Определение № 2816 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1215/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „Контракт инвест“ ООД/н/ срещу решение № 121 от 22.12.2023г. по в.т.д.№ 239/2023г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решението по т.д.№ 84/2021г. на ОС Бургас за отхвърляне на иска, предявен от синдика Ал.К. против ответниците „Контракт инвест“ООД /н/, Е. К. и В. К. за обявяване на основание чл.647,ал.1,т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружеството недействителността на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт от 30.11.2018г., по силата на който ответникът „Контракт инвест“ ООД продава на ответниците К. недвижим имот: апартамент № 119 с площ от 50,53 кв.м. в комплекс „Роял П.“ с административен адрес „Свети Влас“, местността „Юрта - под пътя“, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и поради очевидната му неправилност. Според касатора същественото нарушение на процесуалните правила се изразява в необсъждане на доводи и възражения по отношение на оспорената от синдика достоверност на датите и съдържанието на представени от ответниците частни свидетелстващи документи. Твърди се, че изводите на съда са основани на негодни доказателства. Необосноваността и очевидната неправилност са аргументирани с довода за формиране на становище по спорните въпроси, противоречащо на формалната и правна логика. Нарушението на материалния закон според касатора произтича от преценката на въззивния състав за продажната цена на имота, като е игнорирана цената, посочена в нотариалния акт, а изводите на съда са основани на недоказани предхождащи договора плащания, чийто размер не е включен в обективираната в нотариалния акт продажна цена. Изложени са подробни съображения относно недостоверността на представените от ответниците оспорени частни документи, относно неправилното кредитиране на тези документи и на заключението на съдебно счетоводната експертиза. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт по съображения, че съдът е извършил съпоставка за съизмеримост на даденото и полученото въз основа на други договори, които нямат форма годна да прехвърли права, вместо въз основа на сключения в нотариална форма договор за прехвърляне на собствеността върху имота. В този смисъл въззивният съд приложил разпоредбата на чл.647, ал.3, т.1 ТЗ в противоречие със смисъла и обхвата й. Поддържа се, че при грубо нарушаване на императивни процесуални норми са формирани необосновани фактически и правни изводи, които са и в разрез с правилата на формалната логика; приети са за установени факти, за които не са представени годни и неоспорени доказателства. Поддържа се довод за грубо нарушение на императивни процесуални разпоредби - чл. 181 и 193 ГПК. Поставени са и въпросите: 1 / „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи, възражения и оспорвания, направени отстраните в първоинстанционното производство и във въззивната жалба. Длъжен ли е да обсъди и всички доказателства, като изложи подробни собствени мотиви по всички възражения, оспорвания и да изложи мотиви въз основа на кои доказателства е обосновал фактическите и правните си изводи? Допълнителната предпоставка е въведена с посочване на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, която според касатора не е приложена от въззивната инстанция. Позовава се на необсъждане на възражението, че оспорените предварителни договори, допълнителното споразумение и двата приходни касови ордера, не се намират в съхраняваната от синдика търговска и счетоводна документация на длъжника; на неизлагането на доводи по възражението относно доказателствената стойност на приходните касови ордери и по възражението срещу достоверността на счетоводната експертиза. 2/ „ Преценката относно съразмерността на насрещните престации по чл. 647 ал. 1 т.3 ТЗ /даденото и полученото/ следва ли да се извършва при съпоставка на насрещни престации, уговорени в договора, по силата на който е настъпила промяна в собствеността, или може да се извършва и въз основа на предварителни договорки, чиито клаузи не са възпроизведени в окончателния договор?“ при посочена допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, по която касаторът въвежда, че с оглед възможността страните по един предварителен договор да изменят волята си и да сключат окончателния договор при други финансови параметри, е необходимо с оглед точното прилагане на разпоредбата на чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, да се постанови задължителна съдебна практика, че в такива случаи, при разминаване на предварително договорена продажна цена с окончателно договорената, преценката за съразмерност между даденото и полученото следва да се извършва на основание договорено в окончателния договор, който отразява последната воля на страните преди разместване на насрещните престации. Счита, че предоставени суми извън договорените в действителния /нотариален/ договор не следва да се взимат предвид при преценка за равностойността на престациите. В писмен отговор ответниците Е. К. и В. К. оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Искът е основан на твърдението за неравностойност на престациите в сключения на 30.11.2018г. между длъжника „Контракт Инвест“ ООД и купувачите Е. К. и В. К. под формата на нотариален акт договор за покупко-продажба на недвижим имот - ап.№119, находящ се в „Свети Влас“, [община], с обща площ от 62.08 кв.м. с посочена в договора цена 9 312 евро, която страните са заявили, че е изплатена изцяло по банков път на „ОББ“АД в изпълнение на задълженията на продавача към тази банка. В отговора на исковата молба ответниците са въвели твърдения, че отношенията между страните по договора датират от 2011г., когато между тях на 11.05.2011г. е сключен предварителен договор за друг апартамент в същата сграда - апартамент № 79, по който е договорена продажна цена 30 500 евро, която е била заплатена. На 16.08.2012г. с допълнително споразумение страните предоговорили замяна на имота с по голям - с апартамент № 119 и доплащане на още 10 060 евро при взаимно съгласие платената сума от 30 500 евро да се счита за платена за апартамент № 119. На същата дата бил сключен предварителния договор с предмет апартамент № 119, в който е посочена отново като заплатена сумата 30 500 евро. Възразили са, че по силата на по-късна устна договореност дължимият остатък от цената 10 060 евро да се равни на разходите за вдигане на ипотеката, учредена върху имота в полза на „ОББ“, която сума е вписана в нотариалния акт - 9 310 евро и която е заплатена на банката. Ответниците са поддържали, че владението на ап.№ 79 им е било предадено още през 2011г., а след подписване на споразумението от 16.08.2012г., са го освободили и от този момент обитават апартамент № 119, в подкрепа на което са представили доказателства за плащане на разходи за консумативи за този имот. С тези фактически доводи са оспорили твърдението за нееквивалентност на престациите, поддържайки, че видно от предварителните договори, описаната в нотариалния акт цена не е единственото плащане по сделката, а вписаната в този акт е остатъкът от дължимото плащане за договорената с предварителните договори продажна цена. Посочили са, че отразената в нотариалния акт покупна цена не е действително заплатената, а е привидна. Представени са двата предварителни договора, допълнителното споразумение както и два приходни ордера за суми в общ размер от 30 500 евро с дати 06.04.2011г. и 10.05.2011г. Плащането на сумата, посочена в нотариалния акт в полза на „ОББ“, е безспорен по делото факт. Безспорен факт е и този, че „ОББ“АД е депозирала на 03.12.2018г. до съдията по вписванията молба-съгласие за заличаване на договорната ипотека върху ап. № 119, като основание за това е заплащането на сумата 9 312 евро. Кореспондиращо на фактическите твърдения на ответниците е становището на ответника - длъжник, който в отговора на исковата молба се е позовал и е представил предварителния договор от 16.08.2012г. Посочил е, че сумата 30 500 евро, описана като първа дължима вноска по втория предварителен договор е заплатена, което е отразено в счетоводните книги на дружеството. Поради негова забава да заличи вписаната договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД, се забавило сключването на окончателния договор. Поради това при изповядване на сделката купувачите са заплатили оставащата цена в полза на банката-кредитор. Към отговора на длъжника е представена и изходяща от дружеството справка - движение по документи и сметки, в което по партидата на Е. К. - ап. 119 е отразено постъпване на сумата от 30 500 евро на основание споразумение от 16.08.2012г. Синдикът на „Контракт Инвест" ООД (по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност по молба на кредитор от 2019г., с решение от 27.02.2020г. по т.д.№ 27/2019г. на ОС Бургас с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014г.) е оспорил представените два предварителни договора и допълнително споразумение, както и документите, които ответниците са представили в подкрепа на твърденията си за плащане на суми за погасяване на цената на апартамента. Посочил е, че оспорва съдържанието и достоверността на двата предварителни договора, на допълнителното споразумение и на двата приходни касови ордера. Възразил е, че датите на тези документи са недостоверни, че представената от ответника счетоводна справка няма реквизити на счетоводен документ. Поддържал е, че предмет на иска е сделката, обективирана в приложения към исковата молба нотариален акт, с нея е прехвърлена собствеността и това е действителната цена, която не е заплатена. Пред първоинстанционния съд са изслушани показания на свидетелката Ц. С., която познава ответниците К., които са руски гражданки, от 2011г. Към този момент по силата на предварителен договор те били в апартамент № 79. Очаквали сделката да бъде нотариално изповядана, но това се забавяло. По искане на К. „К. инвест“ се съгласил дадените суми по първия предварителен договор да се прехвърлят за закупуването на по-голям апартамент № 119 и бил сключен нов предварителен договор за този имот. Свидетелката твърди, че е виждала и двата предварителни договора, тези договори тя превеждала на К. през 2012г. във връзка с очакването им да се снабдят с нотариален акт, виждала е и двата ордера, които били издадени за плащането на цената в полза „Контракт Инвест“ - около 30 000 евро. Свидетелката е установила, че К. са ползвали апартамент № 79 от 2011г., а през 2012г. се преместили в апартамент № 119, който ползват и понастоящем. След сключването на втория предварителен договор от 2012г. ответниците разбрали, че имотът е ипотекиран, и че ще следва да заплатят допълнително около 10 000 евро, за да бъде вдигната тежестта върху имота. Въззивната инстанция е констатирала, че в нотариалния акт е посочена цена 9 312 евро, равностойни на 18 212лв., която следва да бъде преведена направо на ипотекарния кредитор „ОББ“АД, а данъчната оценка на имота е 31 055лв. Обсъдено е, че оценителната експертиза е посочила средна пазарна цена 66 200лв. Апелативният съд е приел за основателни възраженията на страните по сделката - К. и „Контракт инвест“, че реалната цена е в по-висок размер. Съставът се е позовал на предварителния договор от 11.05.2011г. за покупко-продажба на апартамент № 79 за сума от 30 500 евро, приемайки за доказано и плащането й с двата приходни касови ордера от 06.04.2011г. и 10.05.2011г. Аргументирал е, че това обстоятелство е потвърдено и в допълнителното споразумение от 16.08.2012г., с което обектът на продажбата е заменен с процесния апартамент № 119 срещу доплащане на 10 060 евро при нотариалното изповядване на сделката. Акцентирано е, че заплащането на сумата от 30 500 евро е признато и потвърдено и във втория предварителен договор. Обсъдено е, че в приходните касови ордери като платец фигурира трето лице - О. Ч., сочена за родственица, но обектът за който е плащането, е описан недвусмислено. Съдът е приел за установено твърдението на ищците, че Ч. е действала по възлагане от страна на купувачите и им е предала платежните документи. Като аргумент е посочил и, че няма данни третото лице да е в самостоятелно продажбено правоотношение с дружеството. Въззивната инстанция е ценила свидетелските показания. Въз основа на тях и на представените доказателства за плащане на консумативните разходи е обосновала, че купувачите са във владение на имота много преди сключването на нотариалния акт, а очевидно това е станало след плащанията по предварителните договори. Приела е за установено, че в нотариалния акт от 30.11.2018г. е отразена тази част от цената, която е следвало да бъде заплатената на банката за вдигане на ипотеката, а тежестта е заличена на 03.12.2018г. след превода в полза на банката. С тези мотиви е потвърден изводът на първоинстанционния съд за неуспешно оспорването от синдика на датите на двата предварителни договора и допълнителното споразумение, както и оспорването на доказателствата за извършените плащания. Счетено е, че платената сума е в размер на 39 812 евро и надхвърля пазарната оценка от 66 200 лева, поради което не е налице несъответствие между действителната цена и стойността на имотната престация, не е налице и хипотезата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно. Не е проявление на този съществен порок преценката на въззивната инстанция относно размера на даденото/полученото от двете страни по сделката и еквивалентността на престациите. Обсъждането от съда на приетите за установени конкретни факти по спора не е равнозначно на прилагане на разпоредбата на чл.674, ал.1, т.3 ТЗ в нейния обратен смисъл. Не води до порок по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК и становището на въззивния съд относно достоверността на датата на оспорените от синдика частни документи. Не е очевидно неправилен като противоречащ на формалната логика изводът на съда, че владението на имота повече от 7 години е индиция за платена цена по предварителния договор, той като такъв извод има основание в установените в практиката обичаи. Разсъжденията на състава на апелативния съд по отношение на посочената в нотариалния акт цена с цел да бъде заобиколен фискът нямат самостоятелно значение. Възприемането от съда на поддържаното от ответниците К. становище относно качеството на Ч., вписана като платец, също не води до очевидна неправилност. Релевантен за спора по чл.647,ал.1,т.3 ТЗ е въпросът не дали цената на имота е платена и кой и за чия сметка е платил, а размерът на договорената между страните като дължима от купувача престация. В този смисъл ирелевантно за спора е и заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза с предмет представената от несъстоятелния ответник счетоводна справка, а и въззивната инстанция не е основала решаващите си изводи на него. Като неоснователно настоящият състав преценява искането за допускане на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивната инстанция за обсъждане и даване на отговор на възражения, оспорвания, за преценка на доказателствата и излагане на мотиви. Акцентът, който влага касаторът по отношение на този въпрос, е оспорената от него като недостоверна дата на предварителните договори, допълнителното споразумение и на датата на приходни касови ордери. Въззивната инстанция е дала отговор на тези възражения, а правилността на изводите й не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Следва да се има предвид, че достоверната дата подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК, но трети по смисъла на тази разпоредба лица са само тези, които черпят права от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на документа (решение № 235/04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/2010 г. на 2 г.о., решение № 17/13.06.2019 г. по т.д.№ 1104/2018 г. на 1 т.о., решение № 273/02.12.2019 г. по гр.д.№ 1067/2019 г. на 4 г.о., решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д.№ 3590/2020 г. на 4 г.о., решение № 50085/09.01.2024 г. на 1 т.о., всичките на ВКС). Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето лице по смисъла на чл.181,ал.1 ГПК, може да оспори датата на съставянето му, в какъвто смисъл следва да бъде прецизирано и преценено възражението на синдика. В този случай доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ (решение № 17 от 13.06.2019г. по т.д.№ 1104/2018г. на 1 т.о). Верността на датата подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, включително и със свидетелски показания (решение № 50006 от 22.03.2024г. по т.д.№ 1904/2022г. на 1 т.о. на ВКС). В този смисъл няма как да бъдат игнорирани ангажираните от ответниците К. гласни доказателства - показанията на свидетелката, която установява, че е виждала двата предварителни договора през 2012г. Следователно, в конкретния спор не може да не бъде зачетена за установена при доказателствена тежест за ответниците датата, вписана като дата на постигане на съгласие за цена на продавания имот по предварителния договор от 16.08.2012г. - обстоятелство, което въззивната инстанция е приела за установено и въз основа на което е формирала становището си за изхода на спора. Изводите на въззивната инстанция относно доказване факта на плащането на договорената цена посредством ПКО, счетоводна справка и съдебно-счетоводна експертиза, са без правно значение за спора, тъй като практиката на касационната инстанция е константна по въпроса, че при разпоредителни сделки с недвижим имот, еквивалентността на престациите се преценява чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на договора със стойността на насрещната престация на приобретателя. Конкретната преценка е дължима по отношение на съществените престации, а не на „дължимо“ и „дадено“ (Решението по т.д.№ 2750/2014г. на 2 т.о. на ВКС и 1728/2020г. на 1 т.о. на ВКС). Не следва касационно обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос от изложението на касатора. Преценката за еквивалентността на престациите в хипотезата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ е винаги конкретна и законът не въвежда единни критерии. Посредством втория въпрос касаторът изисква даване на общоважим отговор дали оценката за равностойност може да се извърши и въз основа на други договори (в конкретния случай предварителен), чиито клаузи не са възпроизведени в нотариалния акт. В конкретния случай и двете насрещни страни по сделката еднозначно поддържат, че размерът на дължимата от купувачите престация е уговорена в предварителния договор от 16.08.2012г. и тя е в размер на 40 560 евро, платима на две вноски 30 500 евро и 10 060 евро, а вписаната в нотариалния акт цена съставлява единствено останалата неплатена дължима сума. Ответниците К. изрично са се позовали в отговора на исковата молба на твърдения: че вписаната в нотариалния акт цена е привидна; че действително договорената е четирикратно по-висока; че тя следва да служи като основа при преценката за еквивалентност на реалните престации като се отчете и моментът на задължението на „Контракт инвест“ да прехвърли собствеността, договорено да се осъществи до 30.09.2012г. по силата на т.2 от предварителния договор от 16.08.2012г. В тази хипотеза е приложим даденият с решение № 417 от 18.10.2012г. по гр.д.№ 568/2012г. на 4 г.о. на ВКС отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: Сключен между страните предварителен договор с посочена в него различна продажна цена съставлява начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за симулативност на посочената в окончателния договор, оформен с нотариален акт продажна цена и обуславя допустимост на свидетелски показания по реда на чл.165, ал.2 ГПК“. В конкретния случай предварителният договор е оспорен, но това не го изключва от кръга на доказателствата по делото, а само задължава съда да го обсъди наред с останалите доказателства. Такова доказателство са именно показанията на свидетелката, която удостоверява личните си и непосредствени възприятия за обективното съществуване и датата на сключването на предварителните договори и уговорената с тях продажна цена (твърдейки и плащането на вноската от 30 500 евро). При недопускане на касационното обжалване разноски за производството за ответниците К. не се присъждат, тъй като доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба не са представени. Държавната такса не е внесена предварително по силата на чл.649,ал.6 ТЗ, поради което при недопускане на касационното обжалване длъжникът следва да бъде осъден да заплати таксата по чл.18,ал.2,т.1 от Тарифата. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.