Определение № 514 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2155/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. О. Е., чрез адв Ст. Т., срещу решение № 1879 от 03.12.2015 по в.гр.дело №2019/2015г. на Пловдивски окръжен съд .Срещу касатора, при условията на солидарност, е уважен е иск по чл.422 ГПК, във вр. чл.74 от Закона за задълженията и договорите, като съдът е приел настоящия жалбоподател за солидарно задължен по погасено от ищеца задължение в размер на 7 450 лв., сума представляваща разноски по изпълнително дело с двама солидарно отговорни длъжници. В изложение е посочено основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, като е формулиран въпрос: парично задължение, поето солидарно от поръчител, може ли да се транслира в солидарна отговорност, досежно разноски и такси по съдебното изпълнение, образувано въз основа на основното задължение. С формулирането на горния въпрос се изчерпва съдържанието на изложението, а в касационната жалба се оспорва като неправилен извода на съда, че между касатора Е. и другия длъжник по изпълнителното дело, ответника по иска [фирма] (с предишно наименование [фирма]),е налице солидарност. Дружеството е прехвърлило на настоящия ищец недвижимия имот, ипотекиран в полза на взискателя по изпълнителното дело ,съответно с нотариалния акт е поело задължение пред купувача да заплати за своя сметка всички дължими суми за заличаване на всички ипотеки и възбрани върху имота. Ако и купувачът на имота, сега ищец, е сторил това вместо продавача, не може да се позовава на солидарност съгласно чл.121 ЗЗД, защото липсва клауза за поемане на солидарно задължение в договора с него. Отговор е постъпил от Т. А. А. ,чрез адв Р. М..Оспорва се допустимостта на жалбата, изтъква се ,че въпросът не е от значение за изхода на конкретното дело и не са изложени никакви съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Отговорът на въпроса се съдържа в закона. Съгласно чл. 79 ал.1 ГПК разноските са за сметка на длъжника, в съдебното изпълнение включително. Ако друг ги плати, след като има интерес, има право да суброгира в правата на кредитора. Претендират се разноски за настоящата инстанция. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изтъкнатото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е формулиран правен въпрос, който не е привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по спора и се услови на факти, различни от установените по делото. Във въпроса се изтъква положението на настоящия касатор като поръчител, но спрямо взискателя по изпълнителното дело [фирма] жалбоподателят В. О. Е. не е бил поръчител, а солидарен длъжник по кредита. Това следва от ясното съдържание на договора между тези страни в рамковото споразумение за финансиране с банката от 23.07.2009г и анексите към него, затова съдът е приел, че солидарността при двамата длъжници произтича от договор. Съобразен е и безспорния факт, че длъжници по изпълнителното дело спрямо този кредитор са били същите солидарно задължени лица - [фирма] ,сега наименовано [фирма] и В. О. Е.. Последният е и собственик на капитала на едноличното търговско дружество. Доводите и възраженията на ответника В. О. Е., обсъдени и отхвърлени от въззивния съд ,са за това дали договорът между купувача на ипотекиран имот (в случая ищеца) и единия от длъжниците по изпълнителното дело (продавача на имота ), за поемане само от този длъжник на разходите по снемане на тежестите върху имота при висящо съдебно изпълнение, са пречка в случай на неизпълнение имащият интерес купувач, след като е заплатил таксите и разноските по изпълнителното дело, да суброгира и насочи иска си по чл.74 ЗЗД срещу всички, чието задължение е погасил, а не само срещу този длъжник, който не е изпълнил уговорката. Тези доводи на защитата не са намерили израз при формулирането на въпроса в изложението, а се формулира въпрос, който няма връзка с тях. Въззивният съд е приложил материалния закон ,който урежда спорните отношения и източниците на задълженията предвид фактите по делото, докато защитата на касатора не дава обосновка на съображенията си защо счита формулирания въпрос за относим, решаващ за изхода на делото въпрос. Отделно от това, че в изложението не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК, не се обосновава критерият на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст- разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма, или осъвременяване на тълкуване с приносен характер за правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата, установени в размер на 800 лева за адвокатска защита. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.