Определение № 11 от 09.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 907/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 09.03.2011г. по гр.д.№582 / 2010., в частта му, с която АС София е осъдил С. община и МРРБ да заплатят на Н. и Х. В. сумата 2 590 лева разноски и е отхвърлил искането на МРРБ за присъждане на 80 лева юристконсулско възнаграждение. Жалбоподателят – М. на р. р. и бл., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката ва ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд е осъдил С. община и МРРБ да заплатят на Н. и Х. В. сумата 2 590 лева разноски и е отхвърлил искането на МРРБ за присъждане на 80 лева юристконсулско възнаграждение. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от МРРБ на 28.04.2011г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от исковете е под 5000лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът