Определение № 6041 от 23.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4837/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.4798/24.10.24 по г.д.№.695/24 на ВКС, IV ГО, касационната жалба на Р. И. Д.-К. - действаща лично и като майка и законен представител на Н. С. К. и В. С. К., срещу въззивно решение №.5948/21.11.23 по г.д.№.8256/23 на Софийски градски съд - в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „Супер сервиз 2000“ ЕООД, [населено място], искове за осъждане на ответника да им заплати както следва: в полза на Р. Д.- К. - 3 500лв. обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на МПС, изразяващо се в пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. №. ......., и 40лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на горния автомобил, изразяващи се в разходи за проведен медицински преглед, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба 30.12.20 до погасяването; в полза на Н. С. К. и В. С. К. - по 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. .............., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 30.12.20 до погасяването - е оставена без разглеждане и в тази част производството по делото е прекратено; по жалбата в останалата й част касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато. Постъпила е частна жалба от Р. И. Д.-К. - действаща лично и като майка и законен представител на Н. С. К. и В. С. К., в която се твърди, че определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството - прекратено, е незаконосъобразно. Ответната страна „Супер сервиз 2000“ ЕООД оспорва жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела. В случая съдебното производство е образувано по предявени от Р. И. Д.-К. и Н. С. К. и В. С. К. /действащи чрез своята майка и законен представител Р.Д.-К./ искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, само един от които - този за сумата 7001лв., претендирана от Р.Д., надвишава 5000лв. Останалите претенции, които с атакуваното определение са оставени без разглеждане, са за суми, равни на или по-малки от 5000лв. При тези обстоятелства те са под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум и поради това са изключени от обхвата на касационния контрол. По отношение на тях въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и правилно касационната жалба, като недопустима, е била оставена без разглеждане. В настоящото производство предмет на проверка е единствено законосъобразността на преценката, че касационната жалба в описаната по- горе част е недопустима предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, а не правилността на въззивното решение. Поради това и доводи, касаещи последната, са неотносими. С оглед на изложеното частната жалба срещу определението на тричленния състав на ВКС е неоснователна и то следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,