Определение № 50467 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1983/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Д. З. против решение № 26 от 14.02.2022 г. по гр.д.№ 645/2021 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е отменено решение №260049/28.05.2021 год. по гр. д.№ 820/2019 год. на Районен съд-Балчик и вместо това: 1/. е отхвърлен, предявеният от нея срещу П. А. Ж. и П. Д. З. иск по чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците, че Д. Д. З. е собственик на основание саморъчно завещание от 14.11.1994 г., оставено от Т. П. С., починала на 14.06.2006 г. на 1/2 ид. част от вилно място с площ от 440 кв.м. по нот. акт, а по скица 520 кв.м., находящо се в [населено място], вилна зона “С.“, [улица], представляващо ПИ с идентификатор .....по КККР, одобрени със заповед № 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК, ведно с построената в него вилна града с маза, със застроена площ от 37 кв. м. с идентификатор ..... и за отмяна на нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и писмени доказателства №.... год. на нотариус С. И., вписан в Службата по вписванията [населено място] с вх. рег. №2871 от 29.11.2016 г., акт № ..... г. до размера на 1/2 ид.ч.; 2/. е допусната съдебна делба на описания имот – дворно място, ведно с построената в него вилна сграда между П. А. Ж. и П. Д. З. при равни права, като е отхвърлен иска за делба по отношение на касаторката Д. З. и тя е осъдена да плати деловодни разноски на П. Ж.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗН и конкретно правилата за форма и съдържание на завещанието, за неправилност на изводите, изведени от въззивния съд при тълкуване на завещанието. Оспорва се приетото от съда, че е завет, в който не е описано завещаното имущество, че завещателката Т. С. не е могла да придобие имота. Наведено е твърдение за едностранчиво и непълно обсъждане на доказателствата и необоснованост на извода, че на основание завещание П. З. и Д. З. не са придобили имота. Оспорва се и извода на съда, че бившите съпрузи П. Ж. и П. З. са придобили по давност дворното място с вилната сграда в него поради това, че те не са демонстрирали пред касаторката, че владеят за себе си имота, а не държат нейната идеална част, придобита по завещание. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „нищожно ли е саморъчно завещание, когато подписът на завещателката е поставен на една линия след означението на датата и ако след подписа е изписано мястото, където е съставено“, като се твърди противоречие с решение № 343/01.11.2011 г. по гр.д.№ 1147/2010 г. І гр.о. и решение № 65 от 05.03.2013 г. по гр.д.№ 906/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о. Очевидна неправилност на въззивното решение се твърди както на изводите на съда за неспазване на формата и съдържанието на завещанието, така и относно приетото, че завещанието е частно завещателно разпореждане, а не универсално и начина, по който съдът е тълкувал волята на завещателката въпреки, че между страните не е имало спор относно направеното разпореждане за след смъртта от Т. С.. Ответницата по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като въззивната инстанция се е съобразила с практиката на ВКС относно формата на саморъчното завещание и изискването датата да е преди подписа, посочва, че между страните е имало спор относно това дали завещанието поражда действие още в първата инстанция, а съдебната практика е ясна относно това кога съдът следва да тълкува изразената воля в завещанието. Ответникът П. З. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С първоначалната искова молба П. Ж. е предявила иск за делба против бившият си съпруг П. З. за описания имот – дворно място с вилна сграда в него, като се позовава на това, че през времетраенето на брака между тях, сключен на 28.08.2004 г., прекратен с развод на 07.06.2018 г., е издаден нот. акт за удостоверяване правото на собственост за процесния имот, придобит по давностно владение и писмени доказателства №..... г. на нотариус С. И., вписан в СВп. [населено място] с вх.рег. №2871/29.11.2016 год., акт № .....г. С този акт за собственик е признат П. З.. В отговора на исковата молба, П. З. се е позовал на саморъчни завещания, които е представил и е оспорил иска за делба. Представено е саморъчно завещание, оставено от Р. П. З. от 12.06.1978 г., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си Т. П. С.. Завещателят е починал на 04.05.1995 г. и е оставил за свои наследници син Р. Р. П. и преживяла съпруга Т. П. С. /л. 188 от делото на РС/. Представено е и саморъчно завещание на Т. П. С. с дата 14.11.1994 г., с което тя завещава „своята идеална част от движимо и недвижимо имущество“ на племенниците си по линия на съпруга й Р. П. З. П. Д. З. и Д. Д. З.. Следва изписване на фамилното име на завещателката и буквите Т и П, и на долния ред дата и подпис. Под тях е написано „гр. София“. Завещателката е живяла в София, но е починала в Москва на 14.06.2016 г. След представяне на завещанията, първоначалната ищца е предявила иск за делба и по отношение на Д. З.. С отговора на исковата молба, З. се е позовала също на завещанията и е оспорила иска за делба. Предявила е иск за собственост, с който е поискала да се установи по отношение на двамата бивши съпрузи, че тя е собственик на основание завещание на 1/2 от дворното място и вилата и да се отмени издаденият констативен нот. акт №.... г. на нотариус С. И. до размер на 1/2 от предмета му. Ответницата по този иск П. Ж. е оспорила правото на собственост на З. на основание саморъчните завещания, защото те не установявали правото на собственост, а и не било прието наследството по завещание. Твърдяла е, че тя и бившият й съпруг са ремонтирали, подържали и ползвали имота, а Д. не се интересувала от него и не давала средства за ремонтите. По делото е установено, че на 15.08.1977 г. на Р. З. е разрешено да изгради сезонна постройка на 30 кв.м. в п......, кв. ..... Двуетажна вилна сграда е узаконена с акт за узаконяване № .... г., от който се установява, че сградата е изградена по одобрен проект на 15.08.1977 г., а за изграждане на двуетажната вилна сграда в парцела е отстъпено право на строеж със заповед № 876/05.08.1986 г. С договор от 02.09.1994 г., Р. П. З. купува от община Балчик парцел ...... от кв. .....по плана на „С.“ [населено място] /л. 187 от делото на РС/ Този парцел е идентичен с ПИ с идентификатор ......по КК./л.48 от делото на ОС/ Представено е нотариално заверено на 04.07.2012 г. пълномощно от Д. З., с което упълномощава брат си П. З. да я представлява пред всички държавни и общински органи във връзка с упражняването на правото й на собственост върху къщата с двор в [населено място]. /л.109 от делото на РС/ По нотариалното дело, по което е издаден констативният нот. акт от 201... г., П. З. е представил и саморъчното завещание на Т. С.. /л. 193/ Представени са доказателства за закупуване на строителни материали от А. Ж. от 2011 г., 2012 г. и 2014 г. /л.204-2013/ Пред съда той и Т. Т. са разпитан като свидетел и според показанията им, те направили ремонт на къщата за П. и П. през 2007 г., като започнали от покрива. При тези доказателства, първата инстанция е приела, че П. З. и Д. З. са съсобственици на основание завещание, отхвърлил е иска за делба, предявен от П. Ж., като е приел, че бившите съпрузи не са придобили по давност имота. Уважил е иска за собственост на Д. З. за 1/2 ид.ч., основан на саморъчното завещание и е отменил констативният нот. акт за 1/2 ид.ч. от предмета му. Въззивна жалба против това решение е подала П. Ж., в която тя оспорва придобиването право на собственост от П. и Д. З. поради това, че завещанието не било обявено и вписано, а и не било установено кои са наследниците на завещателката по закон. Затова собственик било трето за спора лице. Въпреки това предявява иска си към ползващите се от завещанието на Т. С. и твърди, че е придобила по давност заедно с бившия си съпруг имота, като насрещна страна по това твърдение е Д. З.. Въззивната инстанция е приела като доказателство образец от акт за граждански брак № 3470/26.02.1972 г., от който е видно, че е съставен въз основа на удостоверение за сключен граждански брак в Москва № 012626 Гражданският брак е сключен между Р. З. и Т. С.. /л. 45 от делото на ОС/ Установено е от писмо от Столична община, че Р. З. е имал и предходен брак с Е. К. Г., сключен 16.03.1962 г. и прекратен с развод 21.10.1965 г. Въззивната инстанция е приела, че П. З. и Д. З. не се легитимират като собственици на основание саморъчното завещание, оставено от Т. С., тъй като „в завещателния акт не е посочено конкретно движимо или недвижимо имущество“, а е завещана идеална част от движимо и недвижимо имущество, която не е била определена с посочване на размер, както и не посочено, че се завещава съответната част от цялото движимо и недвижимо имущество на завещателката, което да е изрично вписано или пък да следва от членуване на думите „движимо и недвижимо“ имущество. С този мотив, съдът е приел, че завещанието не е общо, а било пояснено в него, че завещаното не е обект на изключителна собственост на завещателката, а се завещава част от имущество, което е обект на съвместно притежание –на завещателката с друго лице или лица. Обобщено е, че ако съпруг завещае своята идеална част от съпружеската имуществена общност, то такова завещание е частно завещателно разпореждане, отнасящо се до идеалната част на съпруга от всяка вещ от СИО. От съдържанието на завещанието обаче не следвало, че завещаното имущество от Т. С. съставлява идеалната част. от придобитото имущество в режим на СИО по време на брака й с Р. З.. Името на съпругът й се споменавало само с оглед родствената връзка с племенниците му. Не било установено и кога е сключен брака между Т. З. и Р. З. и кога била построена вилната сграда и кога било придобито дворното място, „,при съобразяване действието на съответния придобивен способ …“. Съдът се е мотивирал, че „от значение за съобразяване приложението в съответните редакции на разпоредбите на чл. 29 от Закона от собствеността, чл.14 от Закона за собствеността на гражданите, чл.4,чл.5 и чл.23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, чл.22 от Конституцията, които да обуславят преценка, че е придобито имущество в режим на СИО между български и чужд гражданин, то от своя страна предмет на завещателен акт“. С тези мотиви е отхвърлен иска за собственост, предявен от |Д. З. и е прието за неоснователно възражението на П. З., че е придобил 1/2 ид.ч. от имота по завещание. Прието е за основателно позоваването от П. Ж. на придобивна давност, изтекла по време на брака с П. З.. За този извод, съдът се е позовал на свидетелските показания на бащата на ищцата А. Ж. Б. и Т. В. Т. и е приел, че те са извършили за бившето семейство П. и П. З. ремонти на вилата в периода 2007 – 2017 г. и като съобразил издаденият нот. акт на основание давност през м. януари 2016 г. /преди изтичане на десет години от смъртта на преживялата съпруга Т. С., приел, че имота е придобит по давност от първоначалната ищца и бившият й съпруг и е допуснал делба само между тях при равни права, като е отхвърли иска за делба по отношение на Д. З.. Тъй като въззивната инстанция не е коментирала въпроса за местоположението на датата и изписаният след това подпис на завещателката, по поставените въпроси за нищожност на саморъчно завещание, ако датата и подписа на написани на един ред, не е свързан с мотивите и по тези въпроси не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Съдът не е приел, че завещанието е нищожно на това основание. Настоящата инстанция намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради констатирана очевидна неправилност на решението, видна от мотивите на същото, изложени по-горе относно тълкуването на завещанието относно това общо или частно завещателно разпореждане е. Мотивите са логически неясни в тази част, както и относно това защо се приема, че не е доказано кога е сключен гражданския брак между двамата завещатели и дали построената вилна сграда в държавно дворно место с отстъпено право на строеж, купено по-късно по време на брака - през 1994 г. не е СИО. Съдът се е позовал на чл. 22 от Конституцията на Република България, но не е съобразил, че има международен договор и не е приложил чл. 13, чл.22, чл. 23 и чл.32 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г. - ДВ, бр. 33 от 25.04.1975 г., обн., бр. 12 от 10.02.1976 г., в сила от 18.01.1976 г. - попр., бр. 17 от 28.02.2014 г./ Изложеното сочи на очевидна неправилност и е основание за допускане до касационно обжалване на това основание. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение