са отишли за ателието. Въззивният съд е приел, че от разпита на този свидетел не може да се направи категоричен извод колко пари са дадени на П., но вероятно са 160 000 лева, тъй като същият е присъствал на разговорите между ищеца и родителите му. От разпита, обаче, не може да се приеме за установено, че парите са дарени само на П., а не на семейството, както и за какво са използвани получените пари. Майката на ищеца, разпитана като свидетел, разказва, че двамата със съпруга й са оказвали финансова помощ на П. и О., които са си създали семейство и те са им помагали, за да се оправят сами. През 2007 г. казали на сина си, че ще му помогнат с каквото могат и когато са били готови със сумата от 160 000 лева, при тях дошъл синът им, заедно с негов приятел, също разпитан като свидетел. Освен заплатите и пенсиите, които получавали, имали доходи от отглеждане на картофи, както и на крави, телета, прасета и кокошки. Наред с това получавали наем от М. за ползване на част от техния имот за радиосъоръжение и антена. Свидетелите на ищеца разказват, че П. си е подготвил разписка, тъй като се е опасявал, че ако някой полицай го спре на връщане от селото към С., да има документ за парите, които носи. Според свидетелите на ответницата страните по делото са закупили ателието в „О. ” като семейство. Свидетелката Е. разказва, че кооперацията е била „на зелено” и те като семейство са направили няколко вноски. Според св. К. двамата са купили апартамента в „О. ” на изплащане. Функцията на тези свидетелски показания е да разколебаят тезата на ищеца, тъй като той носи тежестта да докаже извънбрачния произход на средствата, вложени в имотите. Прието е, че показанията на тези свидетелки категорично не доказват с какви средства е закупено ателието, но са достатъчни, за да внесат съмнение в твърденията на ищеца. И двете свидетелки предполагат, че ателието е закупено като семейна собственост, а парите са резултат от общия бизнес на съпрузите за мебели, а след това и за препариране на животни. И двете разказват, че О. се е грижела за общото дете на страните, докато е било малко, а след това е помагала на П. с клиентите в ателието, като и двете свидетелки са категорични, че страните са се разбирали и са в били в добри отношения. При преценката на показанията на св. Е., снаха на ответницата, съдът е съобразил потенциалната й заинтересованост, но е намерил, че те са в съответствие с останалите събрани доказателства. Показанията, че имотът е бил купен „на зелено” се потвърждавали от нотариалния акт за право на строеж, в който се посочва, че процесните имоти ще бъдат построени. Анализът на събраните гласни доказателства, както и на писмените доказателства за доходите на родителите на ищеца (трудови книжки, трудови договори, удостоверения и разпореждане за отпускане на пенсия, удостоверения за пенсионен стаж и възраст, удостоверение за движение по банковата сметка) е обосновал извод на въззивния съд, че майката и бащата на ищеца са имали доходи от селско стопанство, които са спестявали и през 2007 г. са дали на сина си П. в присъствието на св. Б. 160 000 лева. Към момента на даването на парите страните са били в брак и са живеели заедно, като по делото не се твърди и не е установено да са били във влошени отношения, напротив от свидетелските показания е установено, че са били в добри отношения, а майката на ищеца изрично е споделила, че са оказвали финансова помощ и на двамата, за да се оправят сами. С оглед гореизложеното, при липса на доказателства в друг смисъл, въззивният съд е приел, че даването на парите е било извършено за материално подпомагане на семейството, а не само за единия съпруг, като такова дарение е морално и житейски оправдано в контекста на събраните доказателства. Съдът е счел недоказано как са били използвани тези пари от семейството, като е формирал извод, че по делото не е установено, че именно дарените средства са вложени в покупката на имота. Посочил е, че обстоятелството дали съпругата е работила „формално” или „реално” в рамките на настоящия процес не представлява подлежащ на доказване факт, определящ уважаването или отхвърлянето на иска, във връзка с изложените от ищеца твърдения в този смисъл, допълващи твърденията за извънсемеен произход на средствата, вложени в имота. От представената трудова книжка на ответницата е прието за установено, че тя е била служител през периода от 03.01.2005 г. – 01.01.2009 г. на ЕТ ,,Д-р Д. С. АМПМ – МПГМП - стоматологична”, а въз основа на показанията на свидетелите Е. и К. е направен извод, че страните са имали общ бизнес – мебели и препариране на животни, съответно са имали доходи. Дарението е направено през 2007 г. В нотариалния акт с дата 15.11.2007 г. за продажба на правото на строеж е уговорено как ще се извърши плащането: общата цена е 76 920 лева, от която сумата от 24 112 лева е получена в същия ден (видно от изявлението в самия нотариален акт), 19 558 лева следва да бъдат платени до 19.04.2008 г., а остатъкът от 33 250 лева – до 01.11.2008 г. Видно от приходен касов ордер от 24.04.2008 г. ищецът е платил на тази дата на продавача 21 750 евро и 8 120 лева, като продавачът е приел, че с плащането на описаните по-горе суми цената е платена (записването е „окончателно плащане за ат. 26, вх. 2”). Въззивният съд е приел, че цената по сделката е платена на 23.04.2008 г. от ищеца, но е приел за недоказан правнорелевантния факт, че дарените в брой през 2007 г. 160 000 лева са дадени, за да бъдат използвани само от ищеца и той е използвал именно тях, за да плати цената. Въззивният съд е приел, че приносът на ответницата чрез труд и грижи за домакинството би имал значение за иск по чл. 29, ал. 3 СК. Както при действие на СК от 1985 г., така и СК от 2009 г. не самият факт на придобиването, а само придобиването при наличие на съвместен принос води до възникване на СИО. Не са СИО всички придобити от единия съпруг права, за които другият съпруг няма принос при придобиването. Законодателната уредба на пълната и частична трансформация на лично имущество се базира именно на схващането, че при влагане на извънсемейни средства презумпцията за съвместен принос е дефинитивно изключена. Посочил е, че за уважаване на настоящия иск за трансформация на лично имущество е необходимо презумпцията за съвместен принос да бъде оборена категорично. Ето защо, приносът е от значение и в рамките на производството по иск за трансформация, като в случая е важно, че ищецът, който се опитва да докаже липсата на принос, следва да го стори пълно и главно, тъй като ответникът се ползва от законовата презумпция. Констатирал е, че в настоящото производство ищецът не е оборил презумпцията, тъй като не е доказал извънсемеен личен произход на средствата, вложени при покупката на процесните имоти. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Първият поставен от касатора въпрос третира проблема дали дарение по време на брака от родител на единия съпруг е дарение за последния или дарение за семейството, а вторият и третият въпроси са свързани с доказателствената тежест относно дарственото намерение на трето лице при иск за трансформация на лично имущество в придобиването на имот по време на брака. Тези въпроси не са разрешени в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, обективирана в решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 982/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 3178/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д.№ 4903/2015 г. на ВКС, І г.о., в които е прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на имота. В настоящия случай конкретната преценка на събраните по делото доказателства е наложила възприетия от въззивния съд извод, че дарената от родителите на единия съпруг сума е дарение не само за него, а за двамата съпрузи – за материално подпомагане на семейството. Въведените от касатора оплаквания за необоснованост на този извод на съда касаят съществото на спора и приетата за установена фактическа обстановка и не подлежат на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК, което има за предмет само противоречие при произнасяне по правни въпроси. Освен това сам по себе си фактът, че единият съпруг е получил от свои близки определена сума не би могъл да обоснове извод за доказаност на твърдяна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака при липса пълно и главно доказване, че именно тази сума е била вложена при заплащане стойността на този имот, каквито решаващи съображения се съдържат в обжалваното решение. Приетото от въззивния съд, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е установил извънсемейния, личен характер на средствата, вложени при покупката на имота, също е съобразен с трайно установената практика на ВКС, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос обективира становището на касатора за доказаност на относим към спора факт, което не е било споделено от въззивният съд, поради което този въпрос не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос предпоставя наличие на дарение от родителите на ищеца на средства, вложени в придобиването на имота, и то на дарение само в негова полза, какъвто извод отсъства в мотивите на обжалваното решение, поради което питането не отговаря на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по петия и шестия въпроси от изложението. Според цитираната от касатора практика на ВКС, правилно е решението, в което съдът приема за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извод, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен. В ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, на която се позовава касатора, е прието, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. В случая въззивният съд е приел, че проведеното от ищеца доказване – както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, не установява пълно и главно твърдяния факт на пълна трансформация на лично имущество, вложено в придобиването на имота, като съдът е съобразил и проведеното от ответницата насрещно доказване, внасящо обосновано съмнение в осъществяването на този факт, от който ищецът черпи права. Изводът за липса на преобразуване на лично имущество е направен след изследване на произхода на вложените средства, като обстоятелството, че ищцата е полагала труд и грижи за домакинството е счетено за правно ирелевантно в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 23 СК. Извършената от въззивния съд преценка на доказателствата при решаване на спора в обжалваното решение е в съответствие с представената от касатора съдебна практика. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставен от страната и обуславящ изхода на спора правен въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В разглеждания случай касаторът не е обосновал с какво произнасянето по поставените от него въпроси би имало изискваното с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, което налага извод, че обсъжданият допълнителен селективен критерий отсъства. Освен предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не са налице и тези по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивният акт не страда от пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед настоящото произнасяне и произнасяйки се по заявеното с отговора на касационната жалба искане, ВКС намира, че ответницата по касация би имала право да й се присъдят разноски за защитата й пред ВКС, при наличие на доказателства, че такива са направени. В случая подобни отсъстват, тъй като не са представени договор за адвокатска услуга между клиент и адвокат и доказателства за плащане на претендираната със списъка по чл. 80 ГПК сума от 3 500 лв. По тази причина с настоящото определение не се присъждат разноски в полза на ответницата по касация. При така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение