Определение № 288 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1260/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 346/23.02.2016г. по т.д. № 5472/2015г. на Софийски апелативен съд, 6 с., с което е потвърдено решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с., с което касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 130 143,76 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества“, издадена на 24.10.2011г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основателността на същата с писмения си отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че в резултат на настъпило застрахователно събитие – наводнение в склад на ищеца в резултат на водопроводна авария, застраховани на [фирма] движими вещи са били увредени. След обсъждане на заключението на експертизата, при съобразяване степента на увреждане, както и предвид естеството на търговската дейност на застрахования и на специфичния характер на движимите вещи – висококачествени мебели от малки и средни серии на италиански производители, решаващият съд е заключил, че извършването на ремонт на вещите в България би нарушил идентичността им, а оттук няма да отговори на очакванията на потребителите на такъв вид вещи – да получат оригинални мебели от реномирани италиански производители. Поради което застрахованото дружество няма да може да ги реализира в преработен вид на българския пазар. В резултат на което САС е достигнал до извод, че застрахователят следва да обезщети застрахования при условията на тотална щета чрез обезщетение съизмеримо с действителната пазарна цена на увредените вещи към момента на застрахователното събитие / 04.02.2012г./, която в случая според въззивната инстанция е равна на придобивната им цена /придобити в периода 2006г.-2011г./. Апелативният съд е приел за неоснователно възражението на касатора, че частта от исковата претенция, въведена в предмета на делото чрез увеличение на размера на иска в с.з. на 03.06.2015г., е погасена по давност. Изложени са били съображения, че от настъпване на застрахователното събитие на 04.02.2012г. до подаване на исковата молба – 07.12.2012г. предвидената в чл.197 КЗ/отм./ тригодишна давност не е била изтекла. Като е изходил от положението, че в настоящия казус искът е бил предявен като частичен и в хода на висящото по него производство е бил увеличен размерът му, решаващият съд е счел, че предявяването на иска е довело до прекъсване и спиране на погасителната давност и за непредявената със завеждане на иска част от вземането. Поради което искът по чл.208, ал.3 КЗ / отм./ е бил уважен като основателен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, както и да изложи съображения по всички събрани доказателства?; 2/ Предявяването на частичен иск спира ли или прекъсва давността за цялото вземане при настъпило увеличение на иска в хода на съдебното производство и кой е началният момент, спрямо който се преценява спирането на давността по отношение на увеличената част от иска? Първи въпрос касаторът въвежда при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по втори въпрос – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че с разпореждане от 30.06.2016г. на Председателя на ВКС е образувано т.д. №3/2016г. на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по следния въпрос: „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?“, което попада в обхвата на втория формулиран от касатора въпрос. Според указанията по т.1 от ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящото дело се спира на осн. чл.292 ГПК в касационната инстанция. Преодоляването на противоречивата практика е от значение за изхода на първата фаза на касационното производство, поради което спирането следва да се допусне още преди постановяване на определение по чл.288 ГПК за допускане или недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд