Определение № 91 от 21.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4218/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2-във вр. чл. 220, изр. 2-ро ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9185 от 14.VІІІ.2013 г. на сдружението „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи”-С. /по-нататък само „Бюрото”/, подадена против определение № 1669 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 24.VІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2223/2013 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу протоколното определение на СГС, ГК, с-в І-19, държано в откритото с.з. на 8.ІV.2013 г. по гр. дело № 4722/2012 г.: за отказ на първостепенния съд допусне привличането на [фирма] като трето лице-помагач, поради това че искането е било направено извън пределите на преклузивния срок по чл. 219, ал. 1 ГПК. Единственото оплакване на Бюрото частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело уважено искането на Бюрото като ответник в първоинстанционното пр-во пред СГС за привличането на [фирма] като трето лице, което да е негов помагач в този процес. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Бюрото частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС „и с тази на други съдилища” по два правни въпроса, всеки един от които имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на сдружението „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи”-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 9, б. „ а ” на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.: „Определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение