Определение № 684 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5180/2015 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. С. против решение № 94 от 15.07.2015г. по гр.д.№ 142/2015г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която са определени квотите от допуснатия до делба недвижим имот с потвърденото решение от 28.10.2014г. по гр.д.№ 70586//2013г. на РС-Монтана. С него е допусната делба при квота за касатора – 3/8 ид.ч., за бившата му съпруга С. Д. К. – 3/8 ид.ч., за П. Р. В. и Д. И. В. – по 1/8 ид.ч. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът се е позовал на мотивите на влезли в сила решения между страните, а мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и за необоснованост на извода, че двамата ответници П. и Д. В. притежават частта си в режим на съпружеска имуществена общност, а не са съсобственици, както е формулиран диспозитива на съдебното решение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1 относно пределите на действие на силата на пресъдено нещо, 2. при изграждане на своите фактически и правни изводи ограничен ли е съдът от събраните по делото доказателства и конкретно може ли да приеме за доказан факт, за който не са представени доказателства. 3. длъжен ли е въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, посочени във въззивната жалба и има ли правомощия да провери правилността на решението изцяло в обжалваната част, или е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата. По тези въпроси твърди противоречие на въззивното решение и задължителната съдебна практика, която цитира и представя. Ответникът по касация П. Р. В. оспорва жалбата и допускането до касация. Д. В. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Предявен е иск за делба на ПИ 48489.29.647, ведно с еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 48489.29.647.1 с площ 71 кв.м. гараж с идентификатор 48489.29.647.2 с площ 17 кв.м. и постройка на допълващото застрояване с идентификатор 48489.29.647.3 с площ 91 кв.м. от касатора С. Д. С. против П. Р. В. и Д. И. В.. Ищецът се е позовал на н.а. № 194,т.4/20.10.1994г., с който С. Т. П. му прехвърля целия недвижим имот по време на брака му с С. Д. К., прекратен в последствие с развод. С влязло в сила решение от 21.11.2007г. по гр.д.№ 85/2000 г. е отхвърлен предявения от него иск по чл. 108 ЗС, основан на същия нот. акт против Д. и П. В.. Така в влязло в сила решение е установено, че ищецът не е станал изключителен собственик на целия недвижим имот на основание алеаторната сделка. Ответницата П. Р. В. е призната за собственик по наследство и давност на 1/8 ид.ч. от недвижимия имот. Тя представя и удостоверение за наследници на баща си Р. К. П., починал на 06.07.1967г. След смъртта си той е оставил преживяла съпруга С. и три дъщери Т., П. и М.. Възивната инстанция е приела, че със сила на пресъдено нещо е установено с решението, с което е отхвърлен предявения от ищеца против ответниците иска по чл. 108 З., че процесния имот е останал в наследство от Р. К. П. и тъй като той е починал преди СК от 1968 г. – на 06.06.1967г., правата на преживялата съпруга и на трите дъщери са по ¼ ид.ч. Тъй като съпругата С. П. е прехвърлила целия имот на сина на Т. – ищеца С. С. и защото останалите наследници не са защитили наследствените си права, съдът е приел, че правата на ищеца и на бившата му съпруга С. Д. К. са по 3/8 ид.ч. ид.ч., а на ответниците П. и Д. В. са определени по 1/8 ид.ч. Не е посочено, че тези права са в режим на СИО. Съдът се е позовал на възприетата фактическа обстановка по приключилото дело по чл. 108 ЗС и чл. 32, ал.2 ЗС. Не е прието за основателно оплакването на касатора, че на ответниците следва да се определи само квотата, за която П. В. е призната за собственик по наследство и давност. Съдът се е мотивирал с това, че в делбеното производство следва да определи действителните права на страните. Първият поставен въпрос е относно пределите на действие на силата на пресъдено нещо, К. се позовава на т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, Р № 44/07.02.2012г. по гр.д.№ 1188/2011г. ІV гр.о. Р № 133/26.10.2011 по т.д.№ 133/2011г. ІІ г.о. Р № 472/12.01.2012г. по гр.д. 1712/2010г. ІV гр.о. и Р № 610/09.12.2008г. по т.д.№ 391/2008г. на ВКС І т.о. с които се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на решението, тя се формира само по предмета на спора, а мотивите не се ползват с такава сила. Като се е позовал на мотивите на влезлите в сила решения по чл. 108 ЗС и по чл. 32, ал.2 ЗС, с които тези искове са отхвърлени, съдът е процедирал в противоречие с цитираната съдебна практика, което е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По втория въпрос е: при изграждане на своите фактически и правни изводи ограничен ли е съдът от събраните по делото доказателства и конкретно може ли да приеме за доказан факт, за който не са представени доказателства. В изложението, касаторът обосновавайки искането си за допускане до касация по този въпрос, акцентира на това, че по делото не е установено чия собственост е бил имота към момента на откриване на наследството на Р. К. П. през 1967г. а от там не се установява и ответниците да притежават по-големи права от тези, за които са признати за собственици с н.а. № 56,т.ІІ/1995г. К. се позовава на Р № 971/09.01.2014г. по т.д.№ 9771/2012г. ІІ т.о., с което е прието, че въззивната инстанция следва да изгради изводите си на допустими и събрани съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелеванстни факти. Позовава се и на Р № 230/11.02.2013г. по т.д.№ 1090 /2011г. ІІ т.о. и Р № 553/27.06.2013г. по гр.д.№ 196/2012г. ІV гр.о., съобразно което при изграждане на фактически и правни изводи, съдът е ограничен от събраните с участието на страните доказателства, които трябва да обсъди, съгласно чл. 236, ал.2 ГПК, а при недоказаност на определен факт – да приложи последиците от тежестта на доказване. Тези решения обаче не са постановени по делбени производства. Производството по делба е особено исково производство, в което съдът не е обвързан от посочените от страните квоти, при които следва да се допусне делбата, а следва да изследва действителните права, при които те са съсобственици. С Решение № 46/28.02.2014г. по гр.д.№ 4870/2013г. на ВКС І гр.г., Р № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. І гр.о. и много други се приема, че в делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти при които допуска делбата. Предвид тази специфика на производството по съдебна делба, съдът намира, че по втория въпрос не е обосновано наведеното допълнително основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Третия въпрос е: длъжен ли е въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, посочени във въззивната жалба и има ли правомощия да провери правилността на решението изцяло в обжалваната част, или е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата. Съдебната практика / Р № 971/09.01.2014г. по т.д.№ 9771/2012г. ІІ т.о., Р № 123 от 28.05.2014г. по гр.д.№ 7750/2013г. І гр.о./ приема, че възивния съд в очертаните с въззивната жалба предели е длъжен да разгледа спора по същество, да обсъди доказателствата и да изгради свои изводи от тях, като обсъди доводите и възраженията на страните, направени в исковата молба и отговора по чл. 131 ГПК които са във връзка с оплакванията във възивната жалба. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и доводите на ищеца, но при обсъждането се е позовал на мотивите на други влезли в сила решения между същите страни, което е в противоречие с цитираната съдебна практика по първия поставен въпрос. Тъй като се допуска касационно обжалване по първия въпрос, с който настоящия е свързан, съдът не допуска касационно обжалване по третия въпрос. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение