Определение № 60851 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2076/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 261318 от 26.02.2021 г. по гр.д.№ 9050/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд от 23.04.2020 г. по гр.д.№ 12560/ 2019 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, [населено място], искове, квалифицирани по чл.270 ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на определение № 47/ 30.01.2018 г., обявено на същата дата, по гр. д. № 2775/ 2017 г. на Върховен касационен съд, I гражданско отделение /ВКС, І ГО/, с диспозитив: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз.гр.д.№ 587/ 2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“ и определение № 47/ 30.01.2018 г., обявено на 22.02.2018 г. по гр. д. № 2775/ 2017 г. на ВКС, I ГО, с диспозитив: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 605/ 16.03.2017 г. по възз.гр.д.№ 4906/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“ и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: какво е значението за настъпване на правните последици на съдебния акт обявяването му в срочната книга по реда на чл.235 ал.5 изр.1 ГПК, обявяването му в регистъра по чл.235 ал.5 изр.2 ГПК и публикуването му незабавно след постановяването му на Интернет - страницата на съответния съд съгласно чл.64 ал.1 ЗСВ и чл.235 ал.5 ГПК и кои конкретни действия на съда съставляват обявяване на акта; как се отстранява несъответствието между формираната воля на съда в постановен съдебен акт и текста на обявения в регистъра по чл.235 ал.5 документ; нищожен ли е съдебен акт, чиито диспозитив не отразява автентичната воля на съда и води ли този недостатък до пълната неяснота каква е правораздавателната воля на решаващия орган; съставлява ли официалната Интернет – страница на ВКС част от електронната база данни по смисъла на чл.360н ал.1 ЗСВ. Жалбоподателката счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като поддържа също очевидна неправилност на обжалваното решение поради явната му необоснованост и прилагане на закона в противоположен от съдържащия се в него смисъл. Ответната страна „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, [населено място], оспорва жалбата с доводи, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма ясно и точно формулирани въпроси, по които обжалването да бъде допуснато. Евентуално поддържа, че въпросите нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че са разрешени от въззивния съд в съответствие с нормативната уредба. Счита също, че твърденията на касатора в това изложение не могат да обосноват очевидна неправилност на обжалваното решение, което не е постановено в явно нарушение на закона и не е явно необосновано. Излага и доводи по правилността на решението. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че въз основа на подадена от М. М. касационна жалба срещу решение № 605/ 16.03.2017 г. по гр.д.№ 4906/ 2015 г. на Софийски апелативен съд било образувано гр.д.№ 2775/ 2017 г. на ВКС, I ГО. По това дело с определение № 47/ 30.01.2018 г. съдът не допуснал до касационно обжалване въззивното решение. На същата дата така постановеното и подписано от членовете на съдебния състав определение № 47/ 30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО било обявено в срочната книга с изписване на ръка от съдебния секретар на автентичния диспозитив на определението, постановено от съдебния състав, а именно: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалвано въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“. На същата дата в 14:31 ч при нанасяне на данните за определение № 47/ 30.01.2018 г. в деловодната система АСУД съдебният секретар изпратил за публикуване различен от постановения от съдебния състав и обявен в срочната книга диспозитив, а именно: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“. Разминаването се дължало на обстоятелството, че публикуването в деловодната система било извършено не въз основа на оригинала на съдебния акт или на изготвен препис от него, а въз основа на компютърен текстови файл, представляващ работен проект на съдебния акт. В същия ден в 14:46 ч съдебният секретар публикувал текста на работния файл и на официалната интернет страница на ВКС. Разминаването между постановения от съдебния състав и обявен в срочната книга автентичен текст на определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО с публикувания в АСУД и на официалната интернет страница на ВКС било констатирано на 22.02.2018 г., след което несъответствието било отстранено чрез публикуване на точния текст на писмения акт. От правна страна съдът посочил, че съдебните актове са нищожни в случаите, когато са постановени от ненадлежен състав /от лице, което не разполага със съдийска правоспособност, еднолично, в случаите, при които е компетентен състав от няколко членове/, когато са постановени по въпрос, който не попада в обхвата на правораздавателната власт на българските съдилища, когато са постановени устно или не са подписани от мнозинството от членовете на съдебния състав, когато са напълно неясни в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. В случая не се установявало актът, оспорен от ищцата, да страда от такъв порок. Определението било постановено в обхвата на правораздавателната компетентност на съдилищата от състав на Върховния касационен съд от трима съдии с мнозинство от техните гласовете, изготвено в писмена форма и подписано от взелите участие в постановяването му членове на съдебния състав. Автентичният диспозитив на определението бил обявен от съда в деня на постановяването му и от този момент то влязло в сила. Обстоятелството, че автентичният текст на диспозитива бил публикуван в деловодната система и на официалната интернет страница на ВКС едва на 22.02.2018 г., до която дата на посочените места определението фигурирало с различно от постановеното от съдебния състав и обявено в срочната книга съдържание, било неотносимо към въпроса за неговата валидност. Публикуването на съдебните актове в деловодната система и оповестяването им на Интернет-страницата на съда не било елемент от фактическия състав на постановяването им. Само обявяването им имало характер на предпоставка за настъпване на правните им последици и се явявало елемент от фактическия им състав. Неоснователно било и искането за прогласяване на нищожността на определение № 47/ 30.01.2018 г. по гр.д. № 2775/ 2017 г. по описа на ВКС, I ГО, публикувано в Автоматизираната система за управление на делата и на официалната интернет страница на ВКС на 30.01.2018 г., с диспозитив, както следва: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“. Публикуването не било определящо за автентичната правораздавателна воля на съда, а съдебен акт със съдържанието, претендирано от ищцата, нито бил постановяван от съда, нито бил обявен. С оглед тези мотиви на въззивния съд, не обуславя решението му въпросът нищожен ли е съдебен акт, чиито диспозитив не отразява автентичната воля на съда и води ли този недостатък до пълната неяснота каква е правораздавателната воля на решаващия орган. Той не кореспондира на фактическите установявания на въззивния съд, според които диспозитива на определението от 30.01.2018 г. отразява автентичната воля на съда. Не отразява тази воля публикацията на Интернет-страницата и в деловодната система на съда, които са без правно значение за действието на акта. Необуславящ е и въпросът за значението на обявяването на акта в срочната книга по чл.235 ал.5 изр.1 ГПК и регистъра по чл.235 ал.5 изр.2 ГПК. Нито в исковата молба, нито в хода на съдебното производство ищцата е твърдяла като основание за нищожност на акта обявяването му в книгата и регистъра с различно съдържание. Основание на нейните претенции са разлика в съдържанието на обявения акт и този, който е публикуван на Интернет-страницата и в електронната деловодна система на ВКС. Останалите правни въпроси обуславят обжалваното решение, но те нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен и не съществува противоречива практика по прилагането му. Правните последици на съдебния акт настъпват с обявяването му по реда на чл.235 ал.5 ГПК. Автентичен е текстът на обявения по този ред акт. Публикуването на акта незабавно след постановяването му на Интернет-страницата на съответния съд съгласно чл.64 ал.1 ЗСВ няма отношение към последиците на акта. Към валидността на акта няма отношение и въпросът идентичен ли е създаденият при публикуването електронен документ с автентичния акт. Същото важи и за регистъра на съдилищата като електронна база данни, създадена на основание чл.360н ЗСВ. Той улеснява достъпа до съдържанието на постановените съдебни актове, но няма отношение към настъпването на последиците от тях. Несъответствието между формираната воля на съда в постановен съдебен акт и текста на обявения документ се отстранява по реда на чл.247 ГПК, но за отстраняване на несъответствие между обявен акт и публикация в Интернет – страницата и деловодната електронна система на съда няма предвиден ред, нито това несъответствие има някакви правни последици. Същото е прието в обжалваното решение, затова по поставените обуславящи въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. Няма такова основание и по твърденията на жалбоподателката за очевидна неправилност на обжалвания акт. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателката не сочи различни обстоятелства, освен тези, във връзка с разрешенията на въззивния съд по горепосочените правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, а въз основа на тези разрешения обжалваният акт не може да се окачестви като „очевидно“ неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд