Определение № 400 от 10.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1973/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 286 ал.2 вр. с ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЗД [фирма] против разпореждане № 669 / 25.02.2013 год. по т.д. № 1173 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната, като нередовна, касационната жалба на дружеството против постановеното по делото въззивно решение. Жалбоподателят оспорва основанията на които е приета нередовност на касационната жалба, предвид надлежно внесена с оглед указанията държавна такса, представен препис за насрещната страна, каквато счита единствено ищцата, не и конституираният наред с жалбоподателя, но при евентуално съединяване на исковете ответник - Е. Д., както и предвид несъстоятелност на вмененото, като задължително условие за редовността на жалбата, изискване за отделно приложение по чл.284 ал.3 ГПК, вместо инкорпорирането му в самата касационна жалба, какъвто е случаят. Уведомената ответна страна - А. Р. - не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим акт, но е неоснователна, поради следното: С разпореждане № 401 / 04.02.2013 год., възивният съд е дал указания за отстраняване нередовности на касационната жалба на ЗД [фирма]: представяне на отделно приложение по чл.284 ал.3 ГПК, с изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК / макар същите, достатъчно ясно отделени от останалото съдържание на касационната жалба, да са инкорпорирани в нея /, заплащане на държавна такса по обжалването / каквато е последващо заплатена от лице, посочено като пълномощник, но без доказателства за упълномощаване по делото /, както и за представяне на достатъчен брой преписи от касационната жалба и приложенията й, с оглед броя на насрещните страни / което недвусмислено насочва на представяне на допълнителни такива, при представен с касационната жалба 1 препис, находящ се в кориците на въззивното дело /. Очевидно и за последното въззивният съд е съобразил необходимото конституиране и призоваване и в касационна инстанция на евентуалния ответник - Е. Д., спрямо който исковете не са разгледани, с оглед уважаването им спрямо предпочитания ответник - ЗД [фирма]. С молба вх. № 1630 / 01.03.2013 год. дружеството по същество е оспорило надлежността на указанията, изключая дължима държавна такса, представяйки доказателство за плащането й. Съображенията за нередовност на касационната жалба, предвид незаплатена държавна такса от страната и непредставяне на отделно изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, не могат да бъдат споделени. Заплащането на държавната такса от трето за спора лице, без указано процесуално качество по делото, при безспорност на обстоятелството, че е внесена по конкретната касационна жалба / подадена от друга страна срещу въззивното решение по т.д.№ 1173 / 2012 год. на ПАС няма / е съобразимо, като отстраняващо нередовността на жалбата процесуално действие, като единствено сумата не би подлежала на възмездяване в полза на касатора, в случай на позитивно за същия решение и доколкото до момента на произнасяне в частта за разноските по спора не би било доказано заплащането й от името и за сметка на същия, макар от трето лице.Приложението по чл.284 ал.3 ГПК, в случай на инкорпорирането му в касационната жалба по начин, достатъчно ясно отделящ мотивирането на основанията за допускане на касационното обжалване от тези по чл. 281 т.3 ГПК – по правилността на въззивния акт, има идентични, на тези на представеното на отделен от касационната жалба материален носител приложение, правни последици. Правилно, обаче, въззивният съд е върнал касационната жалба поради непредставен препис от същата и приложенията за евентуалния ответник, като задължителна насрещна страна по същата. Неразглеждането на иска спрямо евентуалния ответник, с оглед уважаването му срещу предпочитания, не изключва качеството му на страна в касационното производството - ответник по предявения и намиращ се в латентно състояние, с оглед неразглеждането му на две инстанции евентуален иск - до влизане в сила решението по иска срещу предпочитания ответник. Предпочитаният и евентуалният ответници, макар формално на страната - ответник в първоинстанционното и въззивното производство, не се намират на една и съща страна в идентично и за двамата процесуално правоотношение с ищеца / като напр. обикновените другари, които само се уведомяват за производството, с оглед интерес от присъединяване – ТР № 1 / 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.2 / и интересите им в производството по правило конфронтират. На всеки стадий от развитието му, всеки от ответниците има правото да осъществявява процесуална защита в своя полза - евентуалния ответник в подкрепа осъждането на предпочитания и обратното. В този смисъл редакцията на чл.271 ал.2 ГПК, визирайки възстановяване висящността и по евентуалните искове, след отмяна на решението по главния, урежда единствено процесуалното правомощие на въззивния съд за пръв път да постанови решение по евентуалния иск, без връщане производството на първоинстанционния, именно защото и с качеството му на страна във въззивното производство, въпреки неразгледан от първоинстанционния съд главен иск, е осигурена двуинстанционност в произнасянето по същество на същия, респ. и за защитата на страната. Обжалването на въззивното решение по иска срещу предпочитания ответник не ограничава произнасянето до субективните предели на този иск и може да засегне правната сфера на евентуалния ответник, с отмяна на решението по главния иск и връщане делото на въззивна инстанция / чл.271 ал.2 ГПК /, срещу което евентуалният ответник има правен интерес от защита. Предвид това и двамата са задължителни страни в касационното производство. С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение