Определение № 50526 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1729/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място], срещу решение № 61/15.04.2022 г., постановено по т.д.№ 8/2022 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260094/14.10.2021 г. по т.д.№ 496/2020 г. на Русенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Билбобул“ ООД /н/, [населено място], иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер от 417919,55 лв., от които 327362,02 лв. – главници и 90557,53 лв. лихви, начислени до 02.07.2020 г. като обезпечени с Постановления за налагане на обезпечителни мерки от 09.11.2017 г., от 13.06.2018 г., от 19.12.2018 г., от 23.01.2019 г., от 14.03.2019 г. и от 08.06.2020 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, вписани в ЦРОЗ под № 2017112002440, № 2018071803070, № 2019010200210, № 2019030501381, № 2019032002920 и № 20200624401612. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците „Билбобул“ ООД /н/ и синдикът В. И. Г. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че синдикът на „Билбобул“ ООД е включил в списъка на служебно приетите вземания по чл.687, ал.2 ТЗ публични вземания в общ размер на 414880, 68 лв., от които главници за данъци - 111197,45 лв., за задължителни осигурителни вноски - 296050,80 лв. и за имуществени санкции - 7588,23 лв., всички с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ и лихви върху тези вземания: от 470,90 лв., 1576,85 лв. и 44,72 лв., всички с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ. При предявяването вземанията са били разграничени по видове, но не са били посочени размерите на вземанията по всяко едно от основанията. За всички приети вземания се е твърдяло, че са обезпечени с издадени от публичен изпълнител постановления за налагане на обезпечителни мерки, което ги правело привилигировани и съответно подлежали на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Въззивният съд е изложил съображения, че предвидената привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, следва да се тълкува корективно. Вписването на запора има за последици единствено противопоставимост на правата на обезпечения кредитор спрямо кредитора, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като в този случай при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството хирографарен, а не обезпечен. Вписването на запора дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, съответно такова право не може да бъда признато на кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не създава право на предпочтително удовлетворение, а предимство при конкуренция на различните способи за принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл.32а ЗОЗ). Взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори съгласно чл.459, ал.1, във вр. с чл.457, ал.1 и чл.360 ГПК, т.7 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и чл.217, ал.1 и ал.3 и чл.194, ал.5 ДОПК. Посочено е, че съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите в несъстоятелността. Приведен е аргумент и от нормата на чл.724 ТЗ, според която кредиторите, в чиято полза са учредени залог или ипотека, се удовлетворяват от цената на заложената или ипотекирана вещ, докато всички останали кредитори, включително и тези с вписани запори и възбрани, се третират като необезпечени. Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса „Дали публичните вземания, предявени от НАП и обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, които безспорно попадат в приложното поле на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се удовлетворяват с поредността, определена от същата разпоредба и подлежи ли на стеснително тълкуване разпоредба, регламентираща привилегия на удовлетворяване в производството по несъстоятелност?“. Основанието за допускане на касационно обжалване е мотивирано с предвиденото в закона по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ удовлетворяване от получената сума от продажбата на кредиторите с вписан запор по ЗОЗ), с оглед значението на вписването на обезпечителните мерки, чрез което взискателят да си гарантира непротивопоставимост на по-късно учредени особени залози и съответно да се препятства възможността на други лица да се ползват от облекчен ред за изпълнение без съдебна намеса (чл.32, ал.1 и чл.32а, ал.1, вр. чл.32, ал.7, вр. чл.12, ал.2 ЗОЗ). Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Поставеният правен въпрос е включен предмета на делото и по същия въззивният съд е изложил съображения. Решаващият състав е споделил становище на ВКС, отразено в определение № 519/15.11.2019 г. по т.д.№ 515/2019 г. на І т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК. В същият смисъл са и други определения на ВКС, с които не е допуснато касационно обжалване – определение № 295/21.05.2021 г. по т.д.№ 1585/2020 г. на ІІ т.о., определение № 238/10.05.2021 г. по т.д.№ 1597/2020 г. на ІІ т.о., определение № 60338/07.06.2021 г. по т.д.№ 2011/2020 г. на І т.о., но липсва решение на ВКС, а въпросът се решава противоречиво от въззивните съдилища (като например решение № 1/03.01.2017г. по в.т.д. № 431/2016г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 230/03.08.2020г. по в.т.д. № 227/2020г. на Пловдивски апелативен съд). Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като въведеният въпрос се уточни с оглед на обстоятелството, че част от запорите са вписани преди (а не само след) решението за откриване на производството по несъстоятелност, а именно: „Дали публичните вземания, предявени от НАП в производството по несъстоятелност, обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и тази разпоредба подлежи ли на стеснително тълкуване?“ На основание чл.84, т.1 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ касаторът не дължи внасяне на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд