Определение № 415 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 16616/08.02.2016 година на Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А., В. Й. А., Е. Г. А., И. Г. М., всичките чрез адв. М. Б. -САК срещу Решение от 08.12.2015 година по гр.В.д. Nо 575/2015 година на Софийския градски съд по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, въззивният съд е отменил решение на първата инстанция, с което е уважени заявените от Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Й. А. и В. Й. А./ като наследници на Й. Г. А./, Е. Г. А., И. Г. М. срещу И. Б. Б., Л. П. Б. и Д. П. Ф. ревандикационни искове общо за 178 кв.м., реална част от парцел XXXIII - 108, заключена между букви АБВГ на скица и пререшавайки спора е постановил ново решение с което исковете са отхвърлени. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност касаят неправилното приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно реституцията на земеделски земи, предмет на замени по ЗТПС /отм./ при липсата на установена идентичност, нарушение на процесуалните правила относно възможността съдът да се ангажира с искане за косвен контрол за материална незаконосъобразност на реституционната процедура. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че с обжалваното решение по въпроса за възможността на ответника по иск за собственост на земи, предмет на замяна по ЗТПС / отм. /да оспори титула за собственост на праводателя на ищците на земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на обобществяване на земите, без ответникът да заявява права върху имота към същия момент? За допустимостта в тези хипотези да се иска косвен контрол за материална незаконосъобразност на земеделската реституция, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебна практика - Решение No 180 от 18.04.2007 год. по гр.д. No 3080/2005 год. на ВКС –IV г.о., Решение No 329 от 27.04.2010 год. по гр.д. No 927/2009 год. на ВКС –I г.о. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалния въпрос: за зачитане удостоверителната сила на пресъдено нещо на решение, с което е установено наследственото правоприемство по отношение на спорния имот пл.No 2572/ част от който са претендираните 178 кв.м./ и следва ли във всеки последващ правен спор на същите ищци-правоприемници спрямо различни лица да доказват този факт, въпреки ангажираните в тази насока писмени доказателства и влезли в сила съдебни решения ? с довод, че по три спора с други лица, същият съд е приел за установено правоприемството на целия имот- сочат се Решение от 17.05.2013 година по гр.В.д.No 15503/2011 год. на СГС-II-А, Решение п о гр.д.No 18137/2011 год. на СГС –IV-Д. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация И. Б. чрез адв. С. Л.- САК, с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Поддържа се, че наведените доводи по същество си съставляват вече изложени доводи по незаконосъобразността на обжалваното решение. Счита, че постановени съдебен акт следва практиката на съдилищата по приложение на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ относно възможността за възстановяване собствеността на недвижим имот, получен при замяна по ЗТПС / отм./ когато същият е застроен преди 01.03.1991 година, възразява се срещу повдигнати въпроси и доводи касационната жалба относно факти, за които няма произнасяне от въззивния съд, сочи се, че поставеният въпрос за проведен косвен контрол на акта на земеделска реституция не съответства на мотивите на съда, такъв контрол няма проведен, а посоченото съдебно Решение No 180 не съставлява задължителна съдебна практика по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа се, че поставеният процесуален въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване по съображения, че тези съдебни решение и въпроса за тяхната удостоверителна сила се поставя едва пред касационната инстанция и въззивния съд не е могъл да се произнесе по този въпрос, отделно от безспорния факт, че тези съдебни решение не могат да бъдат противопоставяни на ответник-страна по настоящото дело, който не е участвал по другите дела. По същество се сочи, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно по същество по обстойно изложените правни и фактически съображения на защитата. Претендират се разноски в размер на 500 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съдебен акт- въззивно решение по вещен иск. След преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване и доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за селекция и допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос за възможността на ответника по иск за собственост на земи, предмет на замяна по ЗТПС / отм. /да оспори титула за собственост на праводателя на ищците на земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към момента на обобществяване на земите, без ответникът да заявява права върху имота към същия момент? За допустимостта в тези хипотези да се иска, а съдът да упражни косвен контрол за материална незаконосъобразност на земеделската реституция, не може да се приеме за правен въпрос, обусловил изхода на спора по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. За да отмени решението на първата инстанция, с което е зачетен титула за собственост на ищците- Решение No 6963/22.01.2007 година на ОбСЗГ- Овча купел С., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ, ограничаващи възможността за земеделска реституция на земи, получени по реда на ЗТПС/ отм./ от трети лица, предвид извършено застрояване на имота преди 01.03.1991 година и като е приел, че е налице „незаконосъобразен административен акт на органа на поземлена собственост, при който/ акт/ при спор за собственост по възражение на заинтересованата страна съдът има правомощие да упражни косвен съдебен контрол и да не зачете действието му“, е постановил ново решене, с което исковете по чл. 108 ЗС са отменени. Поставеният въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на правния спор, тъй като от данните по делото не може да бъде направен извод за наличен спор относно принадлежността на процесната реална част от имота на ответника И. Б., респ. частните и праводатели, към минал момент- колективизацията на земите в местността. В този аспект не може да се приеме, че е възникнал спор с предмет кому е принадлежало правото на собственост на процесните земеделски земи към минал момент. Спорът за собственост на процесните 178 кв.м. е разгледан на база конкуриращите права на собственост на ищците- като наследници на правоимащо лице по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ, легитимиращи правата си въз основа на реституционното решение на ОбСЗГ и правата на праводателите на ответника Б. по протокола за замяна по реда на ЗТПС/ отм./, Правото на лицата, получилите земеделски имот по реда на замяна по ЗТПС / отм./ да запазят действието на замяната поради факта, че полученият в замяна имот е разпореден в полза на други лица или е застроен към дата 01.03.1991 година / без спор в тази насока/ се базира на нормата на закона и не съставлява спор за принадлежността на земите към минал момент. С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като земеделец/ наследодателя на ищците/, който е внесъл земите в ТКЗС, макар и да е получил позитивно решение от органа на поземлената реституция, не може да ревандикира имота си защото, след което земите са били предмет на замяна от ТПС комисия, макар и да е реализирано правото да възстанови собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то този правоимащ не може да получи земите си в реални граници, тъй като същите са под режима на чл. 18 ал.3 ППЗСПЗЗ. Чрез цитираната разпоредба законодателят разрешава колизията на бившите собственици на имоти, включени в ТКЗС, ДЗС или друга организация и правата на лицата, на които тези имоти са били предоставени по реда на замяната по ЗТПС / отм./, като бившите собственици могат да имат приоритет само и доколкото лицата, получили имота в замяна не са се разпоредили с него или не са го застроили към дата 01.03.1991 година .Доколкото при влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е заварен като собствен на трети лица в резултата на извършена преди тази дата разпоредителна сделка с имота от страна на приобретателя по замяната или е застроен, то замяната остава в сила и имотът не подлежи на възстановяване на бившите / преди замяната собственици/. Давайки разрешение на проблема в тази насока, не може да се твърди, че процесуалното поведение на решаващия съд, с което искът на бившите собственици се отхвърля, съставлява форма на косвен контрол за материална незаконосъобразност на реституционния акт. Изведеният въпрос за зачитане удостоверителната сила на пресъдено нещо на решение, с което е установено наследственото правоприемство по отношение на спорния имот пл.No 2572/ част от който са претендираните 178 кв.м./ и следва ли във всеки последващ правен спор на същите ищци-правоприемници спрямо различни лица да доказват този факт, въпреки ангажираните в тази насока писмени доказателства и влезли в сила съдебни решения ? не кореспондира с данните по делото. С Решение по гр.д. No 6609/1996 год. на СРС 40 с-в, потвърдено по с решение по гр.В.д. No 2781/2007 год. и Определение No 961 от 31.08.2009 година на ВКС-ГК, I г.о. е налице произнасяне по иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Този иск е бил насочен срещу ищците по настоящия спор/ касатори в настоящото производство /и постановеният от съда отхвърлителен диспозитив формира между страните по спора сила на пресъдено нещо относно липсата на предпоставките да се признае в полза на ищците по това дело претендираното материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, но не може да се поддържа, че формира сила на пресъдено нещо, че именно ответниците по иска / доколкото същите не са поискали изрично произнасяне по пътя на насрещно заявена претенция/, че са собственици. Този извод е израз на предмета на спора на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, когато спора за собственост към минал момент се развира под формата на защита с положителен установителен иск.В рамките на настоящия спор за ревандикация не може да се зачете действието на съдебното решение в исканата от касаторите насока, тъй като при всеки правен спор за собственост/ чл. 108 ЗС, чл. 124 ал.1 ГПК / ищцовата страна доказва пълно и пряко, че е носител на правото на собственост, предмет на търсената защита от съда. С обжалваното решение, въззивният съд не е влязъл в противоречие с цитираната съдебна практика, която касае различна от тази по делото хипотези, поради което и не може да бъде установено противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС като основание да се допусне касационно обжалване. По направеното искане за разноски от ответника по касация. Искането е основателно предвид липсата на предпоставки да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. Искането е доказано по размер, съобразно на представения Договор за правна защита и съдействие А 573591/08.03.2017 година / л.77/ за сумата 500 лв. / петстотин лева/, в който размер следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС