Определение № 3129 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1566/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. М. срещу решение № 438/12.04.2024 г. по в. гр. д. № 1369/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 854/21.02.2023 г. по гр. д. № 2845/2022 г., поправено с решение № 1531/27.03.2023 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. – обезщетение за причинените на касатора неимуществени вреди вследствие настъпило на 20.11.2021 г. ПТП. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Поддържа се отклонение от разрешенията, дадени с т. 11 на ППВС № 4/1968 г. Страната твърди наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за точното и правилното ценене на събраните доказателства, за да не се достига до различно прилагане на чл. 52 ЗЗД от съдилищата. Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил изключително тежките многофрагментни травматични увреждания, които е получил, както и продължителността на възстановителния период - повече от 8 месеца, през който той е претърпял костни операции, провел е рехабилитационно лечение и е приел значително количество седативни обезболяващи средства. Счита, че тези обстоятелства обосновават завишен размер на обезщетението за търпените болки и страдания. Жалбоподателят навежда оплакване, че съдът е неглижирал фактите относно активната му възраст, добро здравословно състояние и работоспособност преди инцидента, който е довел до драстична промяна в живота му, както и, че към приключване на устните състезания не е налице пълно възстановяване на неговото здраве. Подчертава, че въззивната инстанция не е оценила адекватно социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП и не е съобразила законодателно въведените лимити на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което според касатора безспорно сочи неоснователно занижен размер на присъденото обезщетение. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като бъде уважен предявеният иск в цялост с присъждане на разноски. От ответника по касация „ЗАД „Армеец“ АД е постъпило становище за липса на основания касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове този достъп. В отговора на касационната жалба се заявява, че обстоятелствата, релевирани от касатора, са били изцяло съобразени от въззивния съд с позоваване на събраните по делото доказателства и при съобразяване на принципа за справедливост. Оспорват се твърденията за неотчитане на претърпените от касатора травматични увреждания, като се подчертава, че съгласно събраните доказателства се очаква пълно възстановяване на същите. Твърденията за влошено психическо състояние се определят като недоказани. Акцентира се върху обстоятелството, че две съдебни инстанции са достигнали до идентични изводи относно размера на справедливото обезщетение, както и че същото не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от Р. Д. М. срещу „ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 120 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 20.11.2021 г., С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е бил уважен за сумата 80 000 лв. Счел е за безспорно установени предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя – осъществен от К. Н. Б. деликт, изразяващ се в нарушаване правилата за движение по пътищата, което е довело до причиняване по непредпазливост на травми на ищеца, както и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Кредитирал е приетата пред първата инстанция СМЕ, която е дала заключение за наличие на причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените травматични увреждания, с оглед техния вид, продължителност, интензитет и търпени неудобства. Обосновал е извод, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е 80 000 лева, като е възприел дадените от експерта добри прогнози за състоянието на пострадалия, с оглед констатацията, че е почти напълно възстановен. Отчел е неговата възраст /52 г./ към датата на произшествието и, като е съобразил, че нормативно определените в КЗ лимити на застрахователните обезщетения не са абсолютен критерий (своеобразна пазарна цена на болките и страданията), а ориентир, е възприел крайният извод на първостепенния съд за размера на дължимото обезщетение. Не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Поставеният правен въпрос относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворява общата селективна предпоставка, не попълват хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от подробните фактически и правни съображения, изложени във въззивното решение на Апелативен съд София по спорния въпрос, а именно – размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Мотивировъчната част на решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд. В цитираното ППВС № 4/1968 г. е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Това разбиране е последователно застъпвано и в създадената по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. Основните разрешения, дадени в цитираното постановление, са съобразени от Апелативен съд София. Не могат да се възприемат доводите за необходимост от уеднаквяване на практиката по този тип дела, тъй като е невъзможно прякото съпоставяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди по различните дела, доколкото определянето му е в зависимост от специфични за всеки казус конкретни обстоятелства. Отделно, в редица актове на ВКС е разяснено, че лимитите на застрахователните обезщетения не са абсолютен критерий, а единствено помощен критерий за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП касаторът следва да заплати на ответника по касация „ЗАД „Армеец“ АД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС