Определение № 209 от 22.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. срещу определение № 150 от 24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 85/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което като е отменил определението от 11.11.2010 г. по гр.д. № 3086/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е уважил молбата на М. К. В. и И. И. В. на основание чл. 23 ал. 4 т. 7 ЗОПДИППД за разрешение да извършат плащане на възнаграждение по договор за правна защита, сключен с адвокатско дружество, със запорирани вземания по сключен от тях договор за наем с търговско дружество. Ответниците по жалбата не изразяват становище. Частната жалба е постъпила в законния срок и е процесуално допустима. Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.2 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят поддържа в изложението към частната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по важен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на ЗОПДИППД, както и за развитието на правото. Твърди, че съдът не е взел предвид установени по делото факти и е поставил в неблагоприятно положение К., като с оглед евентуалното уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД размерът на претендираното за отнемане имущество ще е накърнен именно с допуснатото разпоредително действие. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като такива случаи ще има и занапред и има опасност да станат честа практика, с помощта на която да се застрашават правата и интересите на К., необходимо е създаването на трайна съдебна практика за точното прилагане на ЗОПДИППД, който е нов закон. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт и обусловил правните изводи на съда. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е формулиран конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото. като общо основание за допускане на касационното обжалване, който да бъде обсъден във връзка с допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение