Определение № 33 от 22.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1519/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. Б. А. срещу определение № 82 от 28. 02. 2020 г. по ч. т. д. № 110/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав. С него е потвърдено определение № 2710 от 31. 12. 2019 г. по т. д. № 904/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, с което е върната искова молба с вх. № 31649/28.10.2019 г. /отделена за разглеждане от материалите по т. д. № 638/2018 г. на Пловдивски окръжен съд/, подадена от Й. Б. А. срещу „КЦМ 2000“ АД, и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и се прави искане за отмяната му. Излагат се доводи, че акциите на ответното дружество, получени вследствие увеличението на капитала, са определяеми и могат да бъдат конкретизирани едва след събиране на поисканите доказателства. Частният касационен жалбоподател твърди, че искът е неоценяем и е налице правен интерес от предявяването му. Сочи, че атакуваното определение не обективира становището на въззивния съд относно правния интерес, определяемостта на акциите, предмет на иска, както и относно това дали искът е оценяем. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за изхода на спора, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Налице ли е правен интерес на акционер да установи необезсилеността на акции, придобити на основание чл.187е, ал. 2 ТЗ?; 2. Възможна ли е последваща определяемост на акциите, след като в исковата молба е посочено, че същите са придобити от конкретно увеличение на капитала на дружеството по представен протокол от 02. 09. 2013 г.?; 3. Оценяем ли е искът за установяване на необезсилеността на акции, придобити на основание чл.187е, ал. 2 ТЗ?; 4. Очевидно неправилно е прието, че не е внесена дължимата се държавна такса.“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, Пловдивски апелативен съд е приел, че производството по делото е образувано по иска, предявен от Й. А. срещу „ КЦМ 2000“ АД, който е отделен за разглеждане в самостоятелно производство с определение по т. д. № 938/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, като с допълнителна искова молба по последното дело ищецът е формулирал петитум да се признае за установено, че ответното дружество не е собственик на 5 952 бр. собствени акции, респ. на 41 710 бр. собствени акции и е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с качеството си на акционер в дружеството. Съдът е констатирал, че въз основа на описания на взетите решения на съвета на директорите на дружеството, касаещи придобиването, обратното изкупуване и джиросване на собствени акции на дружеството, ищецът е поддържал, че 5952 бр. собствени акции на дружеството не съществуват, тъй като поне 4 104 бр., придобити на основание чл. 187 г ТЗ следва да се считат за обезсилени от 2010 г. В определението на въззивния съд е посочено, че във връзка с дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът Й. Б. А. не е конкретизирал допълнително обстоятелствата, а е променил петитума на иска, като е заявил искане да се признае за установено, че 2976 собствени акции, придобити от „КЦМ 2000“ АД вследствие увеличението на капитала на дружеството /предмет на решение на проведеното на 2. 09. 2013 г. общо събрание/ и непрехвърлени незабавно, са обезсилени по право. С оглед така формулирания петитум въззивният съд е заключил, че предявеният иск е недопустим, тъй като представлява установителен иск за факти, което е достатъчно основание за прекратяване на производството по делото. В допълнение е изтъкнал, че въпреки нееднократно дадената му възможност ищецът не е отстранил правилно констатирани от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба във връзка с уточняване на акциите, предмет на иска, посочването на цената на иска и внасянето на дължимата държавна такса по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, както и за обосноваване на правен интерес от предявяване на иска. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Касационно обжалване по формулирания от частния касатор първи въпрос не може да се допусне поради несъответствието на въпроса с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед тези задължителни указания поставеният от касационния жалбоподател първи въпрос, който се отнася до правния интерес на акционер да установи, че придобити от дружеството, в което е акционер, при увеличение на капитала собствени акции са обезсилени по право на основание чл. 187е, ал. 2 ТЗ, тъй като не са незабавно прехвърлени /жалбоподателят некоректно въвежда въпроса във връзка с иск за установяване „необезсилеността“ на акции, допустимостта на какъвто не е преценявана/, не покрива общия селективен критерий. Касае се до въпрос, несъобразен с решаващия аргумент на съда за потвърждаване на определението на окръжния съд, основан на разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, че установителен иск за факти е допустим само в предвидените от закона случаи, какъвто не е случаят с процесния иск за установяване факта на обезсилване по право на собствени акции на дружеството, ответник. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси по т. 2 и 3 са свързани с изводите на въззивния съд, че ищецът не е отстранил правилно посочените му от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба, свързани с уточняване на акциите, предмет на предявения иск, както и с посочване цената на исковете и внасяне на дължимата държавна такса. По отношение на тези въпроси обаче също не е налице основната предпоставка за достъп до касация, тъй като се касае само до допълнителни аргументи на апелативния съд за потвърждаване на определението на окръжния съд. Както се изтъкна, решаващият извод на въззивния съд, обусловил заключението за недопустимост на иска, е свързан с предмета на установителния иск – факти с правно значение, за които законът не предвижда възможност да се установяват с установителен иск. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното определение не е засегнато от тези пороци. Доводите на частния жалбоподател, че във въззивното определение очевидно неправилно е прието, че не е внесена дължимата държавна такса не могат да обосноват достъпа до касация с оглед вече изложеното по повод поставения въпрос по т. 3 от изложението на касатора и невъзможността във фазата по селекция на касационните жалби да се извършва проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по ч. т. д. № 110/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение