Определение № 50871 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2048/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 260355 от 27.01.2022г. по в.гр.д. № 2299 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 284206 от 25.11.2019г. по гр.д.№ 88201/2017г.на СРС в частта, с която „Военна информация“ към МО е осъден да му заплати сумата над 10 752.96лв. до пълния уважен размер от 20 868.30лв., обезщетение по чл.136а, ал.5 КТ, вр.чл.195, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗОВСРБ, вр. чл.194, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗОВСРБ за непредоставени почивки като компенсация за 24 –часови дежураства на ищеца през периода от 1.01.2010г. до 28.02.2015г. над установената продължителност на служебното време, ведно със законната лихва от 30.11.2018г., както и за сумата над 224лв. до 434.76лв., мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху неизплатеното обезщетение за периода от 5.10.2017г. до 19.12.2017г., както и за разноските и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени така предявените искове, съотевтно за разликата над 10 752.96лв. до 20 868.30лв. и над 224лв. до 434.76лв., като са присъдени разноски. В останалата обжалвана част актът е потвърден. Срещу подадената жалба е постъпил отговор от Служба „Военно разузнаване“ София, представлявана от бригаден генерал В., чрез процесуалния представител юрисконсулт М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Развиват се съображения и по съществото на спора. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявените искове за частично основателни със следните доводи: За процесният период /от 1.01.2010г. до 28.02.2015г./ ищецът е бил военнослужещ на длъжност „Главен ексепрт“ при Служба „Военна информация“ към МО. Договоръът му е прекратен и е освободен от служба, считано от 5.10.2017г. Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че той е положил 177 броя 24-часови дежурства /от които 141бр. в делничен ден, 29бр. в почивен ден и 7бр. по време на официални празници/. Вместо полагащите му се по две денонощия компенсации с почивки за дежурство в делничен ден и по три денонощия компенсации с почивки за дежурство в почивен и празничен ден, той е получил компенсации съответно от по един и два дни. Или има останали 177 дни, които не са компенсирани с почивки, като за тях при прекратяване на правоотношението не му е било заплатено обезщетение. Некопенсирането с почивки на дадените 24-часови дежурства, по реда на чл.195 ЗОВСРБ, е в резултат на неизпълнение на задължението на съответното военно ръководство да предостави тези почивки и това неизпълнение не може да е предпоставка за погасяване на правото на ищеца да получи заплащане на обезщетение. На това основание следва да се приеме, че давностният срок за погасяване на вземането тече от датата на прекратяване на правоотношението. В случая същият не е изтекъл, защото прекратяването е настъпило на 5.10.2017г., а исковата молба е подадена на 19.12.2017г. Положеният некомпенсиран с почивка труд следва да се заплати като извънреден труд, съобразно приложимата по аналогия разпоредба на чл.136а, ал.5 КТ. При определяне на размера, съдът е преценил за приложима предвидената специална уредба за заплащане на допълнително възнаграждение при превишаване на общата продължителност на служебното време по чл.214, ал.1, т.3 ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012г., изключваща приложението на общата норма на чл.262 КТ и съответно е възприел този вариант на заключението на приетата експертиза. Като неприложима е преценена разпоредбата на чл.234 ЗОВСРБ, предвиждаща за база брутното трудово възнаграждение, доколкото тя касае хипотези на други обезщетения - при освобождаване от военна служба, отстраняване от длъжност, преместване, увреждане или смърт на военнослужещ, а в случая претенцията е за възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на работното време. В изложението си, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. Коя е базата на месечното възнаграждение, въз основа на която се определя обезщетението? и 2. Какъв е обхватът по вид на дължимото обезщетение? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решение по гр.д.№ 4282/2016г.на ІV г.о. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото те не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика, включително и посоченото решение по гр.д.№ 4282/2016г.на ІV г.о. Съгласно същата размерът на допълнителното възнаграждение за изпълнение на задълженията над общата продължителност се определя въз основа на основното възнаграждение за един час, по посочената методика в действащата за съответния период Наредба за определяне на възнагражденията за извънреден труд на кадровите военнослужещи /в случая с № Н-18 от 19.12.2012г./ Въззивният съд е приложил именно този подход, като е съобразил изготвената експретиза, съгласно която ищецът е изпълнявал задълженията си през 1416 часа /или 177 дни/ служебно време над нормативно определеното за процесния период /явяващи се разлика между фактическата продължителност на служебното време, което е 11 824часа и нормативно определената продължителност на служебното време от 10 408 часа/. В ТР №6 /11.02.2022г. по т.д.№ 6/2017г.на ОСГК на ВКС е разяснено, че възможността за получаване на парична компенсация по своя характер е обезщетение за неизползвана почивка и възниква при прекратяване на правоотношението. Въпреки, че не са касае за извънреден труд, в решението е прието, че начинът на заплащане е като извънреден труд /чл.136а, ал.5 КТ/. Изчисляването на размера става по приложимата за военнослужещите специалната уредба. Разграничението, което е направено в мотивите на ТР №6 /11.02.2022г. по т.д.№ 6/2017г.на ОСГК на ВКС относно полагането на извънредния труд и положеният труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дужурства, е във връзка с разричния момент от който тече давностния срок, а не относно начина на изчисляване. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд