Определение № 1226 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 367/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на Национална агенция по приходите е обжалвано решение №716 от 15.11.2022 г. по в.т.д. №467/2022 на САС, с което е потвърдено първоинстанционното решение №134/21.02.2022 г. по т.д. № 1113/2021 на СГС, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника иск против „КЕМИРА“ ООД, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.694 ТЗ, да се приеме за установено, че публичните вземания в общ размер от 973996 лева, от които главница в размер на 491 186 лева и лихви към 07.12.2020 година в размер на 482 810,09 лева, включени в одобрен от съда списък на приети вземания са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като обезпечени със запор, наложен с Постановление изх.С180022-022-0075256/09.10.2018г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-София, вписан в ЦРОЗ под №2020122900420. В КЖ се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и се иска от ВКС отмяната му и пререшаване на спора в насока уважаване на иска със законните последици. Ответникът по жалбата „КЕМИРА“ ООД /н./, ЕИК[ЕИК] изпраща писмен отговор на КЖ изготвен от процесуалния представител със становище за неоснователност. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: От справка в търговския регистър се установява, че с решение № 260490/04.12.2020 година, постановено по т.д.1500 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав е обявена неплатежоспособността на „Кемира“ ООД и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца, като решението е вписано по партидата на длъжника. По партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в който са включени всички публични вземания, предявени с молба, като същите са с поредност на удовлетворяване чл.22, ал.1, т.6 ТЗ. В срока по чл.690 ТЗ е депозирано възражение от НАП, като същото е разгледано от съда по несъстоятелността и с определение № 263026/04.06.2021 година, постановено по т.д.1500/2020 година по описа на СГС, вписано с №20210707172636 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението на НАП е оставено без уважение. Предявеният от страна на НАП установителен иск по чл.694 ал. 1 ТЗ е относно поредността на удовлетворяване на вземането на НАП на публични вземания общо в размер на 973 996 лева, от които главница в размер на 491 186 лева и лихви към 07.12.2020 година в размер на 482 810,09 лева, включени като необезпечени в одобрен от съда списък на приети вземания с определение № 263026/04.06.2021 година, постановено по т.д.1500/2020 година по описа на СГС, вписано с №20210707172636 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, за които липсва спор, че са предмет на Постановление изх.С180022-022-0075256/09.10.2018г, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-София и на вписан в ЦРОЗ под №2020122900420 особен залог. Според изложеното от въззивния съд, такъв иск е допустим, като в тази хипотеза предмет на иска по чл.694, ал.1 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото, с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане. Спорен, според съда, е въпросът, при наличието на постановление, издадено от публичния изпълнител преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и вписването на запора в ЦРОЗ след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, следва ли конкретното вземане на НАП срещу длъжника да се ползува с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Изложени са съображения, че в действителност, съгласно буквалния текст на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производство по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор и възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В същото време, според съда, нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува систематично с нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на производство по несъстоятелност, поради което съдът е счел, че вписването в ЦРОЗ трябва да е направено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, според съда, вземането не може да се ползува с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, което следва и от правната природа и последици на вписването по реда на ЗОЗ. Вписването в този случай не създава право на предпочтително удовлетворение, а има за цел непротивопоставимост на правата на обезпечения кредитор /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от момента на вписването. Вписването на запор по реда на ЗОЗ не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден запор, от което, според съда, следва, че такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Вписването на запора по реда на ЗОЗима за цел да противопостави правата на лицето, в чиято полза е вписан, на правата на кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху имуществото. Залогът, вписан след запора върху същото имущество, не може да се противопостави на правата на вписалия го кредитор, по силата на чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Следователно, според въззивния състав, вписването на обезпечителните мерки, в случая- запор по реда на ЗОЗ, не формира право на предпочтително удовлетворяване, а цели предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право. С оглед чл.32а от ЗОЗ, вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява изпълнение от заложния кредитор в случай, че пристъпването към такова не е вписано от него преди това. Следователно, прави извод съдът, от така наложения обезпечителен запор не произтича привилегия за кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. Изложени са и допълнителни съображения, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ регламентира, че привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ, поради което релевантен за поредността на удовлетворяване на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК /с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200 от ДОПК и връчването на запорните съобщения/, а датата на вписването му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ, съгласно чл.12, ал.2 от ЗОЗ. От този момент той става противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма - кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество. Вписването на запора в ЦРОЗ поражда действието занапред. Същото не е елемент от фактическия състав на налагането му, но е от значение за неговата противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл.12, ал.2 от ЗОЗ. Ето защо, според съда, привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност. Датите на вписване на процесните запори, наложени по реда на ДОПК, в ЦРОЗ, следват датата на откриване на производство по несъстоятелност на ответника, което е в противоречие с разпоредбата на чл.638, ал.4 изр.3 от ТЗ, съгласно която след откриване производство по несъстоятелност не могат да се налагат обезпечителни мерки по реда на ДОПК или ГПК. Това обуславя извода на съда, че за НАП не съществува привилегията, предвидена в чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Вписването в ЦРОЗ след откриване на производството по несъстоятелност на запор, наложен преди откриването на производството по несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността, което води до извода, че вземането не се ползува с привилегия по чл.722,ал.1,т.1 ГПК, поради което и искът по чл.694 ал.1 ТЗ за установяване на това е неоснователен. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към КЖ на НАП на основания за допускане на касация се формулират като два отделни въпроса следните такива: 1. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор наложен по реда на ДОПК да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722 ал.1,т.1 ТЗ или това се отнася само за кредитори с учредени особени залози по ЗОЗ; 2. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор по ДОПК преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но вписани след тази дата в ЦРОЗ да се ползват с привилегията по чл.722 ал.1,т.1 ТЗ. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В случая, по отношение на формулираните от страна на НАП два правни въпроса, общият критерий за обусловеност на изхода по спора от отговорите на същите е налице. Доколкото касаторът се е позовал на допълнителния критерий по чл.280 ал.1,т.3 ГПК, а именно, че въпросите се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото следва да се отчете следното: В задължителните постановки на т.4 от цитираното вече ТР се приема че тази хипотеза е налице, когато нормативният акт не съдържа пълна, ясна и непротиворечива уредба на обществените отношения, които регулира, което в случая не е налице по следните съображения: В действителност, според разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, обаче е ясно, че се налага стеснително тълкуване, тъй като принципно е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, доколкото недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/. Вписването на запор по ЗОЗ, от друга страна, има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен кредитор. В този смисъл е ясно, че вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залог, и следователно такова право още по-малко има основание да възникне за кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. ЗОЗ урежда вписването на обезпечителни мерки по този специален закон, не като създаващо право на предпочтително удовлетворяване, а на осигуряване на предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването в съответния регистър на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор по ЗОЗ /чл.32а ЗОЗ/. От друга страна, според общите правила, уреждащи действието на запора и възбраната: чл.459, ал.1 вр.457, ал.1 и чл.460 ГПК и задължителното им тълкуване в т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори. С оглед изложеното по първия въпрос относно ограничения обхват на приложното поле на чл. 722 ал.1, т.1 ТЗ по отношение на вписани по ЗОЗ възбрани и запори се обезсмисля втория въпрос. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение, поради което