Определение № 549 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2016 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№2946/09.8.2016 г., подадена от адвокат Д. Х. – процесуален представител на ищцата Б. А. К. от [населено място], област Б., против въззивно решение №3398/27.6.2016 г. по гр.д.№149/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №1742/27.7.2015 г. по гр.д.№221/2014 г. по описа на Районен съд - Сандански, с което е отхвърлен предявеният от Б. А. К. от [населено място], област Б., против А. Г. Г. от [населено място], област Б., иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД, съгласно която разпоредба дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителят издръжка, от която той се нужда. Прието е, че преди да се обсъдят материалните предпоставки за уважаването на този иск, следва да се обсъди възражението на ответника за предявяването му след изтичането на едногодишния давностен срок по чл. 227, ал.2 от ЗЗД, като възражение е прието за основателно, тъй като срокът по посочената правна норма е започнал да тече на 19.11.2012г. - датата на съставянето на нотариалната покана, в която М. Г. е посочила, че има нужда от издръжка в размер на 250лв. Съдът е стигнал до извод, че нормата на чл. 227, ал.2 от ЗЗД ясно сочи, че срокът започва да тече откакто на дарителят са станали известни обстоятелствата за отменяване на дарението, като в случая доказателство за това е именно посочената нотариална покана. Прието е, че нормата е категорична, че до изтичането на този срок, т.е. на срока, започнал да тече откакто фактите са станали известни на дарителя, искът може да бъде предявен от наследниците му, ако той почине преди изтичане на срока. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че разпоредбата не предвижда, че от смъртта на дарителя започва да тече нов срок за неговите наследници, че за тях по силата на цитираната разпоредба придобиват правото да упражнят негово право, на дарителя, да развали дарението, но в срока, който е имал той. Поради това е направен извод, че в полза на наследниците не започва да тече нов срок от смъртта на дарителя. Ето защо е прието, че срокът за предявяване на иска е изтекъл на 19.11.2013 г., а той е предявен по - късно, а именно на 04.03.2014г. и това го прави неоснователен. Не е зачетено поддържаното от ищцата твърдение, че за наследниците срокът по чл. 227, ал.2 от ЗЗД започва да тече от смъртта на техния наследодател. Освен изложеното въззивната инстанция е обсъдила и спора по същество, като претенцията е неоснователна, за което са изложени подробни мотиви и с оглед разрешенията дадени в ТР№1/2013 от 21.10.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГК на ВКС, В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1.Може ли въззивният съд да основава решението си на факти, свързани с финансовата невъзможност на ответника по иска да дава исканата му издръжка, без в хода на производството както първоинстанционният, така и въззивният съд да са посочили на страните тези факти и да са указали доказателствената им тежест по тях ?, 2. Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка ? Може ли едногодишния срок по чл.227, ал.3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка, независимо от други, предходни искания ? и 3. В кои случаи недаването на потърсена издръжка съставлява проява на непризнателност ? Сочи съдебна практика на ВКС и се прилага към изложението, а като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК Ответникът по касация А. Г., посредством процесуалния си представител – адв. В. С., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговорът на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Изложението отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по втория от поставените въпроси, а именно „Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка ? Може ли едногодишния срок по чл.227, ал.3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка, независимо от други, предходни искания ?“. Решаващият извод за изхода от спора, независимо от това, че спорът е разгледан и по същество, е свързан с приложението на чл.227, ал.3 ЗЗД, по който законов текст е представено копие от решение №322/09.4.2009 г. по гр.д.№656/2008 г. на ВКС, IVг.о. На касационната жалбоподателка следва да се укаже да представи в седмичен срок платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за държавни такси в размер на 102 лева, в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,