Определение № 1698 от 19.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 506/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 146 от 06.06.2022 г. по в. гр. д. № 18/2022 г. на ОС-Монтана, след частична отмяна на решение № 780 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 2016/2018 г. на РС-Монтана, са поставени в дял на А. Г. О., С. Р. С. и В. И. К. припадащи се части от общите части на сграда с идентификатор 48489.12.455.1 - стълбище, избени помещения и таван, а именно 25% идеални части или 46,40 кв. м., а в дял на П. С. Й., В. П. С. и М. П. С. са поставени припадащите им се части от общите части на същата сграда - стълбище, избени помещения и таван, а именно 75% идеални части или 60,80 кв. м.

Посоченото решение на ОС-Монтана е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отменително решение на ВКС. Развитието на делото е било следното:

С решение № 780 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 2016/2018 г. на РС-Монтана е извършена делба на жилищна сграда с идентификатор 48489.12.455.1 по КККР на [населено място], като в дял на А. Г. О., С. Р. С. и В. И. К. е поставен първият жилищен етаж, а в дял на П. С. Й., В. П. С. и М. П. С. – вторият жилищен етаж. Със същото решение в общ дял на всички съделители са поставени общите части на сградата при равни права. С решение от 02.11.2020 г. по в. гр. д. № 1440/2020 г. на ОС-Монтана това решение на първата инстанция е потвърдено. С решение № 60119 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 1295/2021 г. на ВКС, II-ро г.о., въззивното решение е обезсилено в частта, касаеща поставянето на общите части от сградата в общ дял на всички съделители и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане с указание да определи точния размер на припадащите се към всеки дял идеални части от общите части на сградата и да ги придаде към всеки един от дяловете. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция тези указания на ВКС са изпълнени след изслушване на експертиза.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. С. Й., В. П. С. и М. П. С..

Жалбоподателите описват всички извършени в годините изменения в първоначалния вид на сградата с цел превръщането й в двуфамилна: обособяването на два отделни входа за етажите; приобщаване на тераса към площта на първия етаж; зазиждането на вратите от първия етаж към вътрешното стълбище, осигуряващо достъп до мазето и тавана с цел увеличаване на жилищната площ на първия етаж и подобряване на неговата функционалност. Изложени са и твърдения, че само жалбоподателите са правили ремонт на покрива, като при всяко качване на ищците до таванското помещение, поради това, че те не стъпвали само върху гредите, подът пропадал и се налагало извършването на ремонт. Това наложило жалбоподателите да преустановят достъпа на ищците до тавана през стълбището, което обслужва втория етаж, като сменили патрона на входната врата, която осигурява достъп само до тяхното жилище, но не и до жилището на ищците, след като те си обособили самостоятелен вход. Жалбоподателите твърдят, че площадката, през която минава стълбището на втория етаж, е тяхна собственост, тъй като е включена в квадратурата на жилището им съгласно влязлото в сила решение по извършване на делбата на сградата. Жалбоподателите направили предложение на ищците да си разделят общите части, като мазето изцяло се ползва от ищците, които да си изградят собствен вход към него, а жалбоподателите да ползват целия таван, но съгласие не било постигнато.

Според жалбоподателите съдът не съобразил обстоятелството, че вторият етаж от сградата не е самостоятелно обособен обект и не е отделен от стълбището, а то минава през него. Обособяването на втория етаж щяло да доведе до значителни технически и финансови проблеми.

Иска се съдът да вземе предвид изготвената експертиза, която е посочила вариант, при който жилищната сграда може да се раздели на два обособени обекта без общ достъп. Общите части на сградата можело да се разделят реално, като жалбоподателите ползват целия таван, за което на стълбищната площадка на кота 0 се изгради преградна стена, а ответниците по касация ползват цялото мазе, като си изградят собствен вход към него.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил;

2. Може ли да се разпредели ползването на общите части между ищците и ответниците /стълбище, мазе и таван/, след като стълбището за тавана преминава през площадка, собственост на ответниците и включена в площта на жилището им, което не е отделено от стълбището;

3. Може ли да се разпредели ползването на общите части между ищците и ответниците, а именно стълбището, след като ел.инсталацията за мазето, стълбището и тавана е закачена към електромера на ответниците и те единствено заплащат разходите за ток на общите части, като отделянето на тази инсталация с отделен електромер е невъзможно;

4. Станали ли са единствени собственици на общите части ответниците, при условие, че ищците повече от 10 години не са ползвали мазето и тавана и не са поддържали общите части, а само ответниците са ги владели през този период лично за себе си;

5. Следва ли да се изплаща от ответниците на ищците като уравнение на дял площадката, през която минава стълбището на втория етаж, включена в квадратурата на тяхното жилище, и тя обща част ли представлява, или индивидуална част като част от жилище.

Ответниците в производството А. Г. О., С. Р. С. и В. Р. И.-К. оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускането й до разглеждане по същество.

По материалноправните въпроси № 2 - № 5 не е посочена практика на ВКС, на която въззивното решение противоречи. Задължението да посочи такава практика е на жалбоподателя, тъй като той обосновава поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това изискване в случая не е спазено.

Отделно от това въпроси № 2 - № 5 не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не поставят правен проблем, който може да е предмет на настоящото дело, т.е. те не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпроси № 2 и № 3 целят постигането на резултат, при който мазето, стълбището и тавана на процесната сграда или да се разпределят в собственост на съделителите като припадащи се обслужващи площи към всеки от дяловете, получени от тях при извършване на делбата, или да се разпредели ползването им. Този резултат обаче не може да бъде постигнат в настоящото производство. На първо място – решението по извършване на делбата, с което в дял на жалбоподателите е поставен вторият етаж от жилищната сграда, а в дял на ответниците /ищци по иска за делба/ – първият етаж, е влязло в сила. С това решение мазето, стълбището и тавана не са придадени като обслужващи площи към никой от дяловете, а са третирани като общи части на сградата. Като общи части те следва да се третират и в настоящото производство, което има по-тесен предмет – определяне на размера на припадащите се към всеки от дяловете идеални части от общите части. Таванът не би могъл и да бъде складово помещение към втория жилищен етаж, тъй като според заключението на вещото лице той е подпокривно пространство – т.е. той е обща част по естеството си. При това положение в сградата има само едно складово помещение – мазето, и то следва да бъде също обща част, тъй като трябва да обслужва и двата самостоятелни обекта – жилището на първия и жилището на втория етаж. Стълбището пък осъществява достъпа на всеки от дяловете до общите части и самото то също представлява обща част. След влизане в сила на решението за извършване на делбата производството се движи само по въпроса за определяне на размера на припадащите се към всеки от дяловете идеални части от общите части – мазе, стълбище и таван. В това производство не може нито да се разпределя към всеки от дяловете обслужваща площ /т.е. общите части да придобият друго предназначение – складова и обслужваща площ към отделните жилища/, нито ползването на общите части да се разпределя между съделителите, тъй като това излиза извън предмета на делото. Затова и посочените два въпроса не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Същото се отнася и за въпроси № 4 и № 5. Конкретно въпрос № 4 цели да се признае на жалбоподателите придобиване по давност на мазето, стълбището и тавана – резултат, който не може да бъде постановен. Съгласно т. 4 на ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Същото важи и за другите общи части на сградата – мазе и стълбище. Въпрос № 5 пък е свързан със сумата за уравнение на дяловете и също е преклудиран, тъй като тази сума е определена с влязлото в сила решение за извършване на делбата. Във втората си част въпрос № 5 също излиза извън предмета на настоящото дело, което е с изключително тесен обхват – определяне на размера на припадащите се към всеки етаж от сградата идеални части от общите части – мазе, стълбище и таван.

Не може да се допусне касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос № 1 - за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил. Въззивният съд е обсъдил в решението си фактите, които са от значение за предмета на делото, т.е. какъв е размерът на идеалните части от общите части на сградата, които се припадат към всеки от дяловете, получени от страните при извършване на делбата. Всички други въпроси, които са извън този предмет, въззивният съд не е длъжен да обсъжда. Затова неговото решение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВКС.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Само от прочита на решението не се откриват груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,