Определение № 1739 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. Н. и М. Х. Н., чрез адв. И. А., срещу въззивно решение № 111/22.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 230/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 480/ 15.04.2022 г. по гр. д. № 2521/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу Ж. Д. И. отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване на установено, че поради изтекла давност е погасено правото на принудително изпълнение на ответника, както следва: -за сумата 32 000 лв. - главница по договор за кредит, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 10/05.04.2006 г., т. II, рег. № 4502, дело № 210/2006 г.; и сумата 1 200лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №82/17.04.2008 г. (по чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна и е образувано изп. д. № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. срещу солидарните длъжници Б. и М. Н.; -за сумата 28 000 лв. - главница по договор за паричен заем от 15.01.2008 г. с нотариална заверка на подписите, за която е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №82/17.04.2008 г. (по чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна и е образувано изп. д. № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. срещу длъжника Б. Н.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателите сочат, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) кое поставя началото на давностния срок при бездействие на взискателя по изпълнителното дело, образувано и прекратено по право преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК - датата, на която изтича двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, отчитан от последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело или датата, от която е постановено нарочно постановление за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция; 2) ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прилага ли се за изпълнителни дела, които са образувани и прекратени (перемирани) повече от година преди приемането му; 3) постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно погасителната давност в изпълнителния процес и отмяната на ППВС № 3/1980 г., прилагат ли се по изпълнително дело, което е прекратено по право (перемирано) преди приемането на тълкувателното решение, а новото изпълнително дело е образувано след повече от 5 години от датата на перемпцията; 4) допустимо ли е изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело, което впоследствие е перемирано и от този момент са минали повече от 5 години, да бъде годен изпълнителен титул за образуване на ново изпълнително дело. Поддържат се и основанията по чл.280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата Ж. Д. И., чрез адв. И. В., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че в полза на ответника Ж. И. е бил издаден изпълнителен лист от 17.04.2008 г. въз основа на заповед за изпълнение (чл. 417 ГПК) по ч. гр. д. № 2739/2008 г. на РС – Варна. За събиране на вземанията си ответникът е образувал изп. дело № 20088070400122 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 на КЧСИ, с район на действие ОС – Варна. Изпълнителни действия са предприемани в периода 2008 г. – 2012 г., като съдът е приел, че последното извършено изпълнително действие е от 31.01.2012 г. След тази дата и до 22.05.2019 г. взискателят не е извършвал никакви действия. С постановление на съдебния изпълнител от 22.05.2019 г. изпълнителното дело е прекратено поради перемпция. На 04.06.2019 г. по искане на взискателя е образувано ново изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Н. Д. въз основа на същия изпълнителен лист, като изпълнителни действия са предприемани в периода м.06.2019 г. – м.10.2021 г. При тези данни, за да счете за неоснователни предявените искове, въззивният съд е приел, че перемпцията, настъпила по изп.д. № 20088070400122 е без значение за давността за вземанията. Посочено е, че това са различни правни институти, въпреки че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Когато бъде направено ново искане за извършване на изпълнителни действия, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни. Единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че по новото искане се образува ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността. Същевременно, отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, няма обратно действие, поради което по първото изпълнително дело давност за вземанията не е текла до 26.06.2015 г. (когато е обявено ТР № 2/2015 г.). След тази дата и до 04.06.2019 г., когато по молба на ответника, с посочени в нея изпълнителни способи, е образувано второто изпълнително дело, 5- годишната давност не е изтекла. В заключение съдът е приел, че предявените искове са неоснователни и ги е отхвърлил. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че първите три въпроса в изложението са релевантни и обуславят селектирането на жалбата. Обобщени и уточнени от състава на ВКС, те се свеждат до въпроса за началния момент и течението на давностния срок за вземане, предмет на образувано и прекратено по право (перемирано) изпълнително дело преди 26.06.2015 г., когато е обявено ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК, а ново изпълнително дело е образувано повече от 5 години след датата на перемпцията. Този въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд, който е счел, че независимо от настъпилата през м.01.2014 г. перемпция по първото изпълнително дело, давност за вземанията не е текла до 26.06.2015 г. и е приел тази дата за начало на новия давностен срок. Касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът откога тече (и тече ли) давност за вземане по перемирано преди 26.06.2015 г. изпълнително дело, очевидно не е намерил отговор в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК, доколкото на настоящия състав на ВКС е служебно известно, че и след приемането на цитираното тълкувателно решение е налице противоречива съдебна практика на съдилищата, включително и на състави на ВКС в постановени по реда на чл.288 ГПК определения (след възобновяването на спрените в тази връзка дела). Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение