Определение № 115 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 728/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 599 от 22.01.2020 г., подадена от Международната банка за икономическо сътрудничество /МБИС/, със седалище гр.Москва, Руска Федерация, чрез адвокат К. Й., против определение № 1131 от 30.12.2019 г. по възз.ч.гр.д № 774 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба против определение № 4667 от 10.09.2019 г. по гр.д. № 1115 от 2019 г. на Районен съд-Ботевград за връщане на исковата молба на Международната банка за икономическо сътрудничество против Н. А., Х. Ч., Х. Ч., М. Т. Ч. и М. Х. Ч., като наследниците на Х. И. Ч. и "ГМ Капитал" ЕООД, гр.София /в несъстоятелност/ и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, иска се отмяна и връщане на делото на друг състав за произнасяне по същество на претенциите. Твърди нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС, поради наличие на основание за отвод по чл.22, ал.1, т.5 ГПК на съдия К. Н., която е участвала при постановяване на решение, за което се иска да бъде прогласено за нищожно. Твърди и, че съдът неправилно е приел, че решението на Общинската служба по земеделие може да се обжалва само по реда на АПК, както и, че има интерес от исковете. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:

При постановяване на определението си въззивният съд е приел, че са предявени следните искове:

• иск за прогласяване нищожност на решение № 6254/23.05.2012 г. на ОСЗ-гр. Правец, в частта, с която се признава на наследниците на Х. И. Ч. правото на собственост върху недвижими имоти: овощна градина, с площ 1,616 дка и овощна градина, с площ 1,460 дка, находящи се в строителните граници на [населено място], в местността „П.“;

• искове по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на решение № 52/25.02.2016 г. по гр.д. № 458/2015 г. на Районен съд-Ботевград, решение № 484/09.11.2016 г. по в.гр.д. № 354/2016 г. на Софийски окръжен съд и определение № 470/29.09.2017 г. по гр.д. № 975/2017 г. на ВКС, I г.о.;

• отрицателен установителен иск за признаване, че наследниците на Х. И. Ч. не са собственици на процесната овощна градина, с площ от 1,460 дка; и

• ревандикационен иск за признаване по отношение на наследниците на Х. И. Ч., че "ГМ Капитал" ЕООД /в несъстоятелност/ е собственик на процесната овощна градина, с площ от 1,460 дка и за осъждане да предадат владението й на "ГМ Капитал" ЕООД /в несъстоятелност/.

Въззивният съд е приел, че жалбата срещу определението за връщане на исковата молба е неоснователна. Счел е, че искът за прогласяване на частична нищожност на Решение № 6254/23.05.2012 г. на ОСЗ-гр. Правец е недопустим, защото оспорването на незаконосъобразни или нищожни административни актове се извършва по реда на АПК. Решението, издадено в производство по чл.11 и сл. ЗСПЗЗ, съставлява административен акт, чието оспорване е допустимо само по реда на АПК и при наличието на правен интерес, а не в рамките на исков процес по ГПК. В случая липсва и спор за материално право, тъй като ищецът не твърди, че е собственик на процесния имот, а твърди, че решението на ОСЗ-гр. Правец му пречи да се удовлетвори от целия имот, който е ипотекиран в негова полза.

По исковете за прогласяване нищожност на съдебни актове, съдът е приел, че са недопустими, защото искането може да се прави само от страни, които имат правен интерес от това, а в случая ищецът не е бил страна в съдебните производства. Освен това всички наведени твърдения от ищеца касаят неправилност на съдебните решения, а не се твърдят пороци водещи до нищожност.

По отношение на отрицателния установителен иск за собственост и ревандикационния иск въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес, а предявява чужди права от свое име, поради което и тези искове се явяват недопустими. Посочил е, че ищецът има правен интерес от установяване наличието на ипотечното право, което може да реализира чрез предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК. Като в решение № 64 от 16.04.2015 г. по гр.д. № 6300/2014 г. на ВКС е прието, че съществуването или несъществуването на ипотечното право може да бъде установявано при наличие на правен интерес чрез предявяване на установителен иск - чл.124, ал.1 ГПК и предприемане на принудително изпълнение не е основание за допустимостта на този иск, тъй като правото съществува и без да са предприети такива действия.

Преповтаряйки доводите в частната касационна жалба за неправилност и необоснованост жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е очевидно неправилно, позовава се бланкетно и на вероятна недопустимост на определението. Очевидната неправилност по смисъла на посочената правна норма предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Настоящият съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ и трето ГПК с цел проверка дали някой от изводите на въззивния съд не е вероятно недопустим или очевидно неправилен.

При условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, жалбоподателят поставя въпросите:

1) Постановяването на съдебен акт от съдебен състав при наличие на основания за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до неправилност на съдебния акт;

2) Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона;

3) Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да излага собствени мотиви;

4) Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на странните от съда, представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове;

5) Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване на правото на собственост, правен интерес от предявяването на иск за установяване на нищожността на решение на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяването на ипотеката е бил собственик на имота;

6) Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл. 108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск за установяване по реда на чл. 270, ал. 1 ГПК на нищожността съдебното решение, постановено в производството по чл. 108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяването на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице;

7) Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл. 108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск за установяването на обстоятелството, че ипотекарният кредитор (който е уредил ипотека върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл. 108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот;

8) Обвързан ли е от решението на ОСЗ ипотекарният кредитор който не е участвал в административното производство по възстановяването на правото на собственост, и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя-собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице;

9) Обвързан ли е от решението по чл. 108 ЗС ипотекарният кредитор който не е участвал в производството по чл. 108 ЗС, и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя-собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице;

10) Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване на правото на собственост и в производството по чл. 108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск по чл. 270, ал. 1 ГПК за установяването на нищожността на съдебното решение, с което ипотекарният кредитор (който е учредил ипотека върху собствен имот, който след това е бил реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) и е бил осъден да върне собствеността и владението върху ипотекирания имот на лицето, в полза на което с решение на ОСЗ е възстановено право на собственост върху ипотекиран от кредитополучателя – собственик недвижим имот;

11) Има ли ипотекарният кредитор право да се удовлетвори в поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при продажба в производството по несъстоятелност на длъжника на ипотекиран в негова полза имот;

12) Може ли да бъде възстановено в реални граници правото на собственост върху недвижим имот, ако не са налице предвидените в закона предпоставки за реституция;

13) Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права.

Първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не съответства на данните по делото. Основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.1 ГПК е налице, когато съдия е взел участие при решаване на делото в друга истанция или е бил свидетел или вещо лице по делото. В случая, постановилият първоинстанционното определение по настоящото дело съдия К. Н., е участвала в разглеждането и решаването на в.гр.д.№ 354 от 2016 г. на Софийския окръжен съд, съответно спрямо нея не е налице основание по чл.22, ал.1, т.5 ГПК за отвод при разглеждане на настоящото дело.

Втори, трети и четвърти въпроси, също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, защото в практиката на ВКС е дадено тълкуване, че съдът е длъжен да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона, като излага собствени мотиви, съдът дължи обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, които са относими към правни спор. Жалбоподателят не сочи, кои точно оплаквания не са били разгледани от въззивния съд. Следва да се посочи, че съдът не дължи обсъждане на доводи или възражения, които са неотносими или с свързани с очевидно неразбиране или превратно тълкуване на правна норма или правен институт. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в съдебните актове на предходните инстанции се съдържат ясни и категорични констатации за недопустимостта на производството по предявените искове, всяка от инстанциите е изложила собствени мотиви и следователно съдът не е процедирал в противоречие с посочената от жалбоподателя практиката на ВКС – ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 2/1967 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл. 290 ГПК.

Петият въпрос е неотносим към мотивите на въззивния съд в атакуваното определение. Производството по иска за прогласяване нищожност на реституционното решение на органа по поземлена собственост е прекратено не поради липса на правен интерес, а поради неподведомственост на спора на гражданския съд От обстоятелствата по конкретното дело се преценява дали страната иска осъществяване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК за валидност на административен акт, или предявява самостоятелен иск за прогласяване нищожност на такъв акт, който е недопустим. В практиката на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК, според която съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове не урежда правото на иск

Неотносим се явява и осмият въпрос, тъй като съдът не е формирал извод, че ищецът е обвързан от решението на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот на ответниците като наследници на Х. И. Ч.. Същото се отнася до единадесетия, дванадесетия и тринадесетия въпрос, тъй като по тях съдът не е формирал изводи.

Относими към мотивите на съда са шестият, седмият, деветият и десетият от поставените въпроси в частта, касаеща предявения иск за прогласяване нищожност на съдебно решение, отрицателния установителен иск за собственост и иска по чл.108 ЗС. Доколкото въпросите частично се преповтарят, то следва да бъдат обобщени до въпроса: за възможността ипотекарен кредитор да предяви иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по иск за собственост, обвързващо ответниците, единия от които е ипотекарния длъжник, както и ревандикационен иск за правото на собственост на ипотекарния длъжник против лицето, което се легитимира като собственик с влязлото в сила решение, чиято нищожност се претендира. По този въпрос е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед мотивите на въззивния съд, че МБИС не е бил страна в производството по гр.д. № 458/2015 г. на Районен съд-Ботевград, поради което не е легитимиран да иска прогласяване нищожност на съдебните решения и че по ревандикационния иск МБИС предявява чужди права от свое име. В противоречие с практиката на ВКС окръжният съд е възприел дадената от ищеца правна квалификация, която не го обвързва, вместо да квалифицира правоотношенията следващи от твърдените факти. Качеството на МБИС като ипотекарен кредитор, обуславя и правото да предяви пред съд имуществените права на бездействащия си длъжник на основание чл.134 ЗЗД като процесуален субстиуент.

По основателността на частната жалба:

Въззивното определение в частта, с която е прекратено производството по иска за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение по предявения от Н. А. срещу "ГМ Капитал" ЕООД ревандикационен иск за предаване на владението на овощна градина с площ от 1.460 дка. и обусловения от него ревандикационен иск за признаване правото на собственост на "ГМ Капитал" ЕООД /в несъстоятелност/ и осъждане Н. А., Х. Ч., Х. Ч., М. Т. Ч. и М. Х. Ч., като наследниците на Х. И. Ч. да му предадат владението на имота е неправилно. По тези искове МБИС не предявява чужди права, а правата на бездействащия си длъжник на основание чл.134 ГПК, поради което исковете не са недопустими на основание чл.26, ал.2 ГПК. Обстоятелството дали наведените като основание на иска по чл.270, ал.2 ГПК твърдения могат да бъдат свързани с порока нищожност на съдебното решение, е въпрос по съществото на спора, на който съдът дължи разрешаване със съдебното решение и не е включено в обсега на дължимата по чл.130 ГПК преценка за допустимост на иска.

Неправилно съдът е приел, че ищецът може да предприеме действия по реализация на ипотечното си право, като предяви установителен иск за съществуването му или като предприеме принудително изпълнение и без да предявява иск, което го лишава от правен интерес. На основание чл.297 ГПК синдикът в производството по несъстоятелност е длъжен да се съобрази с влезлите в сила решения, постановени в производството по гр.д. № 458/2015 г. на Районен съд-Ботевград, а и индивидуалното принудително изпълнение е недопустимо при наличие на универсално изпълнение в производство по несъстоятелност. Кредиторите в производството по несъстоятелност имат правен интерес да предявят искове за установяване на собствеността на длъжника, когато трети лица разполагат с титул за собственост на включени в масата на несъстоятелността имоти, дори и преди започване на осребряването на имуществото на обявеното в несъстоятелност търговско дружество.

По същество правилно въззивният съд е приел предявения по реда на чл.134 ГПК отрицателен установителен иск за собственост за недопустим, тъй като предмета му се включва в предмета на предявения ревандикационен иск.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение