Определение № 305 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3588/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 90378/05.09.2012 год. на С. с н. ц. А. у. в Б. – [населено място] чрез адв. П. П. и адв.Д. Г.- САК срещу въззивно Решение Nо 4645 от 25.06.2012 година, постановено по гр. възз.д. Nо 2499/ 2012 година на Софийския градски съд ,IV г отд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С посоченото решение Софийският градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция, с което са отхвърлени заявените от А. К. Ч., починала в хода на производството и заместена от наследник по завещание С. с н. ц. А. у. в Б.”, искове с правна квалификация чл. 108 ЗС срещу Ф. Р. Р. и М. Г. А. за осъждане да предадат владението на недвижим имот- УПИ * от кв. * г по плана на [населено място], бивша м.”П. в.’, заедно с изградената в него еднофамилна жилищна сграда с гараж, както и в частта за разноските. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че при сключване на сделката на разпореждане по НА Nо */1996 год., по която сделка А. К. Ч. е представлявана от Г. Ц. с пълномощно Nо */ 15.08.1995 год. и като пълномощник на И. Ч. при условията на преупълномощаване, със сънаследствено имущество - реституирани по ЗСПЗЗ земеделски земи в землището на [населено място], м.”П. в.’, съответно имоти с пл. Nо * и Nо *- незастроени, представителната власт на пълномощнка Г. К. Ц. е надлежно учредена, нотариалната заверка е действителна, налице е саниране на висящата недействителност чрез действия на потвърждаване на преупълномощаването. Прието е, при зачетената представителна власт на упълномощителя Г. Ц., че сделката по НА Nо */ 30.05.1996 година е нищожна на основание чл. 26 ал.1 предл..4 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД като сключен във вреда на представлявания, извод направен на базата на доказано многократно занижаване на цената, на която двата имота са продадени на М. Д.. Договорът сключен във вреда на представлявания нарушава добрите нрави,той е нищожен, няма вещно-правен ефект, поради което и последващите сделки на разпореждане с двата имота по НА Nо */1999 година от М. Д. на Н. Г. Г. заедно с правото на строеж на двуетажна жилищна сграда с гараж, по НА Nо*/2005 год. с който съпрузите Н. и М. Г. продават на Ф. Р. спорния имот респ. по НА Nо * / 23.12.2005 год, за учредяване вещно право на ползване на сградата и гаража в полза на М. А., нямат вещно-правно действие. При разглеждане на заявените при условията на евентуалност искове на Ф. Р. за придобиване имота на основание давност по чл. 79 ал.2 ЗС във вр. с чл. 69 ЗС е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав за придобиване на право на собственост на основания придобивна давност към дата 14.04.2006 година, в т.ч. и на правото на ползване, поради което на това основание исковете, заявени към дата 19.06.2006 година, по чл. 108 ЗС са отхвърлени. С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК с довод, че решението на въззивния съд противоречи на задължителна практика на ВКС с Решение Nо 384 от 25.06.2012 год. по гр.д. 1450/2010 год. на ВКС-I отд., който се е произнесъл по въпросите за приложение на чл. 202 ЗУТ, за нищожността на договор за доброволна делба без участие на другия съделител и приета теза, че нормите уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер, относно въпроса за необходимостта съдът следи служебно/ в смисъл на нарушаване на императивни правила/ и в този аспект от необходимостта да се прецени валидността на сделката по НА Nо */2005 год. не е ли била във вреда на представлявания от гл.т. на цената, на която е реализирана сделката. Поддържа се довод за противоречи на задължителната практика, изразена с Решение Nо 180 от 15.03.2010 год. по гр.д. Nо 303/2009 год. ВКС-I по въпроса за възможността за придобиване право на собственост въз основа на придобивна давност по силата на чл. 85 ЗС, не само върху недвижима вещ но и по отношение на друго вещно право, което зависи от действията върху имота -в случая право на строеж и правото на ползване върху сградата и гаража, учредено в полза на М. А., с довод за допуснато нарушение на закона от гл.т. на възможността да се придобие по давност правото на ползване, като се поддържа, че не са ценени доказателствата от кой момент е осъществено владението, за да е налице сложния фактически състав, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, изразен с Решение Nо 136 от 17.08.2011 год. на ВКС по гр.д. Nо 774/2010 година на ВКС-II г.о. по въпроса - за държането на вещта в полза на друго лице/ прието, че да се държи една вещ за други го, означава фактическата власт върху нея да е придобита на някакво правно основание, а с обжалваното решение е прието, че е осъществявана фактическа власт от името на ответника, без да е имало установени и доказано основания за това’- основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че постановеното от въззивния съд решение, почиващо на подбрани от съда доказателства е в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008 год. на ВКС-I отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника /трето лице / по касация М. А., с който се възразява по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като същите са неотносми към спорните правоотношения, не съставляват противоречиво разрешение правни въпроси, въвеждат се доводи – за нищожността на сделката от 2005 година за първи път с касационната жалба, което е недопустимо като форма на защита. Представят се решение на ВКС, задължителна съдебна практика в смисъл, в който се е произнесъл въззивния съд. В посочения срок е подаден писмен отговор и от ответника по касация Ф. Р. в смисъла на възраженията изложени от ответника М. А.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, касае до заявен иска за собственост на основание чл. 108 ЗС с цена на иска към датата на завеждане, изчислена по чл. 55 б.’б” ГПК / отм./ от 8 756 лв. и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да може ВКС да изпълни задължението си по селекция на касационната жалба, страната касатор и задължителната защита от адвокат, следва да формулира в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК, ясно и точно правните въпроси, които според нея са обусловили изхода на спора и които са произнесени било в противоречие с задължителна практика на ВКС/ ВС, визирайки несъблюдаване на ТР на ОСГК/ ТК или на ПП ВС, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, било в смисъл различен от влезли в сила решения на друга съдебна инстанция, сочейки на противоречиво разрешаване на поставения проблем/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ или да обосноват нуждата от произнасяне по поставените въпроси с цел да бъде уеднаквена практиката на съдилищата или да бъде преодоляна съществуваща погрешна съдебна практика / чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /. С настоящото изложение е видно, че формулираните правни въпроси не са нито от материално-правно естество, нито от процесуално-правно, което да е обусловило постановения краен правен резултата. Не може да се приеме, нито че цитираното Решение Nо 384 от 25.06.2012 год. по гр.д. 1450/2010 год. на ВКС-I отд., с който по въпросите за приложение на чл. 202 ЗУТ, за нищожността на договор за доброволна делба без участие на другия съделител, е приета теза, че нормите уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер, нито че формулираният въпрос за необходимостта съдът следи служебно/ в смисъл на нарушаване на императивни правила/ и в този аспект от необходимостта да се прецени валидността на сделката по НА Nо 14/2005 год. не е ли била във вреда на представлявания от гл.т. на цената, на която е реализирана сделката, да имат характера на обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е произнесъл разбирането си / в мотивната част / за приложение на чл. 26 ал.1 предл. 4 ЗЗД във вр. с чл. 40 ЗЗД относно разпоредителната сделка по НА Nо */1996 год., но изводите по основателността на заявените ревандикационни искове почиват на констатацията, че макар и сделката по този нотариален акт като нищожна да няма транслативен ефект ,то последващите разпоредителни сделки са действителни поради което, като годно правно основание да прехвърлят право на собственост, и при реализирано владение от страна на съответния преобретател, са налице предпоставките за придобиване на имота на основание придобивна давност от владеещите имота ответници Ф. Р. и М. А., на основание чл. 79 ал.2 ЗС. Аналогичен следва да е изводът за липса на противоречие на задължителната практика, изразена с Решение Nо 180 от 15.03.2010 год. по гр.д. Nо 303/2009 год. ВКС-I по въпроса за възможността за придобиване право на собственост въз основа на придобивна давност по силата на чл. 85 ЗС, не само върху недвижима вещ но и по отношение на друго вещно право, което зависи от действията върху имота. В случая няма констатации, че право на строеж или вещното право на ползване върху сградата и гаража, последното учредено в полза на М. А.., са в нарушение на закона от гл.т. на възможността да се придобият на основание придобивна давност, не само тъй като този въпрос няма качеството на обуславящ изхода на делото, но и поради обстоятелството на поддържано в тази насока основание за отмяна, в аспект на неточно ценени доказателствата от кой момент е осъществено владението, за да е налице сложния фактически състав, основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С изложението по чл. 284 ал.3 ГПК се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, изразен с Решение Nо 136 от 17.08.2011 год. на ВКС по гр.д. Nо 774/2010 година на ВКС-II г.о. по въпроса - за държането на вещта в полза на друго лице/ прието, че да се държи една вещ за други го, означава фактическата власт върху нея да е придобита на някакво правно основание, а с обжалваното решение е прието, че е осъществявана фактическа власт от името на ответника, без да е имало установени и доказано основания за това’- основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че постановеното от въззивния съд решение, почиващо на подбрани от съда доказателства е в противоречие със задължителната съдебна практика по Решение Nо 24 от 28.01.2010 год. по гр.д. Nо 4744/2008 год. на ВКС-I отд., не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по същество доводът касае допуснато процесуално нарушение, което не може да бъде едновременно основания за допускане и основание за отмяна по реда на касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия