Определение № 1000 от 06.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 569/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 112 / 02.04.2012 год. на Апелативен съд Велико Т., постановено по ч.гр.д.№ 130/2012 год., с което е потвърдено определение от 08.12.2011 год. на Великотърновски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 884 / 2011 год., в частта му, с която е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподсъдност на спора на Окръжен съд Велико Търново, по правилата на общата местна подсъдност - чл.105 вр. с чл.108 ал.1 предл.първо ГПК. Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционният съд се е самосезирал с иска, като местно компетентен на основание чл.113 ГПК съд, без ищецът да е упражнил правото си на избор на местна подсъдност, на основание същата разпоредба, в качеството на „ потребител „, по смисъла на пар.1 т.1 от ДР вр. с чл.226 ал.1 на Кодекса на застраховането. Излага доводи за неприложимост на чл.113 ГПК в това производство, а само по искове в защита права на потребителите, уредени в Закона за защита на потребителите, в който смисъл понятието „ потребител „ в процесуалната норма следва да се схваща със смисъла на пар. 13 т.1 от ДР на З.. Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК - постановяване на въззивното определение в противоречие с практиката на ВКС, създадена при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год., по реда на чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Ответната страна - К. В. Н. - не е взела становище по касационната частна жалба. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на същата, Върховен касационен съд, второ търговско отделение съобрази следното: Производството е образувано по иск с правно основание чл.226 ал.1 ГПК, предявен от К. Н. пред Окръжен съд Велико Търново, без посочен постоянен или настоящ адрес на страната, със съдебен адресат в [населено място], против [фирма]. Своевременно – с отговора на исковата молба / чл.119 ал.3 ГПК /, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС - Велико Търново ,претендирайки прекратяване на производството и изпращането му на местно компетентния съд по седалището на ответника – в [населено място], на основание чл.105 от ГПК. С определение от 08.12.2011 год. по гр.д.№ 884 / 2011 год. Великотърновски окръжен съд е оставил без уважение възражението, на основание чл. 113 ГПК вр. с пар.1 т.1 от ДР на КЗ. С атакуваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното. Позовавайки се на съдебна практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК, въззивният състав е приел, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има качеството потребител, съгласно пар.13 т.1 от ДР на З. и търси защита на правата си в това свое качество, въз основа на съответния специален закон – в случая КЗ и в качеството си на потребител, по смисъла на пар.1 т. 1 от ДР на КЗ. Счита, че с предявяването на иска по местоживеенето си, ищцата е упражнила правото си на избор. В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал два процесуалноправни въпроса, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1 / В качеството си на потребител на застрахователна услуга, по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на КЗ, ищецът по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ ползва ли се от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК ? и 2/ Не следва ли същата да бъде приложена при изрично упражнено право на избор, с изявление на ищеца, основано на чл.113 ГПК ?. В обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК жалбоподателят цитира съдебна практика - определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, в които е възприето противно на споделеното от въззивния съд, а именно: че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК намира приложение по искове, в защита на права, уредени в Закона за защита на потребителите и упражняването на които придава на ищеца качеството „ потребител „, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на З.. В този смисъл - опр. № 3 / 10.01.2012 год. по т.д..№ 852 / 2011 год.. на І т.о., опр.№ 649 / 16.07.2010 год. по т.д.№ 377 / 2010 год. на І т.о., опр.№ 697 / 07.12.2009 год. по т.д. № 514 / 2009 год. на І т.о. на ВКС. По втория процесуалноправен въпрос жалбоподателят цитира определения № 181 / 08.02.2011 год. по ч.т.д.№ 984 / 2010 год. на ІІ т.о. и опр.№ 544 / 11.07.2011 год. по ч.т.д.№ 503 / 2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. В същите е прието, че специалната изборна местна подсъдност по чл.113 ГПК не се прилага служебно, а само когато ищецът е обосновал подсъдността пред сезирания съд с качеството си на потребител, позовавайки се изрично на чл.113 ГПК. Само тогава се дерогира общата местна подсъдност по чл.105 вр. с чл.108 ал.1 предл.1 ГПК. Поставените от жалбоподателя въпроси покриват общия и допълнителни селективни критерии за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: съставляват процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, като включени в предмета на спора и обусловили решаващите мотиви на съда за отхвърляне възражението на ответника за неподсъдност на спора. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика по първия процесуалноправен въпрос се явява в противоречие с постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК по същия процесуалноправен въпрос определения: № 95 / 05.02.2010 год. по ч.т.д.№ 70 / 2010 год. на ВКС, ІІ т.о., определение № 214 / 15.03.2010 год. по ч.т.д. № 173 / 2010 год. на ІІ т.о., опр.№ 268 / 09.04.2010 год. по ч.т.д.№ 148 / 2010 год., опр.№ 477 / 17.06.2010 год. по ч.т.д.№ 283 / 2010 год. І т.о., опр.№ 175 / 07.02.2011 год. по т.д.№ 918 / 2010 год. на ІІ т.о. на ТК / цитирано от въззивния съд / и др., в които е възприето, че понятието „ иск на потребител „ по чл.113 ГПК следва да се възприема в широк смисъл: предявен от ищеца в качеството на потребител по пар.13 т.1 от ДР на З. и като търсещ защита на правата си, в това му качество, въз основа на съответния специален закон / в случая КЗ /. Това противоречие би обусловило предложение за тълкувателна дейност по реда на чл. 292 ГПК вр. с ТР № 2 / 2010 год. по т.д.№ 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС, но не е налице изискването отговорът на въпроса да би бил решаващ за изхода на настоящия спор, съгласно същото тълкувателно решение, предвид втория от поставените процесуалноправни въпроси. Постановеното определение се явява в противоречие с цитираната, непротиворечива съдебна практика - решения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК ,приемаща че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК / независимо в какво потребителско качество ищецът предявява иска и на основание какъв специален закон, вкл. в хипотеза на Закона за защита на потребителите / не може да се прилага служебно. Ищецът следва да се позове на наличието на предпоставките за прилагане на чл.113 ГПК и за избора си на основание същата разпоредба. Такова право ищцата действително не е упражнила. Нещо повече - в исковата молба не е посочен нейн адрес, като постоянен или настоящ адрес в [населено място], а единствено съдебен адресат, по смисъла на чл.40 от ГПК. Като е приел, че с простото предявяване на исковата молба пред съда, който би бил местно компетентен при осъществен избор по чл.113 ГПК, с оглед презумирано в случая местоживеене / постоянен или настоящ адрес / на ищцата в [населено място], въззивният съд е постановил определение в противоречие с непротиворечива и задължителна за същия съдебна практика, което следва да бъде отменено, а въпросът относно местно компетентния в случая съд - разрешен от настоящия състав. С оглед седалището на ответника и на основание чл.105 ГПК, съобразявайки и правилата на родовата подсъдност, с оглед цената на иска, местно компетентен да се произнесе по спора се явява Софийски градски съд. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение на ВКС