Определение № 338 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 130/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. В. като пълномощник на Г. З. К., срещу въззивно решение № 364 от 22.10.2019 г. по в.гр.д. №585/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, а доколкото е извършил такъв анализ, е направил погрешни фактически и правни изводи. Според касатора въззивният съд неправилно е определил приложимия закон, с оглед на който следва да се преценява законността на построената сграда на ответниците, поради което неправилно е приел, че същата е изпълнена с незначително отклонение от одобрения архитектурен проект. Счита за необоснован и извода на въззивния съд, че по делото не е доказано с какво допуснатото нарушение на правилата, регламентиращи строителство на жилищните сгради, му пречи да упражнява своето право на собственост. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, и по въпроса относно задължението на ищеца по иск с правно основание чл. 109 ЗС да докаже фактическите си твърдения, както и на основание чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК- поради очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Л. К. К. и Л. Д. К. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 938 от 28.06.2019 г. по гр.д. № 3851/2018 г. на Районен съд Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от Г. З. К. против Л. К. К. и Л. Д. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат чрез зазиждане двата прозореца на западната фасадна стена на масивната двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ V-..... в кв. .... по плана на [населено място], общ. П., да премахнат двата вентилационни отвора на същата фасадна стена, както и да премесят двата климатика, поставени на южната фасадна стена, на подходящо място, което да изключва изтичане на отделяната от тях вода в частта от дворното място, определено за ползване на ищеца. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят Г. К. и ответниците Л. К. и Л. К. са съсобственици при равни права - по 1/2 ид. част на УПИ V- ..... в кв. ..... по плана на [населено място], както и че в имота има построени две жилищни сгради, които са индивидуална собственост на съобствениците на терена. Жилищната сграда на ищеца е построена на уличнорегулациионната линия в западната част на дворното място, а тази на ответниците е в източната част и отстои на 3.85 м от уличната регулация. Източната фасада на сградата на ищеца и западната фасада на сградата на ответниците се застъпват частично в протежение на около 5.20 м. Разстоянието между двете сгради в северния край на застъпването е 2.05 м, а в южния- 1.80 м. Прието е, че на 15.09.1976 г. е одобрен архитектурен проект за построяване на жилищната сграда на ответниците при условията на чл. 241 ППЗТСУ/ отм./. Проектирана е двуетажна жилищна сграда, с първи етаж- приземен, и втори жилищен етаж, с височина на сградата от подовата плоча на приземния етаж до стреха на 6 м. Тъй като входът на сградата е бил предвиден от запад, а от тази страна се е намирала жилищната сграда на ищеца, е коригирана ориентацията на фасадите, като северната фасада е минала на запад, а западната фасада, на която е и входът за жилището на ответниците, е минала на север. На фасадата, която е станала западна, са проектирани два прозореца на две помещения на първия етаж, и три прозореца на жилищния етаж. На всичките четири фасади на сградата има проектирани прозорци. Установено е, че жилищната сграда на ответниците е реализирана в периода 1976 - 1978 г. в съответствие с одобрения архитектурен проект, с незначително отклонение/ 2.75 м./ в площта на сградата. На западната фасада има два прозореца - на първия етаж в кухненския бокс, и на втория етаж - също в кухненския бокс. На стената на западната фасада са избити и два вентилационни отвора, с поставени П. тръби с ф 100, като на първия етаж вентилационният отвор е в банята, а на втория- в кухненския бокс. На южната фасада са поставени два климатика - един на първия и един на втория етаж, тръбичките на които са монтирани по начин, че водата попада в частта от дворното място, определено за ползване от ответниците и не капе в частта за ползване от ищеца, или върху изградената ограда, разделяща двете части за ползване. По делото е представено копие от скица с виза за проектиране на жилищната сграда на ответниците, което е неясно и нечетливо. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е дала заключение, че в нея щрихованото петно за сградата на ответниците е свободно стоящо, в близост до сградата на ищеца. Скицата е издадена по предходния план на [населено място], действащ преди 1977 г. Сега действащият план е одобрен през 1977 г. и в него е заснета и нанесена само сградата на ищеца, която е отразена като едноетажна. През 1977 г. е одобрен и застроителен план, в който за имота е предвидено ново свободностоящо застроително петно на два етажа в лицевата му част, като не е предвидено запазване на жилищната сграда на ищеца. Твърдението на ищеца е било, че сградата на ответниците е изградена на недопустимо близко отстояние от собствената му сграда, като по този начин е било отнето естественото осветление на жилището му. Предявеният иск има за предмет премахване на двата прозореца от западната фасада на къщата на ответниците, двата вентилационни отвора, за които в исковата молба са изложени твърдения, че са източници на неприятни миризми, които проникват в жилището, както и за преместване на двата климатика, поставени на южната фасада, които му пречат да упражнява правото си на собственост върху дворното място, тъй като при работа от тях се отделя вода, която се стича на оградната стена и оттам се излива в определената му за реално ползване част от двора. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че законността на построената от ответниците сграда следва да се преценява съобразно строителните правила и норми, действали към момента на одобряване на архитектурния проект за изграждането й, в случая – съобразно изискванията на Строителните правила и норми за изграждане на населените места, които са били в сила към 1976 г., когато проектът е бил одобрен. Анализирайки заключението на съдебно - техническата експертиза е направил извод, че при построяване на сградата е спазено изискването на § 19 от СПНИНМ сградите в един парцел да не се застрояват една зад друга, както и изискването за отстояние между тях съгласно § 7, което при допустима височина на сградата до 2 етажа е 3 м, като е придвидена и възможност по изключение със застроителен план отстоянията да бъдат намалени до 2 м с оглед размерите, изложението на парцелите и възможностите за застрояването им. Аналогични са и разпоредбите на чл. 74, ал.2 СПНИНМ/ отм./, регламентиращи застрояването в селата. Намерил е за неоснователен доводът на ищеца за приложимост на разпоредбите на Наредба № 5 за строителни правила и норми по Т./ ДВ бр. 69/77 г./, като е посочил, че няма законово установено изискване за изменение на архитектурния проект, когато след одобряването му и по време на строежа на сградата е била изменена нормативната уредба. В обобщение съдът е приел, че сградата на ответниците не е изградена в нарушение на строителни правила и норми, прозорците и вентилационните отвори на западната фасада са съобразени с одобрения архитектурен проект, поради което не могат да се квалифицират като неоснователни действия, създаващи пречки за ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Като допълнителен аргумент за неоснователност на предявения негаторен иск е посочил и това, че по делото не са ангажирани доказателства за излъчване на лоши миризми от вентилационните отвори. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. Доводите, с които се обосновава значението му за изхода на делото, отразяват тезата на жалбоподателя, че за да възникне задължение за въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, е достатъчно във въззивната жалба да бъде посочено, че първоинстанционното решение се атакува като необосновано и незаконосъобразно, като не е необходимо тези оплаквания да бъдат мотивирани. В своята практика ВКС последователно приема, че по подадена бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение, и при липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на императивна материалноправна норма, е недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния съд. Бланкетната въззивна жалба е допустима, но по нея съдът дължи проверка на първоинстанционното решение само в рамките на служебните му задължения. Като съд по съществото на спора въззивният съд е длъжен да се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, както и за допустимостта му - в обжалваната негова част. По отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само посочените от жалбоподателя фактически констатации. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, както и трайната практика на ВКС, обективирана напр. в решение № 172 от 10.04.2017 г. по т.д. № 2312/2015 г. на І т.о.; решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр.д. № 3418/2013 г. на І г.о., решение № 216 от 19.01.2015 г. по гр.д. № 2008/2014 г. на І г.о. и др. В случая въззивният съд е бил сезиран с бланкетна въззивна жалба, в която е посочено само, че въззивното решение е неправилно, „защото съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин противоправно поведение на ответниците, с което да пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост”, както и че ”този извод противоречи на установените по делото факти, сочещи на поддържано от ответниците противоправно състояние”. Посочено е, че конкретни доводи за наличието на тези пороци ще бъдат изложени при разглеждане на делото. Основното оплакване, развито в пледоарията по същество, е за това, че сградата на ответниците е изградена при неспазено минимално отстояние от сградата на ищеца. Това оплакване е обсъдено от въззивния съд, който е изложил подробни мотиви защо приема, че законността на сградата следва да се преценява с оглед строителните правила и норми, действащи към момента на одобряване на архитектурния проект, а не с оглед последващите нормативни изменения, в какъвто смисъл са били доводите на жалбоподателя. Обсъдени са всички събрани доказателства във връзка с осъщественото строителство и е направен извод, че е спазено изискването на § 19 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, които са били в сила към момента на издаване на визата за проектиране и на одобряване на архитектурния проект за построяване на сграда в съсобствения парцел при спазване на допустимите отклонения за разстояние между съществуващата и новата сграда. Неоснователно е и искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради очевидна неправилност. Касаторът обосновава наличието на това основание с твърдението, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на § 19 във вр. с § 7 СПНИНМ, респ. чл. 21 от Наредба № 5 за строителни правила и норми по Т./ ДВ бр. 69/77 г./, като е приел, че допустимото минимално разстояние между две свободно построени сгради в един УПИ е 3 м, и може да бъде намалено с 1/3 – до 2 м. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че съгласно действащия застроителен план, одобрен през 1977 г., сградата, собственост на жалбоподателя не се запазва като елемент от бъдещото застрояване. При преценка на правилността на обжалваното решение това обстоятелство не може да бъде игнорирано, доколкото както разпоредбата на § 9 от СПНИНМ/ отм./, така и чл.10, ал.7 от Наредба № 5/77 г. за правила и норми по Т./отм./в редакция ДВ бр. 69/77 г., приложими и за разстоянията между сгради, разположени в един парцел, предвиждат застрояването на новата сграда да бъде съобразено с разположението на съществуваща масивна сграда, при условие, че заварената сграда е най- малко на 2 етажа и се включва в бъдещото застрояване. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация Л. К. К. и Л. Д. К. сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 700 лв. Водим от гореизложеното съдът