Определение № 4020 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2024 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. срещу решение № 214 от 14. 02. 2024 г. по гр. д. № 1535/2023 г. на ОС – Пловдив, 5 състав, с което след частична отмяна на решение № 262366 от 17. 10. 2021 г. по гр. д. № 16112/2020 г. на РС – Пловдив е отхвърлен предявеният от В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. против М. Р. Ч. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на М. Р. Ч., че ищците В. М. А., С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. са собственици общо на 1/2 идеална част (В. М. А. - на 5/16 идеални части, на основание сключен по време на брака й с А. Й. А., с н.а. № 67/17. 02. 1988 г., договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и наследяване на А. Й. А., а С. А. А., М. А. Х.-С. и Я. А. А. - на по 1/16 идеална част всеки от тях, на основание наследяване на А. Й. А. и сключен от последния в режим на СИО на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка) от едноетажна паянтова жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица], както и за отмяна, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, на констативен нотариален акт за собственост № 107, том IV, рег. № 4904, дело № 679 от 30.12.2011 г. до размера на притежаваните от ищците права – общо 1/2 идеална част от сградата. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Подаден е отговор на касационната жалба от ответника по иска М. Р. Ч., чрез адв. С. Б., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: По делото е прието за установено,въз основа на удостоверение № 94-В/10. 04. 1986 г., удостоверение № 94-И-07/22. 08. 1988 г. и удостоверение № 94-Е-36/16. 01. 1989 г., и трите издадени от Благоевски районен народен съвет – Пловдив на основание Закона за опрощаване на задълженията към държавата, Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места и Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети държавни дворни места за жилища на бездомници, констативен нотариален акт № 29/22. 10. 1986 г., както и от заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. В. Г. от 24. 11. 2023 г. и ски-и-приложения № 5 и 6 към него, че на В. А. С. е признато право на строеж върху помещения с обща квадратура 52, 25 кв.м. Според експертизата и скица-приложение № 5, както и окомерната скица-приложение № 6 към към същата (л. 62 и л. 63 от делото на ПОС), предмет на констативния нотариален акт и удостоверението са следните три помещения с обща площ 52 кв.м., придобити и ползвани от В. С.: полумасивно жилище № 3 по окомерната скица, находящо се в североизточната част на сградата с идентификатор ***, което не е предмет на иска, жилище № 6 по окомерната скица, между точки 1-2-3-6-1 на скица-приложение № 5, съответно на сградата с идентификатор ***по КККР и жилище № 7 по окомерната скица, между точки 3-4-5-6 на скица-приложение № 5, съставляващо западната част от сграда с идентификатор ***по КККР. Едноетажната еднофамилна паянтова жилищна сграда, изобразена между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение 5 към заключението на експертизата включва помещение, нанесено като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***и помещение, съставляващо западната част от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица]. Между двете помещения няма разделителна стена. С нотариален акт №67/17.02.1988 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка В. А. С. прехвърля на сина си А. Й. А., през време на брака му с ищцата В. М. А., 1/2 идеална част от притежаваните от нея сгради, ведно с 1/2 идеална част от правото на строеж на сградите, а с нотариален акт № 168/28. 12. 1987 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка В. А. С. продава на сина си М. Й. С. другата 1/2 идеална част от притежаваните от нея сгради, ведно с 1/2 идеална част от правото на строеж на сградите. В. А. С. (Т. Я. С.) e починала на 19. 03. 2001 г. и е оставила за наследници сина си А. Й. А., дъщеря си И. Ю. А., сина си Х. Ю. С. и внуците си С. А. С., И. А. С. и Н. А. Л., по право на заместване на сина й А. Х. С.. Наследодателят на ищците А. Й. А. починал на 2. 12. 2013 г. и оставил за наследници съпругата си В. М. А. и децата си С. А. А., М. А. А.-С. и Я. А. А. (ищци). С констативен нотариален акт № 107/30. 12. 2011 г. М. Р. Ч., Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч., наследници на М. Б. Ч., са признати за собственици по наследство и давност на цялата едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ***по КККР, включително и на западното помещение от същата, представляващо част от жилището между точките 1-2-3-4-5-6 на скица-приложение 5 към заключението на експертизата, включващо помещение, нанесено като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, и помещение, съставляващо западната част от самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица]. С нотариален акт за покупко-продажба № 108/30. 12. 2011 г. Р. М. Ч., К. Р. З. и С. Р. Ч. продават на М. Р. Ч. притежаваните от тях идеални части от сградата и по силата на тази сделка ответникът М. Р. Ч. се легитимира като собственик на цялата едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор ***. С констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 64/19.02.1998 г. Й. Б. В. и З. П. В. са признати за собственици на едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 30.20 кв.м, състояща се от две стаи и антре, построена в северозападната част на дворното място. От заключението на вещото лице В. Г. по допуснатата СТЕ, прието в първоинстанционното производство е установено, че в поземления имот с идентификатор ***са заснети четири сгради: по южната граница на имота са заснети сгради с идентификатори ***и ***, в североизточната част от имота – сграда с идентификатор ***, в западната част на имота – сграда с идентификатор ***. Сграда с идентификатор ***е заснета още в първия кадастрален план от 1935 г., в следващите кадастрални планове от 1978 г. и 1994 г., както и в кадастралната карта, а сграда с идентификатор ***е съществувала към 1988 г. (видно от техническата експертиза на вещото лице М. по гр. д. № 5356/1986 г. на ПРС) и е заснета за пръв път в плана от 1994 г. В приложение № 5 от заключението (л. 84 от делото на ПРС) вещото лице е означило границите на ползваните части от процесната сграда от трима различни ползватели, както следва: а/. площта по цифри 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1 от общо 20 кв.м се ползва от ищците, като тя представлява две помещения, които обхващат цялата сграда с идентификатор ***и западната част от сграда с идентификатор ***и между които помещения няма преградна стена, като достъпът до това жилище се осъществява само чрез самостоятелен достъп от двора; б/. ответникът ползва средното жилище с площ от 22 кв.м, означено по точките 3, 7, 8, 9, 4, 3, състоящо се от две помещения, което жилище също е със самостоятелен достъп от двора. Площта от 19 кв.м по точки 7, 12, 11, 10, 9, 8, 7 се ползва от трето, неучастващо в спора лице, като достъпът е само чрез самостоятелен вход от двора. Според заключението на вещото лице М. по гр. д. № 5356/1986 г. на ПРС, праводателката на ищците е притежавала сгради на три места с обща площ 52 квадратни метра по нотариален акт: жилище номер 3 в североизточната част на сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и помещения номер 6 и номер 7, съответни на сграда с идентификатор ***и западната част на сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и окомерната скица на вещото лице. М. Ч. (наследодател на М. Ч.) ползвала жилище номер 5 с две помещения в средната част на сградата по южната граница на имот номер ***, сега сграда с идентификатор ***. Установеното към 1988 година ползване на сградите в имот №***съответства точно и на архивните документи в Дирекция „УРОС и ЖП“ на Община Пловдив относно ползваните части от сградите като отделни жилища, установено от проверки на място на общински служители и изработени от тях схеми. От събраните по делото гласни доказателства (показанията на свидетелите Ю. Х. С., Н. Ш. Я., Ф. Й. Р., М. Й. И.) е прието за установено, че наследодателят на ищците А. Й. А. е ползвал жилището между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 1. В тази част живяла В. А. С. (Т. Я. С.) до смъртта си през 2001 г. След смъртта й А. живеел в посочената част от имота. В средната част от сградата, обозначена с цифрите 3, 7, 8, 9, 4, живеели родителите на ответника М. Р. Ч., а през последните 15 години М. Р. Ч., а в източната част, обозначена с цифрите 7, 8, 9, 10, 11, 12, 7, живеела друга жена на име Ф., която била допусната там от В. А. С. (Т. Я. С.). М. Р. Ч. и родителите му никога не са ползвали други жилищни помещения (източното или западното жилище). Така описаното фактическо положение и ползване е от много години. В момента никой не ползва частта, в която е живяла В. А. С. (Т. Я. С.). Според обясненията на ищцата В. А., дадени по реда на чл. 176 ГПК, тя и съпругът й са имали и са ползвали две стаички със самостоятелен достъп от двора, ответникът е ползвал две стаи в средната част на сградата със самостоятелен достъп от двора, помещенията в източната част са ползвани от Ф.. Семейството от раждането на децата (големият син бил роден 1983 г.) живеели в С., тъй като в П. нямало необходимите удобства, но често идвали. В стаите на ищците живеела свекърва й В.. През 1988 г. свекърва й В. посочила на синовете си коя част от имота ще се ползва от всеки от тях, и това е станало около 1988 г. От преписка по заявление вх. № 01-6979/ 08.01.2021 г., образувана пред СГКК, е видно, че ищците са подали заявление за изменение на КККР, изразяващо се в премахване на нанесената в плана граница между сгради с идентификатори ***и ***. Срещу заявлението е постъпило възражение от ответника, поради което преписката е оставена без движение до приключване на настоящето производство. От изисканото гр.д. № 5356 по описа за 1986 г. на Районен съд Пловдив, X. гр.с., е видно, че същото е образувано по искова молба на С. С. А. против В. А. С. и А. Щ. Е., за делба на дворно място, находящо се [населено място], [улица], ведно с построените в имота сгради. Производството по делото е прекратено и исковата молба е върната поради неизпълнение на указанията на съда. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен. Установено е по делото, че ищците са владели жилището, включващо помещението, заснето като обект с ***и западното помещение от обект с ***., които две помещения нямат разделителна стена помежду си и за които е налице самостоятелен достъп откъм двора. Не е установено да са ползвали останалите жилища от сграда с идентификатор ***, включително и жилището на ответниците в средната част на сградата. Не е установено и ответниците да са владели жилището, включващо помещението, заснето като обект с ***и западното помещение от обект с ***, ползвано от ищците. Посочено е, че поради грешка при заснемането, жилището на ищците е заснето като част от жилището на ответника. Прието е, че правото на собственост на реална част от имот е нещо различно от правото на собственост на идеални части от същия имот, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК поради очевидна неправилност на извода на съда, че предявен установителен иск за право на собственост върху 1/2 идеална част от сграда не би могъл да се уважи частично - за 1/2 идеална част от обособена в самостоятелно жилище реална част от тази сградата, ако е установено, че ищците са придобили собствеността върху 1/2 идеална част от обособената в самостоятелно жилище реална част от цялата сграда, но не и върху останалата реална част от цялата сграда. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,