Определение № 1463 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 53/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ю. Г. И. [ЕГН] срещу решение №106 от 18.07.2023 г., постановено от АС-Велико Търново по т.д. №38/2023 г., с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 49 /03.11.2023 г. на Окръжен съд-Габрово, постановено по т.д. № 30/ 2021 г., е постановено друго, с което е признато за установено, че касаторът, в качеството си на авалист, дължи на „Мелон България“ЕАД ЕИК[ЕИК] сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 25.06.2020 г., по запис на заповед, издаден на 28.05.2007 г. от „Виконт Трейд“ ЕООД в полза на „Юробанк България“АД, правата по който са придобити от страна на ищеца „Мелон България“ЕАД чрез джиро, и въз основа на който запис на заповед са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост, изразяващи се съответно в: неотчитане на липсата на предявяване за плащане на ценната книга и необходимостта, при клауза за предявяване на същата в определен срок, същата да бъде редовно предявена на авалиста, с оглед настъпване на изискуемостта на задължението спрямо последния. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съд, се е позовавал на следното: На 23.05.2007 г., е сключен договор за банков кредит - продукт "Бизнес револвираща линия - плюс" № BL7232 между "Българска пощенска банка" АД и "Виконт Трейд." ЕООД, в качеството на кредитополучател. На дружеството е предоставена кредитна линия в размер на 50000 лв. за краткосрочни оборотни нужди. Крайният срок за погасяване 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. В договора, е уговорено, че за обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя, се сключва договор за поръчителство с поръчител Ю. Г. Й. За обезпечаване на задълженията по договора, в чл.7 е предвидено издаване на запис на заповед от кредитополучателя, за сумата на кредита, заедно с начислената върху тази сума лихва, в размер на лихвата по кредита, платима на предявяване при банката, със срок на предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя, платим без разноски и протест и авалиран от ответника. С приложение към договора от 28.05.2007 г., страните по договора за кредит са удостоверили откриването на заемната сметка на 28.05.2007 г. С Договор за прехвърляне на вземания № 5300/1946/21.06.2017 г., "Юробанк България" АД, е прехвърлило на ищеца по настоящия иск по чл.422 ал.1 ГПК "Мелон България“ ЕАД вземанията, с произход договори за кредит, отразени в Приложение № 1, неразделна част от договора, ведно с всички произтичащи от договорите за кредит права, задължения, привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности, включително договора за кредит, сключен с „Виконт Трейд“ ЕООД.. По делото е представено пълномощно/л.26/, с което "Юробанк България" АД упълномощава "Мелон България." ЕАД да уведоми физическите и юридически лица-длъжници по договори за кредит, за извършеното прехвърляне на вземанията на банката към ищцовото дружество. С предявяване на исковата молба от цесионера, изрично е посочено, че същата следва да се счита за уведомление за цесия, на основание чл.99 ал.3 ЗЗД. Последното е породило целения ефект, за каето съйдът се е позовал на решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., според което изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването за цесията има значение в случаите, в които от длъжника се твърди, че е извършил плащане на предходния кредитор след прехвърлянето на вземането. Такива твърдения в случая няма. Ето защо, с оглед съдебната практика, съдът е счел, че договорът за цесия е произвел действие спрямо ответника по делото, тъй като му е надлежно съобщен с исковата молба от изрично упълномощено от прехвърлителя лице. По делото е назначена и счетоводна експертиза. От заключението се установява, че усвоения размер на главницата, възлиза на 50 000 лв., плащания за погасяване на задължението не са извършвани. От представено заверено копие на запис на заповед с дата на издаване 28.05.2007 г, оригиналът на който се съдържа в приложеното ч.гр.д. № 26891/2020 г. по описа на Софийски районен съд, се установява, че "Виконт Трейд“ ЕООД, представлявано от Ю. Й., се задължава неотменяемо и безусловно да заплати при предявяване на записа, на банката сумата 50000 лв., ведно с годишна лихва от 14. 00 %, считано от датата на издаване на записа на заповед. Записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 28.06.2017 г., като е платим без разноски и протест при "Българска пощенска банка" АД. Записът на заповед е авалиран при условията, при които е издаден от ответника по делото ф.л. Ю. Г. Й.. Положени са подписи на мястото на издател и авалист, съответно от представляващия дружеството и авалиста. Подписът, положен от последния ., като авалист по ценната книга, не е оспорен от него, нито този, положен в качеството му на представляващ дружеството издател. На гърба на записа на заповед е записано джиро, с което "Юробанк България" АД прехвърля на "Мелон България." ЕАД, всички права по процесния запис на заповед, без регресна отговорност за джиранта и без задължение за джиранта за плащане по същия. Относно възражението, че задължението по записа на заповед не е изискуемо, тъй като не бил надлежно предявен на ответника, съдът го е преценил за неоснователно. В закона не се съдържат конкретни изисквания относно формата на предявяване. В случая предявяването е извършено чрез редовно връчване на покана за плащане на запис на заповед от ЧСИ, при условията на чл.47 ал.5 ГПК, на 28.06.2020 г.. Предявяването е извършено след срока, посочен в ценната книга– до 28.06.2017 г. Непредявяването на записа в определения срок, според съда, не влияе на възможността за принудително събиране на вземането от издателя, ако не е изтекъл давностният срок, установен с разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ. Началото на давностния срок е изтичането на срока за предявяване по чл. 487, ал. 1 ТЗ – 28.06.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, основано на процесния запис на заповед е подадено пред съда на 25.06.2020 г., което налага извода, че давностинят срок по чл.531 ал.1 ТЗ не е изтекъл. Относно предявяването на записа на заповед за плащане, съдът е приел, че при редовно издаден запис на заповед с така уговорен падеж е без значение, предявяването на ценната книга на авалиста, при положение, че последната е била предявена за плащане на издателя / позовал се е на практика на ВКС/. Последното се установява, че е станало на чрез връчване на 30.04.2020 г. на покана посредством ЧСИ на адреса на управление на дружеството- търговец, задължило се в качеството му на издател на процесния запис на заповед вписано в ТР,т.е. при спазването на чл.50 ал.1 ГПК във вр. с чл.18 ал.5 от ЗЧСИ. Издателят на ценната книга не е възразил по реда на чл.414 ГПК срещу издадената заповед по чл.417 ГПК, поради което така настъпилата изискуемост на вземането обвързва и самия авалист. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като правни въпроси от значение за спора: за редовността, на връчването в конкретния случай, с оглед предпоставките на чл.47 ал.1 ГПК, на поканата за предявяване на процесния запис на заповед на авалиста и дали, при клауза за предявяване на за плащане в определен срок, ценната книга следва да бъде редовно предявена на авалиста, с оглед настъпване на изискуемостта на задължението спрямо последния. Твърди се, че по тези въпроси решението е в несъответствие с практика по чл.290 ГПК и че същите се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки в мотивите към т.1 на ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Следва преди всичко да се отчете, че първият от двата въпроса по естеството си се съотнася към правилността на конкретния правораздавателен акт, доколкото отговорът му зависи от специфичните за процесния спор факти: начина на оформяне на съобщенията за връчване на поканата до авалиста за предявяване на процесната ценна книга за плащане. Същият не касае тълкуване на съдържанието на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняване на съдържанието на правната норма в нея, а представлява по своето съдържание оплакване за незаконосъобразност. Вторият въпрос се основава на наведеното в него оплакване за липса на редовно връчване на авалиста, с оглед неизяснено наличие на предпоставките по чл.47 ал.5 ГПК. По този въпрос отговорът, застъпен в обжалваното въззивно решение е в съответствие с този в трайно утвърдилата се практика на ВКС: Р. №112/23.06.2016 г. по т.д. № 1556/2015 г. на Второ т.о.; Решение № 206/06.04.2015 г. по т.д. № 3701/2013 г. на Второ т.о. и други, относно това, че при редовно издаден запис на заповед с падеж, уговорен на предявяване е без значение предявяването за плащане на ценната книга на авалиста, при положение, че последната е била надлежно предявена за плащане на издателя, доколкото предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. За да се търси отговорност на авалиста, е необходимо записа на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя. В случая, пр едявяването на записа на заповед с падеж на предявяване на издателя не е било оспорено изобщо. От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Първо т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което