Определение № 1001 от 16.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 517/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. И. Л. срещу осъдителната част на въззивното Решение № 1995 от 01.11.2013 год. по гр.д.№ 2929/2012 год. на Софийски апелативен съд. С него е отменено Решение № 3195 от 11.05.2012 год. по гр.д.№ 2144/2011 год. на Софийски градски съд и е осъден Г. [населено място] да заплати на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ на К. Г. И. сумата 22000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено от водач без сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност”. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта с която искът на К. И. е бил отхвърлен за сумата над 22000 лв. и до предявения размер от 26000 лв. Като необжалвано в тази част, въззивното решение е влязло в сила. Като трето лице помагач на ответника е бил конституиран делинквентът Д. Л.. За да отмени първоинстанционния акт с който искът на К. И. е бил отхвърлен изцяло, съставът на САС се е позовал на събраните по делото доказателства, установяващи вината на Д. Л. – водач на увреждащото МПС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, който е съставен значителен период от време след пътното произшествие. Настоящият съдебен състав счита, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице преди всичко поради това, че посочената от касатора задължителна съдебна практика не само не оборва материалната доказателствена сила на протокола на ПТП, а и го квалифицира като официален документ. Освен това, въпросът за доказателствената стойност на протокола не е обуславящ изхода на спора, поради това, че изводите на въззивния не се основават само на него. Поради обстоятелството, че наказателното производство срещу делинквента Л. за причиняване на ПТП е било прекратено, поради амнистиране на деянието, въззивният съд е изложил обстойни мотиви защо приема за доказано виновното поведение на водача на л.а. „Фиат” - навлязъл в насрещното платно за движение и е увредил пешеходеца К. И.. Обстоятелството, че деянието е амнистирано, не съставлява оправдаване на дееца и не е пречка за установяване на фактическата обстановка в рамките на гражданското производство. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК К. И. не е поискал присъждането на разноски. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.