Определение № 232 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3293/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. И. Г., Д. Ж. Н.-Г., „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД,„Полукс 5“ ЕООД, „Аутогичев“ ЕООД и „Т. еннд Д.“ ЕООД срещу определение № 419 от 16.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 354/2018 г. на Варненски апелативен съд Уважено е искане на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за допускане на обезпечение.Доколкото Комисията е била сезирана с мотивиран доклад от 24.01.2018 г., първоинстанционният съд е приел, че бъдещият иск е недопустим поради изтичане на преклузивните срокове за извършване на проверката. С определение № 419 от 16.07.2018 г. по в. ч. гр. д. № 354/2018 г. на Варненски апелативен съд, определението на първоинстанционния съд е отменено. Допуснато е обезпечение на бъдещ иск по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.)с цена 10 525 842.07 лева против Е. И. Г., Д. Ж. Н.-Г., „Т и Д Къмпани БГ“ ЕООД, „Полукс 5“ ЕООД, „Аутогичев“ ЕООД и „Т. еннд Д.“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителни мерки, състоящи се в налагане на възбрана върху четири недвижими имота, запори върху акции и суми по сметки в различни банки. Решаващият извод за вероятна основателност на бъдещия иск е направен въз основа на множеството приложени от КПКОНПИ писмени доказателства, сочещи са наличие на обосновано предположение за притежаване на незаконно придобито имущество. Въззивният съд е приел, че въпросът дали са спазени сроковете за извършване на проверката са въпроси по допустимостта на иска,които следа да бъдат изследвани в исковото производство. Касаторите оспорват съображенията на въззивната инстанция Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): следи ли съдът за спазване на сроковете за извършване на проверка по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.) с оглед преценката относно допустимостта на бъдещия иск, чието обезпечение се иска. Излагат се и доводи за наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ я оспорва като неоснователна. С определение №328/01.10.2-18г на състав на ІV г.о на ВКС производството по касационно обжалване е спряно до приключването на ТД № 1 /2018 г. на ОСГК на ВКС с обявяване на тълкувателно решение. Производството следва да бъде възобновено с оглед приемане на ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС Постъпилата частна жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, съображенията за това са следните: С молба от 26.06.2018 г., подадена от КПКОНПИ, е поискано да се допусне обезпечение на бъдещ иск по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.). Производството е било инициирано при действието на ЗОПДНПИ (отм.), като на 29.07.2015 г. ТД на КОНПИ – Варна е била сезирана с уведомление от Окръжна прокуратура – Варна относно влязла в сила осъдителна присъда на Варненски окръжен съд от 26.01.2015 г., с която Е. Г. е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 54 НК.Срокът за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.),е бил удължен еднократно с шест месеца Комисията е била сезирана с мотивиран доклад от 24.01.2018 г., От тези обстоятелства не следва ,че бъдещият иск е недопустим. Действително, обезпечение на иска може да бъде законосъобразно допуснато само когато този иск е допустим. Основания за извод ,че бъдещият иск е недопустим, не са били налице към датата на сезирането на съда с молбата на КОНПИ – Варна за допускане на обезпечение, включително не са налице и понастоящем .В съответствие с приетото в ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, формулираният въпрос в изложението не се явява от обуслявящо значение,след като вече бе разяснено, че срокът за проверка по чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./ не е с преклузивен характер и не погасява правото на иск. Дори да се приеме ,че при допускане на обезпечение съдът по мерките е длъжен да преценява и допустимостта на бъдещия иск за отнемане на имущество в полза на държавата,то отговорът на поставения в изложението въпрос, свързан със срока за проверка, няма да обуслови друг извод по предпоставките за допускане на обезпечението, съответно преценката им от съда. Не е налице основание за допускане на определението до касационно обжалване като очевидно неправилно.Въззивният съд се е основал на приложимия закон. Изводите са в съответствие с приетото в ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС Предвиденият в чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ/отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество,за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен.Затова е допустимо образуване на производство по чл.74 ЗОДНПИ/отм./след изтичане на този срок Допустимо е и обезпечаване на иска с обезпечителни мерки, които съдът е наложил по искане на Комисията Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение