Определение № 3934 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Н. Х. и Р. М. Х., като наследник на починалия първоначален ищец Н. В. Х., чрез процесуалния представител адвокат Й. против въззивно решение № 565 от 16.12.2022г. по в.гр.д. № 699/2022г. на Апелативен съд П., в частта с която е отменено решение № 260049 от 21.04.2022г. по т.д.№ 79/2021г. на ОС Стара Загора и е отхвърлен иска срещу ЗК“Лев Инс“АД в частта за разликата над 60 000лв. до 100 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на Н. Н. Х., настъпила в резултат на ПТП, на 10.07.2020г. в [населено място], ведно със законната лихва от 3.08.2020г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че пътното транспортно произшествие е настъпило в [населено място], около 18.15ч., на кръстовището на [улица]и [улица]между л.а.“Лендроувър Фриландер“,с рег. [рег.номер на МПС], управляван от английска гражданка и мотоциклет „Хонда“ЦБР,с рег. [рег.номер на МПС], управляван от пострадалия. С присъда № 8/10.03.2022г.по н.о.х.д. №2808/2021г. на ОС Стара Загора е прието, че водачката на автомобила, е нарушила правилата за движение, като не е съобразила поведението си със светлинните сигнали на кръстовището и е предприела завой наляво, при подаден жълт сигнал, забраняващ преминаването, като е навлязла в кръстовището при червен сигнал. Не е изпълнила задължението си да пропусне насрещно движещият се моторист, което е довело до удар, причинил смъртта му. Смъртта е причинен от тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка и мозъчен отток. В момента на удара скоростта на лекият автомобил е била 7.2 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета е била около 58 км/ч, а дължината на опасната му зона за спиране 37м. Той е имал възможност да възприеме автомобила като опасност за движението, когато е бил на разстояние от 26м. от мястото на удара /което е по-малко от опасната му зона за спиране/. Произшествието е настъпило на хоризонтален, прав и равен участък, в светлата част на денонощието, при хубаво време. Мотоциклетистът също е пресякъл кръстовището на червен сигнал на светофара. Ищците са родители на пострадалия. Той е бил на 29 години и е единственото им дете. Въззивният съд е посочил, че е извън нормалното разбиране за човешки отношения, родители да погребват дете. Загубата е безмерна и е за цял живот, а в конкретният случай – въз основа на прието заключение на психологическа експертиза – е установено, че при ищците се наблюдава много високо ниво на тревожност, емоционална лабилност, депресивна сиптоматика и невротизация на личността, което състояние е в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма след смъртта на сина им. След случилото се, животът им е изключително тежък /вж. показанията на свидетелите Н. и Н./. Съобразявайки тежестта на причините им болки и страдания, младата възраст на пострадалия и икономическата ситуация, съдът е определил справедлив размер на обезщетение от по 200 000лв. Уважил е направеното възражение за съпричиняване, по чл.51, ал.2 ЗЗД, остойностявайки го на 70%. Този извод е мотивирал със следните обстоятелства: пострадалият е управлявал мотоциклета си без да притежава изискуемата се правоспособност за управление на МПС категория „А“, без правилно поставена защитна каска /била е без поставен заключващ механизъм/, движел се е с превишена скорост от 58 км/ч., при разрешена от 40 км/ч./, навлязъл е в кръстовището на забраняващ сигнал. Той би могъл да избегне настъпването на ПТП, ако беше управлявал с разрешената скорост и беше съобразил светлинната сигнализация. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-специално относно необходимостта при преценката си съдът да съобрази и съотношението в приноса за настъпване на произшествието между виновния водач и пострадалия. Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т.д.№ 3540/2013г.на І т.о. и по т.д.№ 1775/2019г.на ІІ т.о. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Застрахователна компания „Лев Инс“АД, представлявана от изпълнител-ните директори Д. и А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Г., с който оспорва както допустимостта на жалбата, така и нейната основателност. Излага доводи по съществото на спора и счита постановеният акт за правилен. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният въпрос, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, от значение е за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с посочената практика, съгласно която – от значение при приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обективният принос на пострадалия. Освен, че приносът следва да бъда надлежно доказан от застрахователя и не може да почива на предположения, още съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата, като съпостави неговото поведение с това на водача на другото МПС, което е участвало в пътно транспортното произшествие. Съпоставянето на поведението на увредения с това на деликвента и отчитането на тежестта на допуснатите от всеки нарушения по отношение на вредоносния резултат, е съществено при определяне на процента, до който обезщетението следва да бъде намалено. С определение № 260441 от 13.04.2021г. по т.д.№ 79/2021г. само М. Н. Х. е освободена от заплащане на държавна такса. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение