Определение № 46 от 03.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 21/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Р. И. С. е обжалвала определението на Върховния касационен съд, друг състав на първо гражданско отделение № 375 от 22.11.2011г. по гр.д. № 831/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Габрово № 166 от 17.08.2009г. по гр.д.№ 153/2009г. Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо развитието на производството за отмяна определение и е процесуално допустима. Ответниците не са подали отговор по реда на чл.276 ал.1 ГПК. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима като неотговаряща на изискванията на чл.306 ГПК да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, освен това е и просрочена. В частната жалба се поддържа, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила, защото съдът е извършил преценка за допустимостта на молбата от гледна точка на изискванията чл.280 ал.1 ГПК без да посочва какви са нередностите на молбата за отмяна. Поддържа се допуснато нарушение на процесуалните правила – чл. 22 ал.1 т.5 ГПК, довело до нищожност на постановения съдебен акт, тъй като съдията-докладчик е участвал в състава, който се е произнесъл по касационна жалба по същото дело и е следвало да се отведе от разглеждане на молбата за отмяна. В жалбата се изразява и несъгласие с тълкуването на чл.305 ГПК относно срока за отмяна. Частната жалба е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънистанционен контрол на влезли в сила решения, но само на основанията, посочени в чл.303 ГПК, които са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Р. И. С. е подала молба за отмяна на решението на Габровския окръжен съд № 166 от 17.08.2009г. по гр.д.№ 153/2009г., което е влязло в сила на 09.08.2010г., когато е постановено определение на ВКС по чл.288 ГПК № 864 от 09.08.2010г., с което не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на Габровския окръжен съд. Молителката е посочила, че при постановяване на първоинстанционното решение по гр.д.№ 402/2000г. съдът е допуснал процесуална грешка като не е напътил ответницата, че не сочи други доказателства за своите твърдения, освен представените нотариална покана и пощенски записи. Редно е било съдът да назначи вещо лице, което да извърши нужните изчисления дали сумата за парично уравнение на дяловете в делбата е платена или сам да направи изчисления. Молителката твърди, че е направила собствена математическа проверка и е установила, че в шестмесечния срок от възлагането не й е изплатена цялата сума. Според нея това се подкрепя от съвсем нов неизвестен на съдилищата факт – налице са допълнително преведени 47.15 лв. от 03.01.2011г. по изп.дело 2/2005г., изтеглени от пълномощника на 11.01.2011г. съгласно извлечение от сметка на Д., но такъв документ не е представен с молбата за отмяна, а и той би бил неотносим към соченото основание като удостоверяващ факт, възникнал след постановяване на решението. Представено е запорно съобщение от 03.08.2009г. При това съдържание на молбата за отмяна тричленният състав при спазване на правомощията си по чл.307 ГПК правилно е констатирал, че тя е процесуално недопустима, защото от изложените в нея твърдения не може да се изведе нито един от фактическите състави на чл.303 ГПК. Молителката се е позовала на основанието по чл. 303 т.1 ГПК, но липсва обосноваване на значението на представените документи към правните изводи на съда в решението, на което се иска отмяна, а са развити доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила, които не са относими към отмяната по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че молбата за отмяна е и просрочена, тъй като запорното съобщение е с дата преди влизане в сила на решението, следователно тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК – 09.08.2010 г. и е изтекъл на 09.11.2010г., а молбата е подадена няколко месеца по-късно, на 30.03.2011г. Д. за нищожност на определението като постановено от незаконен състав също е неоснователен, защото отмяната е самостоятелно производство и участието в състава на съда на съдия, постановил решение по касационна жалба при предходно разглеждане на делото от ВКС не попада в хипотезата на чл. 22 ал.1 т.5 ГПК. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да се потвърди. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение