Определение № 721 от 10.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 180/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „ Строителство и възстановяване „ / с настоящ правоприемник Главно управление „ Строителство и възстановяване „, при възникнало след подаване на касационната жалба правоприемство / против решение № 492 / 31.10.2011 год. по т.д.№ 726 / 2011 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение по т.д. № 609 / 2010 год., с което е уважен предявеният от Е. търговец „ Л. Б. – Л. Г. „ иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца възнаграждение за изпълнени СМР, в размер на 21 500 лева / искът предявен като частичен/. Касаторът излага съображения за недопустимост на въззивното решение, като постановено срещу неправосубектна страна – ответник по спора - Поделение [населено място] на ДП „ Строителство и възстановяване „. Представя изложение по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК по твърдението за недопустимост, като жалбата не съдържа доводи за неправилност на въззивното решение, спрямо каквито е изискуемо обосноваване допускане на касационното обжалване. Ответната страна – ЕТ „ Л. Б. - Л. Г. „ - не е взел становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК. Доколкото касатора основава жалбата си на твърдение за недопустимост на въззивното решение, съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, вероятната недопустимост на същото предпоставя допускане касационното му обжалване, без обосноваване на основание по чл.280 ал.1 от ГПК. Такава вероятна недопустимост, обаче, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС не намира, че е налице по следните съображения: Искът е насочен срещу ДП „ Строителство и възстановяване „, по седалището и адреса на управление на юридическото лице и процесуалното представителство на ответника е осъществявано от пълномощник, с учредена от представляващия предприятието представителна власт. Представеният договор за възлагане на СМР е подписан както от представляващия ДП „ Строителство и възстановяване „, така и от представляващия Поделение - [населено място], с оглед особената вътрешно – организационна структура на предприятието и разчитането между подструктурите на същото. Видно от кумулативното обозначаване на предприятието - юридическо лице и поделението, като структурно подразделение на същото, в титулната част на исковата молба, спазено и в постановените от съдилищата диспозитиви, очевидно е упоменаването на последното, с безспорно липсваща самостоятелна правосубектност, само в аспект на вътрешно-организационната обусловеност на поетите чрез поделението задължения ,в отношенията с правосубектния ответник - ДП „ Строителство и възстановяване „. В., в хода на цялото първоинстанционно и въззивно производства ответникът се е бранил с довод за липса на материалноправна легитимация по спора, твърдейки че не е страна по сключения договор, а възражението за неправосубектност на конституирания ответник е наведено едва в касационната жалба. В този смисъл настоящият състав намира, че мотивите на въззивното решение ,макар и недостатъчно прецизни и последователни, касаят именно произнасяне по материалноправната легитимация на ответника ДП „ Строителство и възстановяване „, спорът за която се обуславя от доказателствата за приемане на изпълнението на ищеца / протоколи обр.19 и сметки № 22 за изплащане на натурални видове работи / от представляващ Поделението в [населено място], а не от представляващия ДП „ Строителство и възстановяване „. В тази връзка - материалноправната легитимация на конституираното предприятие, като длъжник по претендираното вземане - настоящият състав намира, че въззивният съд е коментирал и разпоредби от Правилника за дейността и структурата на ДП „ Строителство и възстановяване „ / чл. 34 ал.1 т.3 вр. с чл. 30 т.7 – сключване договор от поделението, по упълномощаване от представляващия предприятието, което еднозначно обуславя качеството на поделението като „ пълномощник „, а не страна по договора /. Съгласно чл.11 ал.2 от Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавните предприятия, на основание която е приет, упоменатия по-горе Правилник урежда структурата / чиято съставна част наред с Главно управление са поделенията - чл.11 ал.1 от закона / и дейността на ДП „ Строителство и възстановяване „. Законът не делегира право с акта на Министъра по чл.2 на същия да се учредява правосубектност на поделенията. Действително въззивният съд е изказал противни съображения, но доколкото с изрично определение и с диспозитива на решението не е променена първоначално конституираната страна по спора / липсва нарочно определение за такова конституиране и в първоинстанционното производство /, противоречието, наред с останалите изложени и коментирани по-горе мотиви, не обуславя недопустимост на решението, като последица от недопустимост на иска, насочен срещу неправосубектна страна. С оглед несподеляната недопустимост на въззивното решение и при липса на обосноваване основания за допускане на касационното обжалване, поради неправилност на същото, съставът на второ търговско отделение на ВКС