Определение № 181 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4636/2015 г.

Производството е образувано касационна жалба на В. Г. Ш., чрез пълномощника и адвокат М. К. против решение № 108 от 09.03.2015 г., постановено по гр. д. № 1054/2014 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставено в сила решение № 738 от 29.09.2014 г. по гр. д. № 1209/2014 г. на Пазарджишкия районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от В. Г. Ш. срещу [община] установителен иск за собственост за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч. от площ от 230 кв. м., представляваща част от УПИ I – 202 в кв. 21 по плана на [населено място], общ. П.. Ответникът по касация [община] в срока по чл. 287, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена на 21.05.2015г.,т.е. преди изменението на ГПК /ДВ, бр.50/03.07.2015 г./, поради което в случая приложение ще намери старата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Размерът на цената на иска се определя от правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, съобразно което по искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Видно от удостоверение изх. № 010370 от 21.10.2013 г. /л. 7 от гр. д. № 4405/2013 г./ данъчната оценка на процесния имот е 124 лева. Освен това посочената от ищцата в исковата молба цена на иска е 1412 лева. При това положение цената на иска е под определения в чл.280,ал.2 ГПК минимум. По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се върне. Водим от горното ВКС,състав на ІІ г.о.